Френският режисьор Жан-Жак Ано е едно от водещите имена в европейското и световно кино. Днес ви срещаме с него по повод премиерата на последния му филм: „Нотър-Дам гори“ („Notre-Dame brûle“), блокбъстър за опожаряването на катедралата.
Още в началото на пътя си той впечатлява
Франсоа Трюфо. Дебютният му филм “Победа с песен на уста“ (La Victoire en chantant, 1976 г.) му носи „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Широката аудитория го познава със „Седем години в Тибет“ с участието на Брад Пит. За някои от запалените киномани (особено по френско кино), той е известен с приключенския „Мечката“, „Любовникът“, „Името на розата“, противоречивия „Враг пред портата“ („Stalingrad“) и още.
Френската културна медия
Franceinfo проведе интервю с режисьора в чест на неговата почти 50 годишна кариера. Специално на нашата платформа ви представяме преведено интервюто с Жан-Жак Ано – френският режисьор, от когото определено има какво да научим.
Franceinfo: „Мечката“, „Седем години в Тибет“, „Любовникът“, „Двама братя“, „Враг пред портата“, „Последният вълк“, „Черно злато“, „Името на розата“, „Coup de tête“ или „Notre-Dame brûle“. Сякаш всеки ваш филм разкрива част от Вашето семейство?
Жан-Жак Ано: Да. Освен това има нещо, което няма как да се сбърка, а именно, че моето малко убежище е кабинетът ми и съм заобиколен от книги, които ми позволиха да разбера по-добре филмите, които направих. Чувствам се добре, защото това е моето семейство, моята работа, моята любов. Имам щастието да имам съпруга, която ме придружава, която е моя скриптърка още от ’’Coup de tête’’ и така споделяме този живот заедно. Донякъде номадски живот, тъй като, макар да запазих френското си гражданство, живях осем години в Лос Анджелис, четири пъти в Лондон за една година, в Делхи, в Камбоджа.
Franceinfo: Гражданин на света!
Жан-Жак Ано: Да, но когато обикаляш много по този начин си малко или много представител на страната си. Чувствам се повече французин, отколкото когато съм в Париж.
Franceinfo: Всеки филм ви е изградил като човек, накарал ви е да се промените, да израснете.
Да, затова не мога да избирам с кой проект да се захвана, защото чакам да разбера кой съм станал!
Franceinfo: Във всички тези филми, които споменах, а аз не изброих всички, има един, който според мен заема особено място – това е „Враг пред портата“ (’’Stalingrad’’). С какво е той по-различен?
Жан-Жак Ано: Това е филм, който наистина ми достави удоволствие. Очевидно е болезнено да се говори за това в момента. Но ме канеха често в Русия по една странна причина, а именно, че бях вероятно единственият френски режисьор, който не беше комунист. Винаги съм обичал руската музика, обичам руските опери, славянската душа. Имах копнеж по Русия, но не по Русия такава, каквото се проявява в момента и която разбива сърцето ми. Със „Сталинград“ исках да разкажа историята – такава, каквато е историческата истина.
Тази история ме очарова, защото в моето съзнание тя е интимен филм. Защо това е така? Защото главните герои са двама снайперисти, а какво виждам в един снайперист? Това са очите му. „Сталинград“ е филм за четири очи, които се гледат взаимно. Спомням си, че в първия ден, когато започнахме да работим с Ален Годар, му напомних: Ален, правим кратък филм, правим филм с близки планове. Но очевидно трябва да ситуираме героите. След това той ме попита: „Какво правим?“ Виж, ще пристигне влак. Има хиляда войници, които се спускат по склона и се качват на лодка, която пресича Волга.“ „И какво се случва?“ Върху Волга падат бомби, хвърлени от ескадрила „Щуки“. Написахме четири страници. Отидохме към ресторанта и в колата му казвам: „Ален, не знам дали осъзнаваш, че току-що написахме сценарий за 15 милиона долара. Тоест започваме интимен филм с 15 милиона долара и го направихме!
Franceinfo: Говорим за външния вид, за очите и имам чувството, че всички избори, които сте направили, дори по отношение на актьорите, са били направени често водени от външния вид.
Жан-Жак Ано: Избрах очите, защото те, както се казва, са „прозорецът към душата“. Кастингите са може би най-изтощителните моменти в живота ми, защото много често виждам, че този актьор или тази актриса няма да са подходящи за тази роля, но за друга-да! Никога не ги питам какво са правили преди. Много често срещам известни хора, които не познавам, и съм много щастлив. Намирам ги за много добри, претенциозни или съвсем не по вкуса ми, но за мен това няма значение, реагирам напълно инстинктивно.
Franceinfo: Поглеждате ли назад?
Жан-Жак Ано: О, не, не, нямам време да се връщам назад. Не гледам в огледалото за обратно виждане, а през предното стъкло!
Franceinfo: Доволни ли сте от това, което вече сте постигнали?
Жан-Жак Ано: Мисля, че съм щастлив всеки ден. Не мога да повярвам. Понякога се щипя, защото на всичкото отгоре съм и свободен да правя това, което ми харесва. Ако филмът не ми харесва, той просто не излиза на екран. Това е лудост. Можете ли да си представите, позволявам си този лукс! Снимам само и единствено филмите, които ми харесват!
Franceinfo: Вашият филм Notre-Dame brûle току-що беше издаден на DVD, Blu ray, 4K Blu ray, винаги със същата грижа и прецизност към изображението. Какво означава това за Вас?
Жан-Жак Ано: Обичам да се предизвиквам, защото когато всичко ти е лесно, не си в най-добрата си форма. Затова обичам да правя различни неща. В този филм ми хареса да има нещо, което да се прекомпозира, да бъде много близко до реалността, и да се създаде напрежение, когато знаем края. Това е чудесеният и винаги работещ принцип на Хичкок. По този начин филмът се основава на въпроса „как?“. След това открих света на пожарникарите и се почуствах ужасно развълнуван, както и когато разбрах за будистите, защото това са хора, които имат призвание, а аз не знаех това. Няма нито един от тях, който да ме е разочаровал. И аз съм много поласкана от това. В живота си съм получавал много награди, но представете си да съм удостоен с награда за пожарникар първи клас с регистрационен номер в пожарната команда на Париж!
