Страна, толкова далечна и едновременно близка. Територия, събрала в себе си вековна история, множество народи и култури, към която сякаш всички имат претенции и която от хилядолетия става свидетел на войни и кръвопролития.

Имах удоволствието да посетя Израел малко преди напрежението там отново да ескалира и страната да се превърне от събираща тълпи от туристи – в място, от което всички искат да избягат, притеснени за безопасността си. Не че когато през април 2023 г. бях там, Израел беше съвсем безопасно място…

Миналото му някак не го предполага.

Военни униформи, тежко въоръжение, проверки… Но нека не започваме с това.

Ако сте човек, който като мен се вълнува от история, Израел е перфектната дестинация за вас. Едно посещение не стига, за да обхванете целия пъстър спектър от места, които може да посетите.

Това е място пропито с толкова много история.

Всяко кътче, всеки ъгъл пази тайните на времето, за които ние можем само да гадаем. Колкото и исторически факти или легенди да са достигнали до нас, не можем да си представим какво е видяло хилядолетното дърво или руините на древна крепост.

Така – вървейки по улиците на стария Ерусалим, изкачвайки древната крепост Масада или заставайки на брега на Галилейското езеро, понякога съвсем незабележимо прокарвах ръка по някой камък, стена или кора на дърво, представяйки си, че те са били докоснати и от някой, живял векове преди мен. Когато мястото съвсем не е изглеждало така, както днес.

Има някаква магия в това усещане.

Макар да знам, че не някой древен човек, а най-вероятно стотици хиляди туристи преди мен са се докоснали до това, което сега докосвам и аз.

Опитвах се да си представя как местата, които виждах сега, са изглеждали преди столетия, когато крепостните стени не са били разрушени и забележителностите, не са били заградени, а са кипели от живот. Трудно е да си представиш как точно е било по времето на Христос например, защото оттогава всичко толкова много се е променило, имайки предвид факта, че само Ерусалим

няколко пъти е бил разрушаван и съграждан наново.

В момента той е като дом на поне три култури и място, възползващо се максимално от туристическите потоци и съсредоточаващо се върху търговията. Всичко е придобило съвсем друг облик.

Освен историческите забележителности на всяка крачка, има и съвременна модерна част. А преминаването между двете е сякаш пътуване във времето.

Първото нещо, с което Израел ме спечели, беше крайбрежният чар, красотата на закътаните улички и впечатляващата архитектура на стария квартал Яфо, сега част от Тел Авив.

Ако оставим за момент и културно-историческите забележителности и се вгледаме в природните такива,

красивата картина става още по-цветна.

Екзотична растителност, спиращи дъха гледки, природни паркове, морета, които всъщност са езера, планини и долини – има по нещо за всеки.

Това важи и за дестинацията като цяло. Ако си падате по музеи, Израел ще ви се стори като истински рай. Едно от задължителните места, които трябва да се посетят, е Музеят „Израел“ в Ерусалим. В него има всичко – от изкуство и археология, свитъците от Мъртво море, гигантски макет на града и галерии.

Пътувайки до Израел за първи път, човек определено може

да преживее културен шок.

Различни са обликът на градовете, хората, културата, храната, облеклото, обноските, дори най-неподозираните неща като трафикът. Ако си мислите, че в България нямаме култура на шофиране, вървете в Израел. Там мигачите са само препоръчителни и се използват много рядко за сметка на клаксона обаче. Толкова честите кръгови кръстовища са напълно безполезни, защото

всички коли влизат в тях едновременно,

засичат се по средата и започват да си бибиткат. Как хората шофират в такива условия е истинска загадка…

Дестинацията е интересна в културно отношение, тъй като представлява кръстопът, на който се събират евреи, араби и християни – три култури, толкова различни една от друга. Много ясно можеш да усетиш, а дори и помиришеш, когато преминаваш от единия квартал в другия. Още повече,  територията на страната е разделена. Тази в палестинско владение е строго отделена от израелската. Витлеем, едно от най-посещаваните места, е на палестинска територия. Пресичайки пропускателния пункт

те посрещат големи червени табели,

на които се предупреждават всички израелски граждани, че влизането им е забранено и безопасността им не е гарантирана. Затова местните шофьори на автобуси, които туристическите агенции наемат, са най-често палестинци.

Израел определено е колоритно място. Нещо, което отличава посещението на живо от красивите снимки в интернет, са

неспиращите тълпи от туристи –

буквално от целия свят. Така че понякога трябва да си много търпелив, за да не позволиш на шумните, блъскащи се хора да нарушат спокойствието и удоволствието ти.

Макар да не вярвах на всичко, което чувах, да подлагах под съмнение достоверността на повечето легенди, и култът, който хората са изградили към сградите и предметите по тези земи, да ми се стори леко прекален – Израел остави траен отпечатък в съзнанието и сърцето ми. Това е място, което не само променя името ти, щом го посетиш, добавяйки към него „хаджи“, то има силата да промени и теб.