Посветих новата си стихосбирка „Ти ∞“ на любими жени в живота ми
Идеята за книгата ми дойде след като излязох от кома
Силата на мечтите ми помогна да стигна до тук
Искам да покажа на хората, че винаги има смисъл да се борят
Фото кредит: Йордан Чапкънов
В един свят, в който обикновено героите се изобразяват със супер сили, маски и впечатляващи облекла, Иво Христов рисува различна картина. На 22 години, той не лети и не минава през стени (или поне не буквално), но смело и безкомпромисно се бори за живота си във всяка една секунда.
Името Иво Христов е олицетворение на вдъхновител
Той е млад писател и момче, което е умело върви по своя път, осеян с думи и доброта. Днес, когато той отбелязва своя 22-и рожден ден, не можем да пренебрегнем силата му, която оставя следа в живота на всеки, докоснал се до него.
Когато е едва 12-годишен Иво е поставен пред изпитание, което променя живота му завинаги. Диагностицирането му със заболяването „Неврофиброматоза-тип 2“ го научи на упоритост и непреклонност към живота и го превръща в това, което е днес. С над 16 мозъчни операции за този период, той е пример за непоколебима воля и доказателство, че чудесата наистина се случват. Иво не е само боец, но и един от най-младите български писатели. Въпреки всички препятствия, които е преодолял, той успява да издаде 11 книги. С всяка от тях той прехвърля на читателите своите надежди, мечти и стремежа си към доброто. Това е неговият начин да влияе на света, да се бори със зъби и нокти за живота и да никога не се отказва.
Днес Иво отново ни среща със силата на думите. Новата му стихосбирка „Ти ∞“ излиза днес и е посветена на трите най-важни жени в живота му. Тяхната подкрепа и любов, безспорно, са част от силата, която го води напред. Младият автор е доказателство, че мечтите ни могат да ни носят светлина дори в най-тъмните дни. Неговата история е истинско вдъхновение и урок в упоритостта, с който всеки един от нас може да се справи с трудностите.
– Здравей, Иво! Как се чувстваш?
– Здравей! Все още се възстановявам от последната операция и белодробната инфекция, която последва, но иначе съм добре и работя.
– Наскоро обяви заглавието на новата ти и всъщност първа стихосбирка „Ти ∞“, която от днес е в продажба. Зад всяка от книгите ти стои колкото красива, толкова и тъжна история по написването ѝ, каква е тя този път?
– Истина е, че историята по написването ѝ и този път е тъжна. Събирах стихотворения и разкази в продължение на две години. Бяха много тежки години за мен. Голяма част от времето прекарах в болница.
Тази книга ми доказа, че изкуството наистина се ражда от болката.
Непосредствено преди операция, съм писал най-добрите си стихотворения.
– Идеята за стихосбирката се появява, може би в най-трудния момент от живота ти, когато изпадаш в кома. Така ли е?
– Да. Може да се каже, че след като дойдох на себе си тогава, вече бях напълно решен, че трябва да публикувам и стихосбирка. Но материалът, който имах беше твърде малко. Обаче именно тогава обещах на себе си и на майка ми, че няма да спра да пиша. И да се боря.
Новата книга на Иво Христов е в продажба от днес
– Изглежда Жената е твоето най-голямо вдъхновение, съдейки по последните ти произведения. Момичетата, на които си посвещавал книги, знаят ли за това?
– Обикновено събирам смелост да им кажа, но при две от книгите – „Тя е моя“ и „Вътрешен път“, не го направих. Просто описах въпросните момичета и съм им благодарен за вдъхновението, което са ми дали по онова време. Със стихосбирката е различно. Тя е разделена на три части и има три посвещения. Този път жените, на които е посветена знаят за това.
– Можеш ли да издадеш кои са тези жени или ще го запазиш в тайна?
– Първата част е посветена на майка ми. Благодарение на нея не спрях да пиша през годините. Тя е и първият читател на произведенията ми. Втората част посветих на най-добрата ми приятелка, която заема специално място в сърцето ми. Третата част пък е посветена на едно далечно момиче, което дори не знам дали ще видя отново. Започнах се с нея в Полша миналата година, когато бях на рехабилитация там. Вдъхнови ме наистина силно. Написах някои от най-добрите си стихотворения тогава.
– Каква е ролята на твоята майка в живота ти?
– Давам си сметка, че отдавна щях да съм се отказал, както от писането, така и от битката за живот, ако майка ми не ме подкрепяше толкова. Тя вярва в мен и не мога да допусна да я разочаровам.
Надявам се един ден да напиша автобиография
– Каква е ролята на четенето за теб като писател? Кои книги са ви оказали вдъхновение и какви уроци си научил от тях?
– За мен е изключително важно да чета възможно повече. Примерно, когато пиша любовен роман, чета подобни книги на любимите ми автори и това ме мотивира допълнително. Обичам да чета и автобиографии. Надявам се един ден и аз да напиша подобна книга.
– Във една от последните ти книги „По пътя към мечтите“ всички образи са реални. Случвало ли ти се е някой от тях да се познае и да ти пише с въпроси?
– Да, още в процес на писане, се постарах да опозная хората, които описах в книгата, максимално добре, за да са реални образите. За щастие, в края всички те одобриха работата ми.
Винаги съм мечтаел за филм или постановка по мое произведение
– Пишеш в много и различни стилове, но мислил ли си да се занимаваш със създаването на театрални или филмови сценарий, за да дадеш шанс на творчеството ти и извън книжните страници?
– Би било хубаво да направя тази крачка напред. Винаги съм мечтаел за филм или постановка по мое произведение. Така че да, обмислям възможността сериозно и е въпрос на време да започна да се занимавам с писането на сценарий.
– В едно по-старо интервю споделяш, че това, което ти е дадено е много повече от това, което ти е взето. Мислиш ли, че щеше да се занимаваш с писане, ако не се беше сблъскал с всички трудности в живота ти?
– Не мисля, че щях да се занимавам с какъвто и да било вид изкуство, ако всичко това не ми се беше случило. Дори и след всичките операции, все още съм на мнението, че повече ми е дадено, защото писането е моят живот и благодарение на книгите се срещнах с с хора, които се превърнаха в мои истински приятели.
По време на премиерата на книгата му „Портиерът към Ада“
– Претърпял си 16 мозъчни операции през последните години, как успяваш да съхраниш съзнанието си и да останеш толкова силен?
– След всяка операция ми е все по-трудно да се изправя, както физически, така и психически, но откривам утеха в работата. Мислите за бъдещи проекти винаги ме изпълват с надежда и ми дават сили.
Вярва, че най-доброто тепърва предстои
– Вдъхновение си за стотици хора, което се вижда и от социалните ти мрежи. Какво би казал на хората като теб, които се борят със сериозен здравословен проблем и страхове?
– Да не спират да мечтаят! Понякога е наистина трудно, дори изглежда невъзможно, но силата но мечтите ми ми помогна да стигна до тук.
А и вярвам, че най-доброто тепърва предстои.
– Чувстваш ли се победител?
– Да, въпреки че битката ми продължава. Няма да се откажа и ще побеждавам и занапред!
– Днес имаш рожден ден. Коя е най-съкровената ти мечта, след здравето?
– Да вдъхновя колкото се може повече хора с историята и книгите си. Искам да им покажа, че винаги има смисъл и си струва човек да се бори.
Можете да поръчате новата стихосбирка на Иво Христов – „Ти ∞“ от тук.
Франческа Ивова завършва журналистическото си образование в Софийски университет през 2019 г. В продължение на три години пише статии с културна насоченост за известно българско печатно издание, а след това усилено навлиза в сферата на връзките с обществеността и дигиталния маркетинг.
