Светлана Янчева в сърцата на публиката: "О, щастливи дни"

Светлана Янчева - актриса, в която театърът и киното могат да се огледат. Да я разпознаят като свой посланик на света. Като свое откритие на земята, при обикновените хора. Наблюдаваш я и си казваш - колко рядко срещано днес е един артист да умее да отстоява ценности.

Да не прави компромиси. Да страни от славата, да избягва коктейлната култура

Но когато се появи на сцената, да я обеме цялата. Да те подчини да го гледаш, без да мигнеш. Да бъде господар на този хабитат - театъра, съвсем заслужено и оправдано. Всичко това  и още толкова може да се каже за Светлана Янчева - тазгодишната носителка на награда ИКАР 2023 за Най-добра женска роля. Получи я за изпълнението си в спектакъла “О, щастливи дни” по Самюел Бекет. Постановката е в репертоара на Театрална работилница “Сфумато”. На церемонията вчера в Народен театър “Иван Вазов” режисьорката Маргарита Младенова прие статуетката от името на Светлана Янчева с думите, че Уини (персонажът на актрисата в продукцията) е

женският образ в световната драматургия, еквивалент на Хамлет на Шекспир

Нямаме основание да не се съгласим. И в тази връзка, трябва да отбележим, че актьорско изпълнение от такъв характер освен подарък за публиката в залата, е и свидетелство, че актрисата е готова. Достигнала е до този момент в кариерата си. А

Светлана Янчева знае как да надгражда всяка следваща роля по професионалния си път

Кадър от спектакъла "О, щастливи дни". “Неговите поетични “театрални машини” - едновременно човеци и паднали ангели, заклещени в своите битийни капани - заровени в земята; живеещи в кофи за боклук или в цилиндри - са реплика на мъчениците от Дантевия “ад”. Само, че наказани без грях. Наказани да живеят." С тези думи по повод “О, щастливи дни” Маргарита Младенова

отваря вратата на зрителя към този граничен свят, който му предстои да види

Свят, в който Светлана Янчева ще бъде диригент и, в който ще го води. Ако още не сте гледали спектакъла - направете го. А ако още името на Светлана Янчева е встрани от театралните ви радари, поправете и това бързо. Защото ще чувате името й много, много пъти и трябва да сте подготвени. Рядко наистина се среща актриса,

на която да са прилягали толкова по мярка прекрасни образци на женски роли,

същевременно и извън конвенционалните характери. Откъде да започнем? За повече от 35 години почти непрестанна творческа работа, Светлана Янчева снима активно в киното, а многобройни са и превъплъщенията й в театъра. Голямата й

филмова популярност идва с “Аз, графинята” през 1989 г.

Режисьор е Петър Попзлатев, нейният съпруг. Определяна като една от най-успешните кино истории от периода на прехода в България “Аз, графинята” подарява на Светлана Янчева знаковото превъплъщение в една от най-колоритните представителки на хипи поколението   Светлана Янчева в "Аз, графинята". в страната. Сиси графинята е действителен образ за една от първите публично известни наркоманки, насилствено пратена в ТВУ, а впоследствие и в Клиниката в Суходол.

Трудната и драматична съдба на Сиси обаче е големият трамплин на Янчева в кариерата й

В рамките на следващите години, животът заслужено й подарява още по-големи предизвикателства в киното, като тук може да отбележим “Разследване” от 2006 г. на Иглика Трифонова, “Дзифт” на Явор Гърдев, “Жажда” на Светла Цоцоркова, “Страх на Ивайло Христов. Плакат към филма "Разследване" на реж. Иглика Трифонова Независимо от живота пред камерата - наситен, богат и разнообразен,

театърът сякаш знае още по-добре как да погълне с центробежната си сила тази актриса

Както колежката й Албена Ставрева (също номинирана за ИКАР 2023 за най-добра женска роля) отбеляза пред Art Portal News, и двете са завършили ВИТИЗ при проф. Николай Люцканов. А той е знаел как да създава артисти. Невъзможно е да направим пълен преглед на театралните роли в биографията на Светлана Янчева. Към тях трябва да се пристъпва бавно, внимателно, полека. Всяка една от тях може да влезе в историята на театъра в България. Да бъде нагледен урок за студентите. Задължителни за проследяване са спектаклите: "Мъртвешки танц" - обявен за едно от най-добрите представления от последните години в България. В него Светлана Янчева си партнира с Владимир Пенев, режисурата е отново на проф. Маргарита Младенова. "Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Смърт приживе. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея", това са думите в кратката анотация на този спектакъл, проследяващ сложните семейни отношения, синтезирани от два текста на гения Аугуст Стриндберг. Отличени, както с ИКАР-и, така и с АСКЕР-и, Светлана Янчева и Владимир Пенев получават и заслужено голямо внимание от международна публика, спектакълът е гостувал на десетки фестивали. "Жана" - постановка на Явор Гърдев, част от програмата на Народен театър "Иван Вазов", която отново среща дуото Янчева/Пенев на една сцена. "Жана" е поредното брилянтно изпълнение на Светлана Янчева, която тук влиза в кожата на безпристрастната, изцяло дистанцирана от емоциите жена в зряла възраст, за която капитала и статута са единствената дисциплина в живота. "Животът е прекрасен" на Александър Морфов, "Танцът Делхи" на Галин Стоев, "Хамлет" отново на Явор Гърдев...са още от безкомпромисните прояви на Светлана Янчева в театъра. Роли, сякаш завещани на следващите поколения, защото за мнозина нейното присъствие на сцена е повод да се докоснат и те професионално към театъра. С тези професионални катарзиси, които могат да щрихират най-точно личността й, сякаш добре разбираме, защо

Светлана Янчева рядко дава интервюта, не присъства на светски събития и не е актриса, която да ангажира с личния си живот

Тя казва всичко с работата си. Там я търсете. Трейлър към спектакъла "Жана": https://www.youtube.com/watch?v=GOV4U5gE9gM