Като тийнейджърка, израснала в Нидерландия, носителката на „Оскар“ Одри Хепбърн смело носи послания на холандската съпротива по време на нацистката окупация. В подкаста History’s Youngest Heroes на BBC Radio 4 Никола Кофлън осветява необикновени истории за бунт, риск и радикалната сила на младостта, разказвайки историите на млади хора в историята, които са променили света.
Последният епизод е посветен на Одри Хепбърн, която става филмова и модна икона през 50-те и 60-те години на миналия век. Тя е номинирана за пет „Оскара“ и печели наградата за най-добра актриса през 1953 г. за изпълнението си във филма „Римска ваканция“. Но като тийнейджърка по време на Втората световна война тя играе съвсем различна роля –
организира тайни балетни представления, за да събере пари
за холандската съпротива срещу нацистката окупация.
Хепбърн е родена в Брюксел през 1929 г. в семейството на холандската баронеса Ела ван Хемстра и британско-австрийския бизнесмен Джоузеф Хепбърн-Рустън. В Лондон родителите ѝ са привлечени от Осуалд Мозли, лидер на насилствения антисемитски Британски съюз на фашистите (BUF). Бащата напуска семейството, когато Хепбърн е на шест години. По-късно той е арестуван като „сътрудник на чуждестранни фашисти“ и прекарва войната в британски затвори.
„Още като малка, знаете, тя беше екстровертна, смееше се, играеше, действаше. Дядо ми я наричаше „маймунски пъзел“ – разказва Лука Доти, най-малкият син на актрисата, в интервю за „Най-младите герои на историята“. Той разговаря с Робърт Мацен, автор на книгата „Холандско момиче“, която описва живота на Хепбърн по време на Втората световна война.
„Майката на Одри решава, че Англия не е място за дъщеря ѝ заради надвисналата внезапно заплаха германците да нахлуят през Франция и да започнат инвазия“, казва Мацен.
Ван Хемстра изтегля дъщеря си от британския пансион.
Те се преместват в семейно имение в Нидерландия и Одри се записва в танцово училище. Майка ѝ все още се възхищава на Адолф Хитлер и вярва, че той никога няма да нахлуе в „нейната“ страна.
„Преместването в Холандия не беше преместване у дома. Тя не можеше да говори холандски. Трябваше да ходи в холандско училище, без да разбира нито една дума с нови деца, които ѝ се подиграваха“, казва Доти за преживяванията на майка си в Холандия.
„Чрез танца тя можеше да мечтае, да лети, да забравя. Това беше начинът, по който тя бягаше от реалността“, казва Доти за страстта на майка си.
Хепбърн танцува в сигурна къща със затворени щори
и само със свещ за осветление, за да не бъде разкрита. Пиано свирело много тихо, докато тя изпълнявала, но не можело да има аплодисменти. В края на представлението се събирали пари за съпротивата.
През пролетта на 1944 г. Хепбърн доброволно се записва за асистент на един лекар – Хендрик Висер ‘т Хоофт, който е член на съпротивата. Въпреки че майка ѝ е смятана за сътрудник на нацистите, Висер ‘т Хоофт отчаяно се нуждае от помощ, за да подкрепи хилядите хора, които се крият от нацистите. Той ѝ се доверява достатъчно, за да я привлече.
На 17 септември 1944 г. Хепбърн е в църквата, когато химнът е прекъснат от свистене на двигатели. Операция „Маркет Гардън“, която е план на съюзническите сили да превземат девет моста над река Рейн, е започнала. Когато тя изтичала навън и погледнала нагоре, хиляди съюзнически войници се спускали с парашути.
За съжаление, в района се прегрупират две тежко бронирани нацистки дивизии. Нацистките танкове минават пред къщата на Ван Хемстра.
Хепбърн и семейството ѝ се крият в мазето, докато битката продължава девет дни.
Когато излизат, научават, че нацистите са победили. Тя чува писъци от сградата, където нацистите извършват репресии. Те измъчват и убиват членове на холандската съпротива.
Когато съюзническите самолети, пътуващи към Германия, трябвало да направят аварийно кацане в Нидерландия, Висер ‘т Хоофт изпратил Хепбърн в гората, за
да се срещне с британски парашутист, за да му предаде тайно съобщение, скрито в чорапа ѝ.
Тя успява да се срещне с него, но на излизане от гората вижда, че към нея се приближава холандска полиция. Тя се навежда, за да набере диви цветя, след което кокетно ги представя на полицията. Те останали очаровани и не я разпитвали повече. След това тя често носела съобщения за съпротивата.
„Германците не приемаха децата на сериозно. ‘Просто се махни от пътя ми, дете’. Холандците бяха достатъчно практични, за да видят, че децата, тъй като
не бяха заподозрени в нищо, могат да бъдат тези, които управляват съобщенията,
които правят тези жизненоважни неща за съпротивата. Децата обичаха това. Беше вълнуващо, беше опасно и те се превърнаха в герои на съпротивата“, добавя Мацен.
Към февруари 1945 г. е съобщено, че 500 холандци умират от глад всяка седмица. Както много други,
Хепбърн и семейството ѝ изпитват отчаян недостиг на храна.
Тя се разболява тежко от анемия, жълтеница и отоци.
Когато пред вратата на дома им отново бушуват ожесточени боеве семейството ѝ се крият в мазето в продължение на три седмици. На 16 април 1945 г. всичко утихва. Тя усеща миризмата на тютюн, който по време на войната е невъзможно да се получи в Нидерландия. Изкачила се по стълбите от мазето и отворила вратата, за да види петима канадски войници, които пушели цигари и били насочили картечници към нея. Веднага започнала да им говори на английски език. Един от тях изкрещял: „Ние не само освободихме един град – ние освободихме една англичанка!“
По-късно Хепбърн казва на сина си, че никога не е простила на майка си, че е имала фашистки симпатии. Когато войната свършва, тя
печели стипендия за балет „Рамбърт“ в Лондон.
Въпреки че е талантлива, тя е трайно увредена от недохранване и тя няма издръжливост да стане балерина. Вместо това се насочва към актьорската професия. Получава малки роли в театъра на Уест Енд и във филми като „The Lavender Hill Mob“.
През 1953 г. получава първата си главна роля в „Римска ваканция“. Филмът има огромен критически и комерсиален успех. Освен „Оскар“, за него Хепбърн получава и награди „Еми“, „Грами“ и „Тони“. През цялата си кариера тя продължава да се занимава с благотворителност. Умира през 1993 г.
* Тази статия е адаптирана по сценарий на Алекс фон Тунзелман.
