Романът „Бялата гвардия”, в който младият Михаил Булгаков вкарва сцени от собствения си живот, излезе в ново издание. С него издателство „Лист” отбелязва стогодишнината на книгата, с която писателят дебютира в света на голямата литература. Издателството използва превода на покойната преводачка Лиляна Минкова, която остава сред

най-големите познавачи на автора

не само у нас, а и в световен план. Корицата е дело на художника Емил Марков.

Сюжетът пренася читателя във времето на Гражданската война в Украйна, която помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот. Изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън – край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони.

Когато пише „Бялата гвардия”, Михаил Булгаков е на 33 години. Напуснал е родния Киев и лекарската практика на венеролог и вече се е установил в Москва с идеята да стане писател. До този момент е публикувал близо

стотина очерци, фейлетони и репортажи.

„Бялата гвардия” е първият му опит в жанра на романа и както проличава – успешен.

Почти всички герои на произведението имат реален прототип сред приятелите и семейството на Булгаков. Мястото на действието са улиците в Киев, а описанието на къщата на Турбини съвпада с къщата, в която живеят Булгакови през 1918 г. Фамилията Турбини пък идва от моминската фамилия на бабата на писателя.

Булгаков замисля произведението си като мащабна трилогия.

Първите две части са публикувани в броеве на литературното приложение на списание „Русия”. То обаче спира да излиза преди да са отпечатани всички глави. „Бялата гвардия” вижда бял свят в пълно издание най-напред във Франция през 1927 и 1929 г., когато е публикувана в два тома. Първото пълно издание на романа в Русия е от 1966 г.  – 26 години след смъртта на писателя.