Социалните мрежи играят все по-доминираща роля в съвременното общество. Голяма част от потребителите се поддават на лъжливи и подвеждащи здравни съвети в онлайн пространството.
Бира за тен? Скилидки чесън за синусите?
Сок от картофи вместо антибиотици при ангина?
Журналистката на Vox Керън Ландман разглежда тази тема като вредна и опасна тенденция. Хората се нараняват, а експертите изпадат в ужас от това явление, опитвайки се да го предотвратят. Различни учени и здравни работници се стремят да залеят пространството с разобличаващо съдържание. Въпреки това не е ясно дали тези материали достигат или променят мнението на най-уязвимите от тази дезинформация. За това тревожно състояние на нещата има много виновни. Обвиняват се продавачите на змийско масло, които печелят от отчаянието и объркването на другите, както и технологичните платформи, които им позволяват да се разпространяват. Отговорни са регулаторите и законодателите, които се бавят с въвеждането на контрол върху тези огромни корпорации. Общественото образование се проваля в това да научи децата на
по-добри умения за критично мислене.
Правителствените агенции все още не са достигнали до ефективна комуникация с потребителите на онлайн съдържание.
Хората, които сляпо се придържат към непроверени здравни „съвети“ в интернет, без да се интересуват от източника им, са основна мишена за измами. „Защо много потребители се доверяват на някой странник, който им предлага препарат за “ пречистване от вредители“ или ги ви съветва да пият прах за пране?“, поставя въпроса журналистката.
Обществеността е в капана на някои от най-умелите манипулатори за всички времена. Нарастващият обхват и сила на здравната дезинформация са пряко свързани с много основателно недоверие към различни системи, включително правителството, здравната индустрия и научните експерти. Определени представители на всяка от тези институции имат сериозни проблеми с почтеността и е възможно да са подвели много хора по много индивидуален начин.
В скорошно проучване, проведено от фирмата за здравни комуникации Edelman, 63% от хората на възраст от 18 до 34 години са притеснени от дезинформация за здравето. Te са наясно с вредата от това да вярват на глупостите и как тези лъжи са им навредили лично.
55% от младите хора съжаляват за взето решение, основано на дезинформация,
получена от реклама, от семейството или приятелите им или от създател на съдържание онлайн. Колкото и да се опитват, общественото здравеопазване е изключително затруднено да се справи с всички възможни абсурди, особено когато голяма част от тях са под формата на видео. Ако едно твърдение за здравето е твърде хубаво, за да е истина, то вероятно е лъжа. Друга индикация е също така, ако авторът използва език или визуални материали, които
предизвикват свръхинтензивни емоционални реакции като страх и възмущение,
заяви наскоро пред New York Times експертът по дезинформация от Университета Кеймбридж Сандер ван дер Линден.
Когато се съмнявате, потърсете в интернет всичко, което предизвиква дори малък страх у вас. Вижте дали твърдението e проверено от новинарски сайтове, които гарантират за истината. Нужно е по-добро образование в областта на медийната грамотност, което да учи младите хора да преценяват критично всичко, което четат в Интернет. Държавните агенции и други здравни институции също биха могли да станат много по-ефективни в предаването на информация на хората по начина, по който те искат и имат нужда да я чуят.
„Проблемът е, че моите видеоклипове и съвети са с продължителност един час и са изключително скучни“, заяви Кристен Бибинс-Доминго, главен редактор на Journal of the American Medical Association, водещо издание за здравни изследвания. „Всички останали са супер интересни и завладяващи за потребителите.“, казва тя.
Работата на учените и здравните работници трябва да се уважава, защото само те могат да се справят с нарастващата дезинформация. Платформите на социалните медии трябва да поемат отговорност и действително да направят нещо, за да защитят обществото от неверните твърдения.
