Ако си мислите, че нищо в артистичния свят не може да ви изненада, то определено трябва да гледате моноспектакъла „В нейния глас“.

Всичко около представлението е тайнствено и загадъчно. Първо получаваш най-нестандартната покана под формата на писмо, което директно те вплита в история.

Мястото до последно остава неизвестно.

Специалните инструкции от режисьора и хореограф Коста Каракашян допълнително предизвикват интереса на публиката още преди началото на представлението. Режисьор на представлението е и Антония Георгиева.

Това не е традиционен танцов спектакъл и всичко в него го доказва. Започвайки от пространството, където се играе – не в театрална зала, а в специално пригодено за случая помещение. Още с влизането публиката попада в различна реалност. Поемаме на пътешествие във времето – стари телефони, ретро мебели, грамофонни плочи, касетки, ретро бижута.

Всички притихват, защото тя вече е в роля. Моноспектакълът „В нейния глас“ е представен от Марчела-Василена Димитрова. Тя е изящна, млада и много талантлива дама.

Лицето, мимиките и движенията на Марчела са толкова изразителни, че няма нужда от думи. Всичко е казано чрез средствата на невербалната комуникация.

Очите ѝ говорят.

Любопитното е, че името на спектакъла е „В нейния глас“, но публиката почти не чува нейния глас. Чрез всички други послания отправени към зрителите обаче няма нужда физически да чуваш гласа, в един момент някак започваш да съпреживяват случващото се и чуваш гласа ѝ без да говори.

В постановката се включва и публиката. Марчела се движи между хората и с всяко движение разказва историята. За фон много тихо звучи музика и когато Марчела се движи е толкова близо до публиката, че можете да чуете дишането ѝ. Това прави моноспектакъла още по-личен. Пространството, камерността, малкото публика близостта до актрисата – всичко това оказва влияние. Героинята ни кани във вътрешния си свят и ние ставаме свидетели на историята на

жена „лишена от центъра на света си“.

Въпреки всички ретро предмети сюжетът засяга неостаряващи и вечно актуални теми – любовта, раздялата, борбата най-вече със себе си и с чувствата.

В моноспектакъла няма много герои – чувствата вилнеят на сцената. Точно като истинска буря – буря от емоции.

Дори цветовете го подсказват – червена рокля, червено червило, искрящи червени токчета. Този цвят неслучайно е символ и на любовта и на гнева, на силните страсти.

И макар героинята да не се справя с чувствата си, Марчела много добре ги владее – преминава от роля в роля и всичко от актьорската игра, през хореографията, до реквизита е изпипано в детайл.

Впечатление правят освен декорите и красивите костюми, които са още едно изразно средство – тя ги сменя според настроенията и случващото се в нея.

Още едно необичайно нещо за този моноспектакъл се случва след края му. Коста Каракашян моли публиката да напише своите впечатления или да напише „писмо до любимата“. Ако попитате „До коя любима?“, отговорът зависи изцяло от вас и вашата интерпретация.

„В нейния глас“ е един различен моноспектакъл, който те отвежда на пътешествие през времето и пространството и те завихря в буря от чувства. Желаещите да станат свидетели на това необикновено преживяване мога да посетят представленията от 6 до 10 декември от 19 или 21 ч.