• Няма универсална рецепта за създаването на хитове.
• Втърдяването на стила ни дойде като човешка реакция на света наоколо.
• Свирих тайно AC/DC на китарата на баща ми.
• Ще представим неиздавана песен, създадена от първия ни състав с Дичо Христов, на концерт в Борисовата градина.

Всичко започва в един летен ден през 1987 г., когато Димитър Кърнев за пръв път хваща китара в ръце. Морската им „среща“ се оказва съдбовна – години по-късно той ще се превърне в основател и китарист в една от най-обичаните български групи – D2. Историята на формацията е също толкова вълнуваща, колкото и музиката, която създава. Тя преминава през коридорите на училищата, където репетира новите си парчета и  оставя „Две следи“ в апартамента на Димитър Кърнев, където някои от

новите парчета се записвали в продължение на часове.

Идеолог на групата, той и до днес – 25 години след създаването на групата, не прави компромис с реализацията на песните на D2.  И все пак китаристът признава в интервю за Art Portal, че няма универсална „рецепта“ за създаването на музикални хитове. На какво тогава се дължи успехът на класики като „100 години“, „Нямаше кой да каже“, „Ледено момиче“, „Аз и ти“ и „Не мога да спра да те обичам“? Отговорът всъщност е много простичък – на таланта и отдадеността на членовете на D2.

Димитър Кърнев, Александър Обретенов, Васил Вутев, Радостин Василев, а преди това и Дичо Христов, Деян Каменов, Красимир Тодоров, Десислав Семерджиев и Явор Александров

„пишат“ една красива глава от българската музикална история.

Следващата възможност да се насладите на творчеството им на живо е на 18 септември в Борисовата градина. Билети все още можете да откриете ТУК.

– Здравейте, г-н Кърнев, разговаряме няколко дни преди концерта на D2 в Борисовата градина. Ще изпълните някои от вечните хитове на групата, но и 2 нови парчета. Бихте ли ни разказали малко повече за създаването им?

– Здравейте! Да, подготвили сме две нови песни. Първата се казва “Вярвай в мен” – по текст на Гери Турийска. Изпълнява я новото попълнение в D2 – Ради Василев. Втората ни нова песен се казва “Преди да кажеш не”, също по неин текст. Тя се явява

последната песен, създадена в първия ни състав

с участието на Дичо Христов. По ред причини тогава  не видя бял свят, но ето, че идва и нейното време. Публиката ще я чуе в осъвременен аранжимент.

– Концертът е част от музикалните прояви по случай 25-годишнина от създаването на D2. Доколкото ми е известно, всичко започва с репетиции в училища и с дълги часове записи в апартамента ви в „Дружба“. Тогава вярвахте ли, че D2 ще се превърне в една от най-обичаните български групи?

– Тогава просто правех това, което смятах за правилно. Докато все още записвахме песните от първия си албум, аз вече знаех, че това ще е нещо специално.

– В свое интервю първият вокалист на D2 –  Дичо Христов, твърди, че записът на „Не мога да спра да те обичам“ е отнел 12-15 часа. Това ли е най-продължителният период, в който ви се е налагало да свирите на китара без почивка?

– Всъщност записът на тази песен отне доста повече часове.

Само барабаните отнеха около осем часа.

Знам, че звучи много, но барабанистът ни Васко Вутев беше доста разсеян, както и всички около мен по това време. Добре, че беше баща ми, който плащаше първите ни записи и видеоклипове.

– Любимите на поколения парчета „100 години“, „Две следи“ и „Ледено момиче“ предизвикаха фурор в зала 1 на НДК дори и две десетилетия след създаването си. Кои са факторите, които могат да превърнат една песен във вечен хит?

– Не знам някаква универсална рецепта. Сигурен съм, че всичко започва от музикалното съдържание и стойност на съответната композиция. В този смисъл – имам десетки неиздадени песни, някои от които просто не са толкова добри. За щастие, имам и такива, които са по-добри от вече познатите на публиката. Те търпеливо чакат своята реализация с D2, както и с другите проекти които се занимавам. По отношение на реализацията или казано по друг начин – “продукцията”, никога не съм допускал компромис.

– Споделяте, че след сериозния успех на групата в началото е последвал период на застой, заради което се е наложило да „втвърдите“ стила си. Тогава изпитвахте ли поне малка доза страх, че почитателите ви може да не харесат новото звучене?

– След два много успешни албума решихме да попроменим нещата, сблъскахме се и с някои лоши обстоятелства. Втърдяването на стила ни дойде като човешка реакция на света наоколо, поне за мен беше така. Иначе сме отраснали изцяло с рокендрола. 

– В началото групата се състои единствено от Вас и Дичо Христов, както си личи и от името D2. В даден момент обаче пътищата ви се разделят – как успяхте да запазите баланса в групата след напускането му?

– Всъщност не беше точно така, но това в момента няма значение.

Ще запазя историята за някоя книга.

Фокусиран съм върху близкото бъдеще на групата.

– Вторият вокалист на D2 е Деян Каменов. В свое интервю разказва, че след първото му прослушване сте му казали, че няма да получи мястото в групата. Какво промени мнението Ви в крайна сметка?

– Мнението ми промени фактът, че се почувствах странно спокоен и дори безразличен към избора на друг вокалист.

Харесвах странното огънче в очите и осанката на Дидо.

Преди време по същия начин почти си купих кола и съответно я върнах. Не обичам равнодушието. 

– Заради здравословни проблеми той също се налага да напусне D2. Мястото му заема Радостин Василев, с когото по думите ви се връщате „назад към основната си стилова рамка“. Това означава ли, че феновете на групата могат да очакват повече парчета, които да напомнят по стил на първите ви хитове?

– Да, абсолютно! Ради се вписа идеално в групата и ние много го харесваме. В скоро време ще се разбере повече за “бъдещите ни творчески планове”.

– Казвате, че едни от най-нежните и запомнящи се песни на D2 обикновено са свързани с края на любовна история. Не смятате ли, че началото ѝ може да бъде също толкова вдъхновяващо? Самият Вие спомняте ли си първата си ученическа любов и посвещавали ли сте ѝ песен?

– Писал съм песни и в разцвета на някоя връзка. По време на първата си ученическа любов обаче се учех да свиря на барабани и не бях толкова романтично настроен.

– Говорейки за любов и музика, няма как да не попитам кога за пръв път усетихте трепета от хващането на китарата?

– Беше едно лято на Къмпинг Юг, някъде около 87-ма. Тогава просто не отидох с баща ми за риба, а тайно хванах неговата китара и започнах да опитвам нещо на AC/DC. Май беше “Back in Black” или “Let me put my love into you Baby”. На връщане от морето минахме през къщата ни в Пловдив. Незнайно как, но

успях да скрия в багажа първата електрическа китара на татко,

която стоеше и си ме чакаше на тавана. Пазя я и до днес.

– Преди време виртуозът Васко Василев ми каза, че цигулката му е „естествено продължение на тялото му“. Какво означава Вашата китара за Вас?

– Когато съумявам да практикувам редовно, бих се изразил по подобен начин.

– А кое е посланието, което бихте искали да изсвирите на света с нея?

– Предстои да разберем.