Името на Астрид Линдгрен е добре познато заради богатата ѝ писателска история. Тя е сред най-добрите автори на детскa литература, като е написала над 30 книги. Към днешна дата те са публикувани на толкова много езици, че

тя е сред 20-те най-превеждани автори в света

и най-превежданият шведски за всички времена.

Освен това – до момента са продадени около 170 милиона екземпляра от нейните произведения.

Линдгрен е родена през 1907 г. във Вимерби, Каламар, Швеция. През живота си тя получава над 100 награди за творчеството си. Най-известната ѝ героиня – Пипи Дългото чорапче, е била обект на телевизионни предавания, филми и пиеси. Линдгрен умира през 2002 г. на 94-годишна възраст в Стокхолм.

Днес – 28 януару – по повод годишнината от смъртта ѝ, ви представяме част от творбите ѝ, които смятаме, че всяко дете трябва да прочете. А защо не и възрастен, който иска да се върне назад към спомените за детските си години.

1.„Пипи Дългото чорапче“

Няма как този списък да не започне с героинята на Пипи.

С тази творба се открива поредицата от книги за чудатото червенокосо момиче и неговите съседи Томи и Аника. Известна е като момичето, което няма родители, казващи ѝ какво да прави, и притежаващо кон, който живее на верандата ѝ, Пипи винаги е готова за приключения.

Тази книга е класическо произведение на детската литература, може би най-известното. Някои от многото продължения включват „Пипи отива в цирка“, „Пипи отива на училище“, „Необикновеният ден на Пипи“, „Пипи в южните морета“ и „Пипи отива на борда“. Първите три книги са обединени в „Приключенията на Пипи Дългото чорапче“.

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си обикаляла моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи“.

2. „Ние, децата от Шумотевица“

„Децата от Шумотевица“ е първата книга от поредицата за село Булербюн. Това е първата книга от трилогията, разказваща за една година от живота на шест шведски деца, живеещи в три ферми в провинцията. Тази книга се отличава с нежния си хумор и с начина, по който Линдгрен вплита шведските обичаи в историята. Томчето включва три повести – „Всички ние, децата от село Шумотевица“, „Още за нас, децата от село Шумотевица“ и „Винаги е весело в село Шумотевица“. Поредицата включва и „Коледа в Булербюн“.

„Мама казва, че не може да разбере защо връщането от училище трае повече от двойно по-дълго от отиването. И аз не го разбирам. Странно е, няма що! Но просто няма как иначе. Не виждам как бихме могли да го променим“.

3. „Роня, дъщерята на разбойника“

„Роня, дъщерята на разбойника“ разказва историята на малко момиче, което се ражда в семейството на Мат, известен разбойник. Тя израства в гората сред възрастните, без да има дете, с което да си играе, докато не среща Бирк, който се оказва син на врага на Мат. Двете скитнически деца създават приятелство, което поражда битка между съперничещите си разбойнически банди. Тази детска версия на „Ромео и Жулиета“ е с щастлив край. Книгата за Роня е публикувана през 1981 г. За съжаление, това е последната книга, писана за нея.

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край. Доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата“.

4. „Мили мой Мио“

Карл Андерс Нилсон се отправя на пътешествие до Далечната земя – място отвъд звездите. Той научава, че истинското му име е Мио и че е син на краля. Младият принц получава вниманието, което никога не е получавал от приемното си семейство в Стокхолм, и научава, че също е част от пророчество. Тази фентъзи книга включва кон като най-добър приятел и пътешествие за битка с жесток управник. Линдгрен публикува книгата „Мили мой Мио“ през 1954 г.

„Намирахме се по-близо до рицаря, откогато и да било. Тази нощ беше нощта на разплата. Дали те знаеха това, всички те, които чакаха от стотици, стотици години? Дали знаеха, че тази нощ е нощта на разплата, дали мислеха за мен?“

5. „Братята с лъвски сърца“

„Братята с лъвски сърца“ е друг фентъзи роман на Астрид Линдгрен, написан през 1973 г. В него се разказва за Йонатан и Карл, двама братя, които израстват в Нангияла – страна, изпълнена с приключения. Тази книга е уникална, защото е сравнително мрачна с темите си за болести, тирания, смърт и предателство. Въпреки това тя е преведена на 46 езика, така че си остава класика.

„ – Аз обаче не мога да убивам хора – промълви Йонатан. – Нима не знаеш това, Орвар?

– Дори когато се налага да спасиш живота си?

– Дори и тогава – заяви решително Йонатан.

Нито Орвар, нито Матиас можеха да го разберат.

– Ако всички бяха като теб, злото щеше да се възцари за вечни времена – упрекна го Орвар.

Но тогава се обадих аз и казах, че ако всички бяха като Йонатан, нямаше да има никакво зло“.

6. „Емил от Льонеберя“

Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките… А когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата.

„Катхулт беше хубаво малко стопанство с боядисана в червено къща, която се издигаше на едно хълмче сред ябълкови дървета и люляци. А наоколо се простираха ниви, ливади, пасища, едно езеро и една голяма, голяма гора. Всичко можеше да е тихо, мирно и спокойно в Катхулт – стига да го нямаше там Емил.“

7. „Карлсон, който живее на покрива“

Карлсон е красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си. Той живее в къщичка на покрива, скътана зад голям комин. При това умее да лети и то не със самолет, а със собствена перка на гърба. За Дребосъчето – чипоносо момченце на седем години, е истински късмет да има такъв необикновен приятел в игрите.

Карлсон, който живее на покрива, се появява в три от книгите на Линдгрен: „Карлсон, който живее на покрива“ (1955), „Карлсон от покрива отново лети“ (1962), „Ето го пак Карлсон от покрива“ (1968). По романите са създадени и няколко филма.

„От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца – не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!“