Тимофей Кулябин: Любопитно ми е да си измислям правила, условия в театъра

Тимофей Кулябин: Любопитно ми е да си измислям правила, условия в театъра

Сподели

Световният театрален режисьор Тимофей Кулябин прекара в България два месеца от октомври до декември в подготовка на своята адаптация по емблематичния за драматургията текст – “Куклен дом” на Ибсен. Във версията на Кулябин той звучи просто като

“Нора” и може да се гледа на сцената на Народен театър “Иван Вазов”.

В актьорския състав на спектакъла влизат Радина Кърджилова, Иван Юруков, Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Илиана Коджабашева, Димитър Николов и др.

В рамките на престоя си у нас, Тимофей Кулябин отказа срещи с журналисти и интервюта, но

екипът на 7Arts.bg успя да се срещне с него

непосредствено преди да си замине от страната – 20 минути преди последното представление на “Нора” в негово присъствие. По-долу следва да прочетете разговорът на Рада Езекиева с него. А за всички вас, които отдавна сте изкушени от необичайния прочит и режисьорски експерименти на Кулябин, както и онези, които за първи път сега научават за него точно

7Arts.bg е сцената, която е приютила онлайн три

от най-емблематичните му творби: „Онегин“, “Децата на слънцето” и “Три сестри”. Подарък да се гледат по всяко време от годината! Не го отлагайте!

Срещаме се часове преди да отпътувате от България. Във ваше присъствие минаха три представления на “Нора” в Народния театър. Какво ви направи впечатление в начина, по който публиката възприема специфичния ви подход в това представление?

– Публиката напълно разбира какво се случва на сцената. Не съм почувствал никакво недоумение в нейните реакции. Може би в началото някои зрители са изненадани или им е странно, но по време на спектакъла постепенно свикват и се приобщават.

Как протече процесът в създаването на “Нора” и съвместната ви работа с българските актьори?

– Най-напред трябва да кажа, че това са изключително добри артисти! Мощни! Едновременно с това са много интелигентни и разбиращи. Не съм срещнал никакви проблеми с екипа. Цялата работа вършеше много леко, много стремително.

Във времето на повсеместен хаос, в което живеем, за съвременния човек сякаш е много трудно да намери опорите за себе си. Мислите ли, че отговорът на въпросите за настоящето е в класическите текстове на драматургията? Намираме ли го много повече там, отколкото в актуалните, модерни жанрове?

– Във всяка драматургия може да се намери отговор на въпросите за настоящето. Класическите текстове обаче са проверени във времето. Имат набор от теми и ситуации, които са се доказали в много дълъг период. Или в самата им ситуация или в темата им има нещо, което да работи за много поколения. За мен винаги  е интересно да измислям решения как тези текстове могат да звучат днес.

За българската публика вече стана известен този факт от биографията ви, че сте буквално отраснал в театъра. Там е преминало детството ви и не сте се раздяляли и до днес. Как успявате да запазите чисти любопитството и сетивата си към сцената след толкова години?

– Може би отговорът е в това, че работя в различни театри, в различни страни. Имам и много силен екип, ние винаги заедно измисляме нещо интересно, нещо ново, което да се пробва. Любопитното за мен е когато не знаеш докрай как определено нещо трябва да се случи. Измисляш си правила за играта, условия. Така стана и в “Нора”. След като си измислил правилата за играта, сам трябва да се справиш със задачите, които си си поставил. Това е вътрешно предизвикателство.

Имате възможност да посещавате сцените в цяла Европа. Като какъв театрален зрител бихте се определили? Всеяден или по-скоро пестелив?

– Много често гледам спектакли по необходимост. Пътувам по фестивали, за някои от тях съм и артистичен директор. Когато пристигам в нов театър, наблюдавам дълго трупата, за да направя кастинг. От тази гледна точка за мен е работа да съм зрител, но когато ходя по собствено желание, съм много избирателен. Трябва да има нещо в концепцията на режисьора, което да ме хване. Искам да знам предварително, че това в действителност ще бъде изкуство, а не просто нещо еднодневно.

На сцената вие създавате ваш собствен театрален език, което ви прави много смел режисьор. Как успявате да убедите актьорите да скочат заедно с вас в тази форма на експеримент?

– Сигурно съм много убедителен в обясненията, които им давам. Много е важен кастингът в нашата работа, трябва да подбереш изключително внимателно артистите, за да ти е интересно после с тях, както и на тях да им бъде интересно с мен. За това се доверявам изцяло на интуицията си. Наблюдавам актьорите, общувам с тях и така започвам да усещам вътрешната им природа и дали тя съответства на ролята, която съм избрал.

С тази силна интуиция към човека, кое е онова, което, според вас, му пречи да бъде по-свободен? Да живее извън общоприетите стереотипи за себе си, ако трябва да направим тази препратка към “Нора”?

– Всеки сам решава това за себе си.

Как е при вас?

– Аз се занимавам с театър и това ме прави свободен. Там съм свободен!

Кой е следващият проект, по който ви предстои да започнете работа?

– От тук заминавам директно за Франкфурт, където ми предстои да поставя “Макбет”. След това отивам в Талин, където ще работя по адаптацията на “Страх и мизерия в Третия райх” по Брехт.

А с какви непосредствени впечатления си тръгвате от България?

– Много съм впечатлен от хората в България. Важни са преди всичко те, мястото не може да съществува само по себе си без тях. Изключително приятна атмосфера има тук, чувствах се чудесно през цялото време. Имате много вкусна храна. Всичко това е напълно достатъчно, за да се чувства човек комфортно, когато работи.

Публиката тук ви познава преди всичко благодарение на прожекциите на спектаклите ви в рамките на фестивала Международен театър (във Варна и в София). Каква е вашата нагласа по темата за гледането на театър от екрана?

– Преди всичко тази практика е следствие от вълната на Ковид-19. Много театри започнаха отварят архивите си, да показват спектакли от цял свят. По това време аз бях в Новосибирск и виждах как публиката получава възможност да гледа европейски представления, а за голяма част от нея лично да ги посети, е непосилно. Разбира се, дори най-хубавият запис не може да се сравни с изживяването на живо, в залата.

В “Нора” създавате усещане у публиката, че воайорства, че наблюдава отвътре кукления дом. Къде свършва реалността и къде започва фикцията – сред зрителите или на сцената?

– Отговорът е в ръцете на артистите – ако те играят добре, зрителят може да влезе изцяло в спектакъла.

***

Използваните фотографии в публикацията са на Стефан Н. Щерев

Актуално