Както в реалния живот, така и в света на изкуството съществуват множество противоречия. Това, което днес може да бъде възприето като слабо творчество, утре лесно може да се превърне в шедьовър. Често забелязваме, че публиката предпочита артисти, които са силно критикувани от специалистите, но не по-рядко се случва и обратното. Следователно, лесно можем да заключим, че търговският успех на едно произведение

невинаги е показател за неговата истинска художествена стойност.

Това ясно показва влиянието на пазарните сили и социалните тенденции върху света на изкуството. За да илюстрираме този феномен, днес сме съставили списък с едни от най-мразените, но и доста популярни артисти през последните двайсет години.

Маргарет Кийн: Жената зад големите очи 

Тя е американска художничка, известна с картините си на обекти с големи очи, която става един от най-критикуваните артисти на 60-те години. Съпругът ѝ Уолтър Кийн си приписва дълги години нейните творби.

След като истината излиза наяве и авторството ѝ е доказано в съда, репутацията на Маргарет като истински художник е възстановена. Въпреки това – картините ѝ продължават да бъдат критикувани от художествените критици като кичозни и лишени от дълбочина. Те смятат, че творбите ѝ нямат сериозно художествено значение и естетическите им качества не са достатъчно признати.

Картините на американската художничка набират огромна популярност сред средната класа. Нейните изображения на тъжни деца с големи очи се превръщат в символ на масовата култура и са обичани от широка аудитория. Анди Уорхол, един от най-влиятелните художници на 20-ти век, заявява, че изкуството на Кийн не може да бъде толкова лошо, щом толкова много хора го харесват.

Ричард Сера: Подценяваният минималист

Минимализмът е едно от най-противоречивите художествени движения в историята на изкуството. То акцентира на проста форма и концептуална дълбочина. Ричард Сера го съчетава с идеята за специфични за мястото творби, изследвайки връзката между пространството и произведението на изкуството. Основните му влияния идват от румънския художник Константин Бранкузи и италианското движение Arte Povera.

Най-противоречивата творба на Сера, „Наклонена дъга“, е създадена за нюйоркския площад „Федерал Плаза“ през 1981. Скулптурата, съставена от ръждива стомана, нарушава пешеходните пътеки и закрива градската гледка, предизвиквайки силно възмущение от страна на обществото. След осем години съдебни битки, произведението е премахнато, а Сера остава разочарован, че не успява да реализира визията си.

Джеф Кунс: Противоречивият Майстор на съвременното изкуство

Макар да е обичан от много, експериментаторът е често критикуван за кичозния си стил и агресивната си самореклама. Най-спорната му серия през 90-те – Made in Heaven, включва провокативни композиции с тогавашната му съпруга италианската порнозвезда Илона Сталер. Тя беше публикувана в периода на драстично увеличаване на случаите на заболели от СПИН, за което беше определена като жестока и безотговорна. Много критици го обвиняват, че задоволява нуждите на богати колекционери и търговци на изкуство, без да обръща внимание на политическите или етичните последици от творбите си.

Той е един от най-известните и успешни, но и най-мразени съвременни артисти. Често е обвиняван, че комерсиализира изкуството, като поставя акцент върху паричната, а не върху художествената стойност. Основните теми в творчеството му са смъртността и непостоянството, които често предизвикват възмущение със своето противоречиво представяне чрез методи, които мнозина намират за провокативни и дори оскърбителни.

Най-известната му творба – „Физическата невъзможност на смъртта в съзнанието на живия“, представлява мъртва акула, консервирана във формалдехид в стъклен аквариум. Критиците я описват като отблъскваща и лишена от смисъл. Акцентът е върху шоковата стойност. Освен това, използването на мъртви животни в неговите инсталации предизвиква безпокойство сред защитниците на правата им. Според изследвания през десетилетията Деймиън Хърст е използвал почти един милион различни живи същества – като крави, коне, зебри и пеперуди – за своите творби.

Банкси: Най-известният бунтар в света на изкуството

Банкси е сред най-емблематичните художници на нашето време и безспорно най-забележителният уличен артист в историята. Той остава мистериозна и противоречива фигура – обичан заради своите остроумни и ангажирани творби, но също така критикуван заради потенциалното си участие в същата система, която изглежда се опитва да критикува.

Една от най-отличителните черти на личността му е неговата анонимност. Никога не излиза публично, а делата му се управляват от група представители. Въпреки това – слуховете за истинската му самоличност се разпространяват с години.

Творбите на Банкси са широко разпознаваеми и могат да бъдат открити по улиците на целия свят. Те често засягат актуални политически и социални теми, като изразяват остро антикапиталистически и антиустановени послания. Въпреки това – продажбата на неговите произведения за милиони на търгове поражда въпроси относно искреността на неговия „бунт“. Неговото изкуство, въпреки радикалната си фасада, е интегрирано в същата комерсиална система, която той се опитва да критикува. Това повдига въпроси за истинския характер на неговото послание сред обществото.

Александър Лаве и Маурицио Кателан: Напитки и храни като форма на изкуство

Напоследък има много творби, които предизвикват въпроси сред почитателите на изкуството. Един от тях е бананът, залепен с тиксо за стена, който бе продаден за милиони на търг и след това изяден от собственика си в края на миналата година. По същото време творбата „Доброто време, което прекарахме заедно“ на Александър Лаве, която представя две празни бирени кенчета, ръчно изрисувани с акрилни бои, предизвика полемика в нидерландската галерия LAM. Една от опаковките била изхвърлена от асансьорен техник, който я счел за боклук. Ситуацията бързо се разкрива, когато кураторката на изложбата забелязва липсата и успява да я спаси преди чистачите да продължат с почистването.