В България има около 5 000 села – някой са сгушени във високите планини, други са скупчени около градовете, трети се ширят в долините или къпят бреговете си в морските води. Независимо къде точно се намират, много села в родината ни имат необичайни имена, които често могат да предизвикат смях и да станат повод за вицове.

Някои звучат смешно, а други откровено абсурдно.

Цветущите имена на села показват богатството и красотата на българския език, но и често крият в себе си история.

За няколко такива интересни или път трагични истории ще ви разкажем днес – за да се усмихнем и да се вглеждаме повече в табелите, покрай които минаваме, следващият път, когато пътувайки из България.

Село Торбалъжи

Оказва се, че Габровска област е може би първенец в класацията по най-необичайни имена на села. Може би, защото това е домът на хумора и сатирата… Името на село Торбалъжи, което се намира само на 15 минути път с кола от Габрово, идва от прякора на първия заселник и основател на селището – козаря Дончо Торбалъжи. Наричали го така,

заради таланта му да разказва увлекателно измислени от него истории.

Хората знаели, че ги баламосва, но не можели да спрат да го слушат.

Село Гъзурниците

Два от кварталите на Габрово – кв. Андреево и кв. Любово са бивши села, чиито имена преди присъединяването им са били – Търсигъзи и Гъзурниците. Произходът на името Гъзурниците всъщност е свързан с вид турски данък – „гъзурнина”. Той е бил специфичен за този край налог върху произведеното жито.

Село Мишеморков хан

През годините селото сменя няколко имена. Първоначално се е казвало Мишеморков хан, през годините е прекръствано на Грамадливо, а днес отново е върнало старото си име. Една от историите на това име идва от предания от времето на османската власт. В центъра на селото е имало хан, който са посещавали османците, преминаващи през прохода в близост. Ханджията обаче бил родолюбив българин и слагал в храната на гостите си миша отрова.

Село Пържиграх

В това габровско село вече не живее никой, но легендите за произхода на името му разказват, че на това място е имало воденица и воденичар. Когато и да отидели във воденицата хората забелязвали, че собственикът ѝ си пържи грах. Оттам дошло и името на селото.

Село Вѐщица

Село Вещица се намира на около 8 км северозападно от град Белоградчик. За възникването на името на селото предание споменава турчин, който имал чифлик на това място, обикалял земите си, видял няколко българки да се къпят голи в местната река и смутен от несъвместимата с мюсюлманските разбирания, но вълнуваща го гледка, побягнал с викове „Вещици, вещици!“.

Според друго предание, една вечер докато жени поливали градините си, по моста минавал пътник, видял в мрака движещи се женски силуети и завикал: „Тук има вещици, вещици, вещици …“

Село Недоклан

„Клан клан недоклан“ – това е първото нещо, което се сещаш, когато чуеш името на китно селце на 7 км. от Разград. Оказва се обаче, че Недоклан няма нищо общо с козела от народната приказка, а е компилация от българско име и турска дума – Недьо калан – останалият Недьо.

И до днес населението е смесено и хората си живеят мирно и спокойно. Историята на селото обаче помни други времена. И тук има вариации на историята, но общи линии тя гласи, че след като селото е било запалено от турците всички жители избягват или умират. Имало един дядо Недьо, който бил дребничък и се скрил в пещ, за печене на хляб. След като изгаснал пожара и дядо Недьо се показва, турците започнали да му викат Недьо калан – останалия Недьо, понеже единствен оцелял. Друга версия гласи, че Недьо единствен успява да избяга със синовете си и след време се върнал, основавайки селото.

Село Тъпчилещово

Само на 3 км встрани от главния път София-Варна, близо до Омуртаг се е сгушило село Тъпчилещово. Ако се чудите – не, името на селото няма нищо общо с леща. Оказва се, че селото е кръстено на видния търговец от Калофер и един от борците за църковна независимост Христо Тъпчилещов. В онези години той посещава селото и прави дарителски жест за местните хора, а негов портрет и до днес виси на стената в кметството. Той подарява по едно овощно дръвче на всяка къща. „Това е тъпчилещовска круша, от Тъпчилещов подарена“, казвали в селото.

Село Кривонос

Не е трудно да се досетите откъде идва името на село Кривонос. Но историята е по-интересна, отколкото предполагате. „Двама турци харесват една красива българка и искат да я вземат за робиня. Нейният брат е силен мъж, решава да не я пусне, става бой, той излиза със супен нос, а турците са набити и напускат. В района започва приказка за селото на момчето със счупения нос, кривия нос, Кривонос и така“, е една от историите за името, която разказва местният жител Ценко Миленков. Селото се намира в гората над Брезник. Знае е се, че тук живеят хора вече 440 години.

Село Жабокрът

Във всяка от 28-те общини у нас има поне 1 село, чието име е свързано с някакво животно. Софийското село Злокучене непример плаши хората със злите си кучета, а във врачанско дори има село Зверино. Но безспорно най-любопитно е името на кюстендилското Жабокрът. То е на близо 500 години. Намира се между 3 реки, а в древността тук е имало блато. Поради тази причина почвата е доста рехава. Така местните обясняват огромния брой жаби и къртици, дали съответно името на селото.