Всички хора сме съставени от еднакви биологични елементи, но не всички си приличаме, нали? Същото важи и за две маргаритки, растящи една до друга, или за ябълки, растящи на едно и също дърво. Снежинките също може да изглеждат еднакви, но ако ги разгледате по-внимателно, ще видите, че всяка от тях притежава онази малка искрица индивидуалност, без значение колко милиарда от тях падат от небето, никога няма две еднакви. Невъоръженото ни око вижда снега като незабележими бели точки.

През 1885 г. обаче ученият Уилсън Бентли измисля хитър начин да прикрепи фотоапарата си към микроскоп, така че да може да прави снимки на снежинките с по-големи подробности от всякога. При това приближаване става още по-ясно, че няма две еднакви снежинки, независимо колко много ги е изследвал г-н Бентли, пише BBC.

Какво изобщо е снежинка?

Условията в облаците трябва да са подходящи, за да се образуват снежинки. Температурите трябва да са по-ниски от около -10 градуса по Целзий, като в същото време въздухът е наситен с газообразна изпарена вода (наречена водна пара). Това кара ледените кристали да се образуват около малки обекти, като частици глина или сол. Първоначално те са твърде леки, за да паднат, и започват да се спускат едва когато станат достатъчно големи. Това спускане се случва, когато преохладените водни капки се изпаряват и след това водните пари кондензират върху повърхността на ледения кристал. Така те стават по-големи и по-тежки и вече могат да паднат на земята като люспи.

Защо свързваме снежинките с формата на звезди?

Те може да са малки, но във всяка снежинка се развива сложна наука. Всичко това се дължи на това какво се случва, когато водата замръзне. Всеки път, когато това се случи, молекулите на снежинката се подреждат в характерна шестстранна структура тип „пчелна пита“.

Тази шестоъгълна форма се дължи на начина, по който се държат водородните и кислородните атоми в молекулите, когато се сблъскат с други водни молекули. Те се свързват в строг модел, известен като шесткратна симетрия (затова сме склонни да свързваме снежинките с шестоъгълници или шестоъгълни звезди), който ни дава основния шаблон на снежинката. Тази форма се променя още повече при падането им във въздуха.

Дали всички снежинки са уникални?

При падането си всяка снежинка се сблъсква с водните пари в атмосферата. Това оказва голямо влияние върху нейната форма.

Ако влажността на въздуха е ниска, в атмосферата няма толкова много водни пари, така че снежинките образуват нещо, наречено „плочи“ – плоски шестоъгълни форми, които виждате, ако ги разгледате под микроскоп.

Когато влажността е висока и в атмосферата има повече водни пари, се получава нещо, което се нарича разклоняване. При това молекулите образуват прави линии (дендрити), които се разклоняват в различни посоки, създавайки подобни на звезди шарки, каквито обикновено виждаме по коледната украса. Високата влажност на въздуха също така създава по-големи люспи, тъй като има повече пара, през която люспите да падат.

Различните снежинки правят ли различни видове сняг. Кой е най-добрият за бой със снежни топки?

След като снежинките паднат на земята (при условие че не се разтопят веднага), те образуват слой сняг. И, както се досещате , не всички слоеве са еднакви. Формата на снежинките влияе на дълбочината на снега, тъй като дендритите не се събират така добре, както плочите.

Прахът е видът сняг, предпочитан за каране на ски и шейни. Той е мек, движи се лесно и не боли много, ако паднете в него. Образува се, когато върху замръзналата земя паднат люспи, съставени от дендрити.

Гранулираният сняг е най-подходящ за правене на снежни човеци и снежни топки. Получава се, когато падащите снежинки са покрити със замръзнали водни капки. По-мокър и по-плътен от праха, той е и видът, който може да наруши движението по пътищата и железопътните линии, ако има твърде много от него.

Кората е, когато горният слой на снега е напълно замръзнал. Въздухът затопля този слой, като го разтопява, а след това отново го замразява при понижаване на температурата.

Скрежът е нещо, през което всички сме минавали със студени пръсти. Това се случва, когато земята е топла и разтопява снега, докато той пада, или пък снегът, който пада, е малко над нулата, така че вече се топи, преди да падне на земята.