Ако можем да кажем за някого, че е всестранно развита личност, то Анжела Недялкова изцяло отговаря на това определение. Тя е доказателство, че талантът няма граници. За първи път забелязах вълнуващия ѝ проницателен поглед във филма на Иван Ничев „Пътят към Коста дел Маресме“ от 2014 г.

И макар оттогава да е минало толкова време, че сякаш е било в друг живот, ясно си спомням колко запленена бях от тримата главни герои. В продукцията Анжела си партнира освен с тогава прохождащите Стефан Попов – Чефо и Кристиян Макаров, също с Татяна Лолова, Стоян Алексиев, Димитър Рачков, Георги Мамалев.

Преди това през 2011 г. тя

изиграва първата си главна роля във филма „Аве“.

Участва и в сериала „Връзки“. През 2017 г. се снима в британския филм „Трейнспотинг“ на режисьора Дани Бойл, с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър. Това я превръща в първата българска актриса, която се снима в толкова голяма и знакова продукция, което ѝ

дава достъп до червените килими на световните кинофестивали и блясъка на киноиндустрията.

Всичко това може да ви го каже и Уикипедия, но там няма да прочетете например колко всъщност притеснителна е Анжела и това е част от чара ѝ. С това си качество тя е най-чистата и неподправена версия на себе си. Признава, че хората често си мислят, че щом си актриса, значи не се притесняваш, а това далеч не е така. Тя обаче преодолява всички предизвикателства, изпречили се на пътя ѝ.

Любопитството ѝ е движещата ѝ сила.

Казва, че е жадна за живот, но обича максима „нищо на всяка цена“.Като малка се влюбва в науката и, ако попитате какво прави сега една актриса пробила във филм като „Трейнспотинг“, отговорът е – учи физика и корейски, занимава се с бойни изкуства и катерене, кара мотори, занимава се с радиолюбителство. Това са малка част от всичките ѝ хобита.

Все пак Анжела не е загърбила нито актьорската си кариера, нито изкуството като цяло. В момента тя е част от хора „Музикална лаборатория за Човека“, основан от Фондация „Йордан Камджалов“.

Тя стана и лице на кампанията „Виждаш ли ме?“ на Фондация „А21“, против сексуалната експлоатация. Актрисата от години подкрепя каузата на фондацията – борбата срещу трафика на хора.

За да разберем още малко за нея, зададохме на Анжела няколко блиц въпроса:

– Аз съм Анжела Недялкова, защото…

– Имам дълбока чувствителност, романтична меланхолия, тежка самокритичност, стабилен морал с непоклатими ценности, различни таланти, огромно любопитство, развинтено въображение,

но най-вече чар и късмет.

– Свободата значи…

– Отговорност.

– За мен каузата на фондация „А21“ е важна, защото…

– Защото се бори за най-изконното право на всяко човешко същество – правото на свобода. Колкото и добре да съм запозната с проблема, до ден днешен не мога да асимилирам, че в 21ви век съществува робство. Ако има и други като мен, ще съм ви благодарна, ако посетите страницата на фондацията. (Или прочетете статията на АртПортал по темата).

– Светът ще е по-хубаво място, ако…

– Изместим омразата и съревнованието с любов и приемане. Но можем да започнем с нормализирането на психотерапията.

– Ако има едно нещо, с което искам хората да ме свързват, това е…

– Добрина.

– Да си добър човек означава…

– Да те е грижа и да правиш каквото можеш.

– Посветила съм живота си на…

– Самият живот. Обичам го и го ценя повече от всичко.

– Ако имах супер сила, щеше да е…

– Да живея вечно.

– Винаги съм искала да изиграя ролята на…

– Истинската Анжела.

– В Музикалната лаборатория за Човека има…

– Безопасност. Колектив. Творене и поддържане на смисъл на фона на глобалната културна, емоционална, интелектуална и духовна разруха.

– Ще запомня снимките на „Т2 Трейнспотинг“ с…

– Преодоляни препятствия.

– За мен изкуството е…

– Едно от комуникационните средства между хората и

инструмент за себеизразяване, терапия.

– Бих отказала роля, ако…

– Не ми допада и съм го правила неведнъж. Нищо на всяка цена.

– С героинята ми Аве си приличаме по…

– Нищо, вече не си – аз пораснах.

– Изкуството и науката се преплитат в…

– Абстрактното.

– За киното хората не знаят, че…

– Носи самота.

– Международните продукции се различават от българските с…

– По-адекватна организация, ако говорим за големи продукции навън. Тези, които идват тук са с по-лоша организация от нашата и експлоатират доста. Също така навън не бавят изплащане на хонорари – случва се на следващият ден след края на снимки, докато тук човек може да чака с месеци.

– Последната книга, която остави отпечатък в мен е…

– „Смисълът“ от Людмила Филипова.

– Нещото, с което най-много се гордея в пътя си досега, е…

– Че не губя ценностите и морала си, въпреки трудностите. Не се отказвам лесно. Не спирам да работя над себе си в различни аспекти. Не губя светлината си и в най-големия мрак.