Нина Найденова е сред най-впечатляващите мениджъри на културни институции в България. От 2013 година
тя е създател и творчески директор на фестивала Opera Open,
от същото време е директор и на Държавна опера Пловдив. Под нейното ръководство и по нейна покана на сцената на Античния театър в града са гостували едни от най-големите изпълнители на оперното изкуство,
припознали значимостта на България, като част от световните си турнета.
Благодарение на Нина Найденова операта в Пловдив си създава статут не само на водещ оперен театър в страната, но и на място с висока значимост в разгръщането на международния туризъм у нас.
Паралелно с това Нина Найденова има над 50 постановки в България като режисьор и над 70 представления, играни в цял свят.
За Art Portal тя разказа подробности за подготовката на юбилейното издание на Opera Open тази година, както и информация относно културната политика на операта и начините за привличане на нови публики към нея.
Opera Open на Античния в Пловдив отбелязва 10 годишен юбилей
– Нина, вие сте дългогодишен ръководител на Държавна опера Пловдив, както и творчески директор на фестивала Opera Open. Паралелно с това сте един от водещите български оперни режисьори с многобройни проекти и участия по цял свят. Със сигурност отчетливо наблюдавате как се развива оперната публика през годините. Какви са впечатленията ви?
– Със самото появяване на операта като изкуство тя е била синтетичен жанр -включвала е в себе си, както музика, така и балет, и изобразителни изкуства. До ден днешен това й развитие
продължава в посоката да се интегрират стилове и жанрове, да се надграждат.
Силата й, според мен, е именно в над жанровото представяне. В това да съумява да интегрира нови подходи, нови изразни средства, с които да е в ритъма, в пулса на деня. Такава е и нашата концепция в Държавна опера Пловдив –
да прескочим границите на строгите понятия.
По този начин развиваме и фестивала Opera Open или Отворената опера с широк и различен спектър от заглавия и музикални жанрове. Част от тях са тези, които публиката познава отдавна, обича и посещава редовно. За да привлечем нови зрители търсим нов поглед към оперното изкуство. Например,
разменяме местата на зрителите с артистите на Античния театър в Пловдив.
Всичко това се превръща в симбиоза помежду им, изградена чрез осветление и художествени платна, интегрирани в античната архитектура.
Представяме специфични програми, музика, която може би не се слуша лесно, но ние я правим по-достъпна с това, че
въвличаме в проекта млади артистични екипи, които владеят съвременните изразни средства.
Такъв проект, например, е “Огънят и музиката”. Във “Вратите на съня” пък развихме именно тази идея за визуални платна чрез дигитална програма. Благодарение на нея музиката стана цвят и форма – ето как
приобщаваш още сетива на публиката, тя едновременно гледа и слуша.
Тези смели проекти определено са били възторжено приети.
– Значи публиката се движи заедно с вас, надграждате се взаимно. В тази връзка кои са най-смелите ви идеи, нещо заимствано от програмата на световните сцени, например?
– Ние искаме да намерим нашата уникалност, защото познаваме публиката си и добре предвиждаме кои ще дойдат на нашите представления. Световните модели са цел, но няма нужда да се оглеждаме постоянно в тях, те не владеят напълно нашия собствен път. Например нещо, което реализирахме с голям успех и което виждаме в различни форми е
“Поетите и музиката” – много успешен проект.
С него артистите върнаха на сцена онази най-дълбока поезия, залегнала в българската култура. Посредством тази идея и нейната дълбочина,
нашият екип реши да представи български композитори паралелно с изпълняваните стихове.
Ето как нещо, което никога може би не би звучало на античен форум, се докосна до многохилядна публика. Това е пример
как искаме да продължим развитието си и да привличаме съмишленици, с които да се движим в една посока.
– Ако разгледаме нещата от другата страна, кое е онова, което пък от ваша гледна точка повлича интереса на международните ви гости? На международната публика, на международните артисти, някои от които за първи път идват в България или излизат на българска сцена.
– Ние, в Пловдив сме големи късметлии, защото имаме вековна сцена каквато е Античният театър. Разбира се, само това не е достатъчно. И преди нас, 30 години по рано там са се осъществявали големи продукции. За да дойде международната публика обаче и международните артисти трябва гаранция. Никой от тях не може да заложи името си в проект, който не отговаря на професионалното му ниво. Затова най-напред
ние първо им показваме Античния театър и продукциите, които вече сме реализирали на неговата сцена.
След това те идват, впоследствие споделят със свои колеги и така се повлича една своеобразна лавина, която позволява в Пловдив да се реализират много мащабни проекти.
Нашият собствен респект към онова, което правим дава гаранция, че артистите, които идват могат да намерят своето творческо Аз
в определената продукция. Те пък, от своя страна, ни карат нас да се състезаваме със самите себе си, да бъдем все по-взискателни. Всичко това е един взаимен творчески процес.
– До известна степен развитието на Държавна опера Пловдив и на фестивала Opera Open се движи паралелно и с развитието на Пловдив като място, приобщаващо световни имена. Особено силно това се усети и покрай Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г. Разкажете малко повече за това как си помагате взаимно.
– Това е дълъг процес, началото не беше лесно, защото ние трябваше да бъдем припознати от самия град. Известно време имаше вакуум, пловдивската опера беше изгубила своята идентичност. Затова и когато екипът ни пое нещата
трябваше да убедим, както нас самите, така и артистите, че сме важни за Пловдив, че градът има нужда от нас.
Не искахме на всяка цена публиката да идва в нашите зали и да слуша високо академично изкуство. Подходът ни беше много по-отворен – ние излязохме сред публиката с желанието
да се интегрираме в най-малките улични формати на различните фестивали,
с които станахме партньори. Всички те, заредени със съвременен прочит на съвременно изкуство. За нас не беше проблем да свирим по малки площади или по балконите на къщите, например. В рамките на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г.
стана ясно, че трябва да създаваме различни общности покрай нас,
да се обединяваме. Впоследствие именно тази проявена отвореност събори предразсъдъците на публиката, за която допреди това операта е била далечно изкуство. Артистите ни станаха много по-разпознаваеми, благодарение на това, че се включваха в събития навсякъде в града, във възрожденските къщи, по тепетата, на най-различни дворни пространства. Всичко това обаче не беше спонтанно решение, а цялостна програма за един сезон. Ето как Пловдив буквално видя, че ни има, че сме съвременни, че при нас работят млади интересни, различни хора. Този
суинг мениджмънт – баланс между високия жанр и по-достъпните форми много ни даде.
Спомням си дори как едни млади хора ми споделиха, че вместо на дискотека, са започнали да ходят вече на опера…
– Приобщили сте операта до много хора…
– Да, защото операта има, както за мен, така и за екипа ми някаква специална мисия. Например, в наблюдението на определени дефицити в обществото ни, от най-ежедневно естество, като възможността
да кажеш лесно “обичам те” без да се чувстваш неудобно,
се мотивирахме да направим цяла концепция “Кажи обичам те”. Ставаше дума за “Любовен елексир” на Доницети, което само по себе си налага като режисьорска концепция изричането на тези думи да става много непосредствено. Тук нашата идея беше да съберем различни хора, които искат да се оженят, докато играят в оперен спектакъл и така да станат част от трупата ни за известен период от време. По този начин виждаш, че
изкуството може да променя съдби.
– През 2023 г. Opera Open отбелязва 10 години фестивален живот. Разкажете в аванс за акцентите в програмата, какво може да очаква публиката?
– Да, тази година имаме мини годишнина от създаването на платформата, макар да сме наследник на фестивала “Верди”, който има 30 години история и по чиито утъпкани пътища вървим. Това, което е различно и, на което много държим е да предложим на публиката различни заглавия от нашия афиш. Вече десета година разделяме програмите си по концептуален начин, всяка година сама за себе си. През 2023 г. е
“Класика и опера”, основната ни тежка артилерия, чрез която се стремим да представяме заглавия от различни композитори, като Пучини и Верди,
например. Тази година са “Турандот” и “Набуко”, спектакли, които в годините назад са били най-топло приемани от зрителите. Решихме чрез този ретроспективен поглед да предложим и “Силата на съдбата”, един от първите ни по-смели проекти, роден през 2019 г. с Театро Реджио ди Парма, постановка на Стефано Пода. Двата театъра си заимстваха декори, костюми, постановъчни и изпълнителски екипи. Паралелно с това
всяка година имаме задължително и премиерна продукция.
През 2023 г. това е една много рядко изпълнявана опера на Моцарт “Милосърдието на Тит”. Постановъчният й екип е много впечатляващ –
големият оперен режисьор Вера Немирова, която работи в цяла Европа, сценографът Юлиан Табаков, който също се развива предимно на международни сцени,
музикалният директор Деян Чобанов и Драгомир Йосифов, който е драматург и диригент на хора в тази постановка. Допълнително имаме съпътстващи програми, обърнати към джаза.
Opera Open е част от европейското турне на голямата Даян Рийвс
и дни след участието й в Кан, ще я чуем на Античния театър. За нас, като музиканти е много любопитно да си партнираме с такава величина като нея. Искам да кажа и за още един проект, в който ментор е Антони Дончев заедно с двама свои колеги цигуларя Бенямин Шмид и контрабасиста Георг Брайншмид. Те ще предложат авторска музика с джазови стандарти, изпълнени отново с нашия симфоничен оркестър.
Откриването на фестивала е отредено за пловдивска филхармонията – един много емблематичен за България оркестър, сега оркестъра на Опера Пловдив с Фантастична симфония на Берлиоз и музикалните скици на Димитър Ненов. Ще ни гостува и
филхармонията на Солун и заедно с хора на Опера Пловдив ще изпълнят Бетовен 9 симфония и „Оцелелият от Варшава“
на Шьонберг – отново концептуален проект интегриращ в едно двете произведения.
Балетът ни пък ще се представи във фестивала с емблематичния си спектакъл „Ана Каренина“ . Разбира се, отделяме внимание и на жанра мюзикъл с „Исус Христос суперзвезда“ и новата ни премиера на „Семейство Адамс“.
– Създавате наистина много впечатляващ хибриден модел, вярвам, че публиката ще го оцени и ще ви бъде благодарна за това. Работата ви е доста предизвикателна, какво е онова, което не ви е отказало през годините? Какво ви дава ежедневна мотивация да продължавате напред?
– Преди всичко трябва да имаш вярата сам да се зареждаш защото естеството на работaта е много отговорно. Освен за културата на един град, освен за това да развиваш международен туризъм, ти
отговаряш за 300 артиста и служби в една опера, за тяхното развитие
и социален статус. Всичко това няма как да не уморява, но аз
имам изключително добър екип, с който взаимно си помагаме и се допълваме.
Когато на единия не му достига сила и амбиция, другият поема, така се зареждаме и вървим напред.
Изключителен спомен ми е, по време на голямата пандемия, когато две години стигахме много трудно до нашата публика, направихме едно много специално представление на Античния театър – “Вратите на съня” по музика на Георги Арнаудов. Решихме, че не искаме аплаузи, а публиката просто да излиза в тишината на музика, превърнала се в лайт тема на програмата. Тогава стана нещо като ритуал, съединяване на зрители и артисти. Тръгвайки си,
всеки един от гостите ни държеше да стисне ръката на изпълнителите, да се докосне до тях с насълзени очи.
Затова и в края на деня, когато махнеш суетата и творческото его и стигнеш до тази искреност е изключително важно да разбереш, че
музиката не е само емоции, тя е мисли и послание.
Тази картина е винаги пред очите ми, когато искам да кажа “уморих се”.
Може да гледате опера и онлайн чрез най-голямата стрийминг платформа за изкуство в България – 7Arts.bg единствената у нас онлайн територия, посветена изцяло на изкуството.
