• Новата година започва с рождения ден на човек.
• Успехът на всеки проект идва, когато просто даваш всичко от себе си, без да имаш очаквания.
• Да си артист е занаят-призвание.
• Най-големите емпати са хората, които се занимават с бойни изкуства.

„Ако не можеш да летиш – тичай, ако не можеш да тичаш – върви, ако не можеш да вървиш – пълзи, но каквото и да правиш, продължавай да се движиш напред“, казва Мартин Лутър Кинг-младши. Актьорът Даниел Пеев-Дънди определено е пример за човек, който следва този принцип и благодарение на упоритостта и таланта си,

днес е едно от най-разпознаваемите лица на малкия екран.

По време на разговора ми с него разбрах, че днешният му успех се дължи не само на постоянството, но и на неговата откровеност, която според мен е най-прекият път към сърцата на публиката.

Роден в морската столица, Дънди е имал дълги лета с аромат на море и безброй красиви залези. В девети клас започва редовно да посещава Варненския театър „Стоян Бъчваров“, където се наслаждава на превъплъщенията на

големи имена в българското кино и театър като Пенко Господинов, Стоян Радев и много други.

По същото време той се присъединява към театралната трупа на Младежкия дом във Варна и след няколко години е приет в класа на Стефан Данаилов – Ламбо.

Първите години след НАТФИЗ за него са изпълнени с усилена работа и лутане. Дотолкова, че е на ръба да се откаже от професията. Всичко обаче се обръща на 180 градуса за миг, след като попада на снимачната площадка на обичания български сериал „Съни бийч“. Неговата малка епизодична роля на пиколото Георги Филчев се трансформира в нещо много по-голямо – самостоятелно шоу „Животът на Жоро“, следено от милиони зрители пред екраните.

Преди да ни очарова обаче с чувството си за хумор и завладяващата си актьорска игра, той ни изненада със своя дълбок глас. Това се случи на сцената на „Гласът на България“, където изпълнението му на The Cranberries „Zombie“ предизвика фурор и накара всичките четирима членове на журито да се обърнат.

Днес Дънди е добре познат на зрителите от редица телевизионни предавания, където разкрива много от своите таланти. Наскоро той разкри и кулинарните си умения, а съвсем скоро ще ги изпита и под напрежение в кухнята на шеф Виктор Ангелов.

Освен пред камера, той прекарва и последните няколко години на театралната сцена. Като едни от най-разпознаваемите му роли са тази в двете части на авторския спектакъл с елементи на стендъп „Отчаяни съпрузи“,

където играе самия себе си и удивително владее публиката.

Ако все още не сте го виждали в това превъплъщение, можете да го гледате в Театър Artvent на 13 февруари от 19:30 ч. Но нека първо да надникнем зад кулисите на тази форма на изкуство и да се докоснем до неговата философия за живота.

 – Здравейте, Дънди! Първият месец от годината, който обикновено започва с дълъг списък от цели, отмина неусетно. Вие съставихте ли такъв и кои от точките вече успяхте да отметнете?

– Винаги съм вярвал, че новата година започва с рождения ден на човек. Отдавна не си поставям новогодишни цели. Моят списък, който включва диетата ми и професионалните ми задачи, е изготвен отдавна и се старая да го следвам стрикно.

Наричам го по-скоро артистична рутина, в която намирам своето спасение.

– Наскоро беше премиерата на „Отчаяни съпрузи 2: Бракувани“, авторски спектакъл с елементи на стендъп. Какви са плюсовете и минусите на този тип формат на представяне?

– Авторите на първата и втората част са французи, но хуморът им е специфичен и адаптиран за тяхната култура, особено по темата за сватбата. Затова направихме всичко възможно да го адаптираме за българската публика, като пренаписахме монолозите си. Влади Зомбори дори изцяло преработи своя – не остави нито една дума от оригиналния сценарий.

В този спектакъл публиката е част от екипа на актьорите и ние играем със собствените си имена, което ни дава много свобода на изразяване. Това, обаче, изисква от нас да сме много рефлексивни, за да постигнем добра симбиоза с тях. Най-голямото предизвикателство е да не прекалим и да не прекрачим границата на добрия вкус.

– В това продължение Вашето „три-мен шоу“ с Бойко Кръстанов и Явор Бахаров се разпада, а централната роля поема нов герой, младоженеца – Владимир Зомбори. Каква беше причината за тази промяна?

– Двете части от историята са толкова различни, че смяната на актьорския състав не беше от съществено значение.

Реалната причина за включването на Влади в екипа беше, че по време на репетициите на „Отчаяни съпрузи 2: Бракувани“, Бойко беше зает с много участия с моноспектакъла си „Всички страхотни неща“. Затова той нямаше време да се включи и в този проект.

– А можем ли да очакваме скоро и трета част ?

– Смятам, че успехът на всеки проект идва, когато просто даваш всичко от себе си, без да имаш очаквания. В „Отчаяни съпрузи“ ние изграждаме формулата всеки път наново, без да мислим какво предстои и дали е станало по-добре или по-лошо.

 – Разглеждайки обърканата реалност на съвременните взаимоотношения между хората в тези две представления, също така и в комедията на Съмърсет Моъм „Благородният испанец“, какво е вашето виждане за брака в наши дни?

– Аз съм за брака, защото вярвам, че той е естественото продължение на любовта и желанието да споделиш живота си с някого – да създадете семейство, да градите бъдеще заедно. Хората днес, според мен, се притесняват от самия договор и не осъзнават, че както всеки друг, който подписват в живота си, и този може да бъде прекратен с един подпис.

 – Как си обяснявате тази така често използвано понятие напоследък консуматорската любов?

– Тя винаги е съществувала, още от преди Христа, но в момента ѝ се обръща много повече внимание, може би заради дигитализацията и бързото разпространение на информация.

Смятам, че как обичаме и как живеем, е въпрос на личен избор.

В тези типове отношения има много лицемерие и игра на чувства. Всичко ще стане по-просто за всички, ако просто честно признаеш, че искаш такава любов и не си честен играч.

– Превръщате се в едно от любимите лица на малкия екран през последните години с участието си в редица телевизионни предавания, разкривайки безбройните си таланти – да превъплащавате в различни образи, пеете, танцувате, готвите… Има ли някой, когото все още не сте разкрили пред публиката?

– До тук това не са таланти. Какво ли не съм правил пред публика, мисля, че съм показал всичко, което наистина ме вълнува. Относно спекулациите, че ще бъда водещ на вечерно шоу, това дори не ми е минавало през ума. Аз дори не мога да гледам право в камерата, заради астигматизмът ми.

Всъщност още се питам как изобщо станах артист?

– Кога беше първата Ви среща с актьорската професия и имало ли е български актьори, които са ви вдъхновявали и вдъхновяват?

– Първата ми среща с театъра беше в гимназията. Тогава гледах режисьорската работа на Явор Гърдев във Варненския театър, както и работата на актьорите Пенко Господинов, Стоян Радев, Димо Алексиев, Анастасия Лютова и много други. По същото време Валентин Митев ме запали по театъра, а малко по-късно Христо Христов (светла му памет) ме вдъхнови и подготви да кандидатствам в НАТФИЗ и така ме отказаха от медицината. Слава богу, че така се стекоха нещата! Сега, благодарение на тях, имам възможността да лекувам душите на хората, което ми носи неописуемо удовлетворение.  

– Да си артист – призвание или професия?

– Той е и двете – занаят-призвание. Постоянно се учиш, учиш и всичко става все по-добре със всеки следващ път, излизайки на сцената или пред камера. Затова според мен се нарича актьорско майсторство – както се казва, майсторлъкът се постига с работа.

 – Завършили сте класа на големия Стефан Данаилов. Има ли съвет от него, който все още следвате и си спомняте често?

– Той искаше винаги да сме непринудени на сцената и казваше: „Само като ви слушам, без да ви гледам, искам да ви вярвам“. Ламбо държеше на първо място на словесното действие, което с всяка моя следваща изява осъзнавам колко е важно.

– Не само в България, но и на международната сцена сте доказали таланта си с роли във филмите „The Great Nation“, „European Saga“ и „Savior“. Мечтаете ли за световна слава?

– Кой не мечтае? Преди 10 години, ако някой ме беше попитал как си представям живота си днес, никога не бих предположил, че ще бъда това, което съм сега, и че

изобщо ще продължа да се занимавам с тази професия.

Животът ме научи, че нищо не се случва, когато много искаш или защото трябва. Колкото повече желаеш нещо да ти се случи, толкова повече то бяга от теб. Просто действай и остави живота да се случва.

–  Има ли определена роля, която много искате да ви се случи?

– Без да се замисля дори, Ричар III. 

– Ако сега срещнете едно малко момче или момиче, което тепърва започва да се занимава с изкуство, какво бихте му казали?

– Сигурен/а ли си?

– А ако ви отговори с „да“, какво ще я/го посъветвате?

–  Да си вярва.

– Казвате, че никога не трябва да се подценява възможността, която ви се дава, по повод малката епизодична роля в „Съни бийч“, която води до пренаписване на сценария на сериала. Съжалявате ли за нещо, което сте подминали в живота си дотук?

–  Никога не съм съжалявал за роля, която съм отказал, защото винаги е имало причина за това. За съжаление, в момента телевизиите правят много по-малко филми и сериали и се фокусират повече върху „горещи смешки“, което е

доста рисковано за имиджа на един актьор според мен.

– Според проучване в рамките на Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI), почти 30% от първокласниците в България имат наднормено тегло. Смятате ли, че този висок процент се дължи на липсата на здравословни навици, социални фактори или има и други причини, като например генетични? 

– Абсолютно се влияе от социални фактори. Колкото и да обичам еволюцията, за съжаление, в ерата на социалните мрежи тя на този етап ни отнема необходимостта от движение,

тъй като всичко можем да направим с едно кликване на телефона.

Това, както ни дава много, така и ни отнема, без да го осъзнаваме. Човекът е това, което яде и с кого общува. Ако тези неща не са наред, няма как да е в баланс със себе си. Моето решение да опитам да отслабна дойде след като осъзнах това.

– Определяте се като емпатичен, чувствителен човек. Повече позитиви или негативи ви носят тези  качества?

– За мен емпатията е естествена част от еволюцията. Най-дисциплинираните и истински психически и физически стабилни хора са тези, които умеят да се свързват с другите около тях. Според мои наблюдения,

най-големите емпати са хората, които се занимават с бойни изкуства.

Обяснявам си това така: когато човек е сигурен в себе си, той няма комплекси и може да бъде наистина добър. Или както се казва в сериала „After Life“: „Едно общество може да порасне истински, когато посява дървета, знаейки, че никога няма да бъде под тяхната сянка“.

 – Като малък сте се занимавали активно със спорт, по-точно с вдигане на штанги. Ако не бяхте претърпели контузия, имаше ли шанс да продължите по този път, а не по този на изкуството?

– Може би да. Като всеки човек на 17 години, не знаех какво да правя с живота си, така че ако не се беше случила тази контузия, може би щях да съм някъде другаде днес и да не разговарям с вас сега. Истината е, че оттогава досега чувствам, че съм изживял няколко различни живота заради всички промени, през които съм преминал.

– Вие сте израснал във Варна, морската столица на България, как прекарахте ли лета си като малък там?

– Едно нормално морско детство – с много цаца и каране на много колело в морската градина.

– Кой е най-трудно наученият ви урок дотук?

– Да се науча да казвам „Не“.

– На този етап от живота ви, има ли нещо, което се страхувате (или сте се страхували да изречете) на глас пред самия себе си ?

– Нямам страх да го призная нито пред себе си, нито пред хората. Аз съм малко хипохондрик – много често се страхувам се за живота си.

– С дългогодишния опит в участието ви в реклами, как си представяте идеалния рекламен слоган в месеца на любовта?

– Никога не очаквай да те обичат, както ти обичаш.