На 1 юни 1926 година в Лос Анджелис се ражда Норма Джийн, по известна като Мерилин Монро. Тя играе значима за популярната култура роля, което я прави един от най-емблематичните секссимволи на 50-те и 60-те години на 20 век.
Парадоксално на това, че е родена в Деня на детето, актрисата има изключително тежко детство. Израснала е без баща, а през януари 1934 майка ѝ Гладис претърпява психически срив, след което лекарите и поставят диагнозата параноидна шизофрения.
В резултат на това тя е приета в психиатрично заведение, а поради отсъствието ѝ,
малката Норма Джийн става подопечна на държавата.
Година по-късно Норма е изпратена в сиропиталище. През следващите четири години тя живее с различни приемни семейства, далечни роднини и семейни приятели. Дори е била подложена на сексуално посегателство от един от приемните си родители.
Приятелка на майка ѝ – Грейс Годарт, се съгласява да стане законен попечител на момичето. Приемните родители ѝ обаче често я изпращат на кино, за да се отърват от нея.
С всяка минута, прекарана пред големия екран, целите и стремежите ѝ се увеличават.
През 1938 г., докато Джийн е ученичка в гимназията, тя се премества при лелята на Грейс – Анна Лоуър, намирайки място, което да нарече свой дом. Когато е на 16г., Норма е принудена да се омъжи за Джеймс Дъгърти, техен съсед на 21 години.
След сватбата тя спира да посещава учебни занятия и става домакиня. През 1944г. се запознава с Дейвид Коновър, фотограф, назначен от военновъздушните сили на САЩ. Той е помолен да бъде там от името на Първи филмов отдел, за да направи снимки на служителки с цел насърчаване на морала.
До 1946 г. образът ѝ е представен на тридесет и три корици на различни списания. Докато работи като модел, тя понякога използва псевдонима Жан Норман.
В края на 40-те момичето претърпява значителна промяна, превръщайки се в една необикновена жена. Боядисва косата си в русо, за да изглежда по-представителна, научава се да танцува и пее. Посещава актьорски кръжок и приема името Мерилин Монро.
„На първо място се
опитвам да докажа на себе си, че съм човек.
Тогава може би мога да се убедя, че съм актриса“, изтъква тя неколкократно.
Пробивът си в голямото кино актрисата прави през 50-те години с филмите „Всичко за Ева“ (1950) и „Асфалтовата джунгла“ (1950 )., когато подписва седемгодишен договор с 20th Century Fox .
През 1951 г. Монро играе второстепенни роли в три частично успешни комедии на Fox. Въпреки това тя е забелязана от авторитетни медии като Los Angeles Daily News и The New York Times, които я наричат
една от най-обещаващите начинаещи актриси.
Мерилин иска да покаже повече от актьорския си талант въпреки репутацията си на секс икона. Ролята и в „Не се притеснявай да почукаш“ от 1952г. получава обещаващи отзиви от критиката. Тя доказва, че има изключителни умения за интерпретация на всяка филмова история , които допълват привлекателния ѝ външен вид. Тя играе глупава и млада руса офис асистентка в „Monkey Business“ заедно с Кари Грант.
„Хората имат навика да ме гледат така, сякаш съм огледало, а не човек. Те не ме виждат,
виждат собствените си похотливи мисли
и след това си слагат бяла маска и ме наричат похотлива“, твърди тя.
Въпреки това – през цялата 1952 г. Монро използва медийни трикове, за да си осигури позицията на секссимвол. По това време актрисата си извоюва репутацията на предизвикателна жена. С развитието на професионалния ѝ живот този ѝ образ се задълбочава. Започва да употребява алкохол, наркотици и стимуланти, за да лекува хроничното си безсъние и стрес, което само влошава положението.
През 1953 г. Мерилин Монро участва в три филма. Тя се превъплъщава във фатална жена във филма „Ниагара“, където гримьорът ѝ Алън Снайдър създава характерния ѝ външен вид. Виждаме я с пурпурни устни и черни повдигнати вежди, които контрастират с изсветлените ѝ коси и привличат вниманието към бледия ѝ тен.
„Джентълмените предпочитат блондинки“ е може би най-известният филм, в който се е снимала. Въпреки всички положителни отзиви, които филмът получава, той е критикуван и от по-консервативната публика. Образът на Монро се тълкува като неуважителен към актьора и недостоен за дама на публично място.
През 1954 г. Монро се омъжва за пенсионираната бейзболна звезда на Ню Йорк Янкис Джо ДиМаджо. Той обаче е притеснен от натоварения график на Монро и статута ѝ на секссимвол. Двойката често се карала, а понякога ДиМаджо упражнявал физическо насилие над нея. Двамата се развеждат след девет месеца.
През 1956 г. тя се омъжва за трети път за драматурга Артър Милър.
„За първи път съм наистина влюбена“, твърди тогава тя.
Двамата имат дълбока, емоционална връзка, която продължава няколко години.
Монро умира в дома си в Лос Анджелис на 5 август 1962 г., само на 36 години. До леглото ѝ е намерена празна бутилка от сънотворни.
През годините се появяват спекулации, че може да е била убита, но причината за смъртта ѝ официално е обявена за свръхдоза наркотици. Монро е погребана в любимата си рокля на Емилио Пучи.
