Актрисата Шели Дювал, звезда от хоръра „Сиянието“, почина на 75-годишна възраст, съобщи Асошиейтед прес.
Родената в Тексас звезда е починала в съня си в четвъртък в дома си в Бланко, щата Тексас, съобщи дългогодишният ѝ партньор Дан Гилрой. Причина за кончината ѝ са усложнения от диабет, каза Гари Спрингър, неин приятел и специалист по връзки с обществеността, пише БТА.
Дювал учи в колеж в Тексас, когато членове на екипа на режисьора Робърт Олтман я срещат на парти в Хюстън през 1970 г. Така тя се запознава с Олтман. От този момент тя става негово протеже и се снима в много негови филми. През 1980 г. играе с Джак Никълсън в „Сиянието“ на Стенли Кубрик.
Красивите ѝ черти и ексцентричното ѝ присъствие на екрана я превръщат в
една от най- популярните фигури през 70-те години на ХХ век.
Със своята крехка фигура, усмивка и мек южняшки вид, тя е предпочитана актриса за всяка роля, изискваща характерна младост.
Феновете я наричат „тексаската Туиги“,
а критикът Полин Каел, възхвалявайки нейната сдържана физика на екрана, я определя като „женския Бъстър Кийтън“., пишат от New York Times.
Дювал не е планирала филмова кариера, когато се запознава с Олтман по време на снимките на филма „Брустър МакКлауд“ (1970 г.). Тя организира парти, за да продаде произведения на изкуството на съпруга си. На него присъстват членове на филмовия екип. Тя се запознава с известния режисьор режисьор. Той веднага я поканил да се присъедини към актьорския състав, въпреки липсата на подготовка.
Тя се съгласява и се снима в още пет филма на Олтман: „Маккейб и госпожа Милър“ (1971), „Крадци като нас“ (1974), „Нашвил“ (1975), „Бъфало Бил и индианците, или урок по история за Седящия бик“ (1976) и „3 жени“ (1977). Участва и в ролята на Олив Ойл срещу Робин Уилямс във филма на г-н Олтман „Попай“ (1980 г.).
Дювал се среща с Пол Саймън и Ринго Стар. През 1977 г. тя води предаването „Saturday Night Live“. Снимките ѝ, на които често е облечена в драпираща, прозрачна рокля и държи цигара, дълга и тънка почти колкото нея, се превръщат в траен образ на живота на знаменитостите през 70-те години.
Но именно ролята на Уенди Торънс в „Сиянието“ (1980) остава най-запомнящата се за много зрители. В този филм тя и съпругът ѝ Джак (Никълсън), заедно със сина им Дани (Дани Лойд), се преместват в планински хотел като пазачи, докато той е затворен за зимата.
Първоначално критиците смятат, че изпълнението ѝ е прекалено натоварващо. Особено крясъците ѝ, когато Никълсън с брадва ги преследва из залите на хотела. Тя е номинирана за наградата „Рейзи“ за най-лоша актриса. Въпреки това – от вестник „Таймс“,
оценяват Уенди „като почти странен шифър“.
Нейната невинна и нежна баналност правил ужаса ѝ още по-екстремен.
Тя намира и други възможности за изява във филмовата индустрия. През 1982 г. основава Platypus Productions, която адаптира класически детски приказки в едночасови телевизионни пиеси под антологичното заглавие „Faerie Tale Theater“.
Тя използва връзките си в киноиндустрията, за да попълни актьорския състав, включително бивши звезди като Робин Уилямс, Бъд Корт и Ерик Идъл. И, разбира се, подтиква Олтман да режисира един епизод.
По-късно, след като основава друга компания – Think Entertainment, тя продуцира филми на ужасите за деца и възрастни под заглавието “ Кошмарни класики“.
След няколко години щастлив живот извън светлината на прожекторите, физическото и психическото ѝ здраве започват да се влошават. Гилрой, нейният партньор, разказва пред „Таймс“, че тя е станала параноична и отшелническа и дори се е обадила на ФБР, за да поиска защита.
През 2016 г. тя се появи като гост в предаването „Д-р Фил“. Предаването е обявено
като опит да ѝ се помогне,
но тя изглеждаше като дълбоко разстроена, лицето ѝ беше подпухнало, а посивялата ѝ коса – тънка и разчорлена. Тя упорито твърди, че Робин Уилямс, който е починал преди две години, е жив и е „променящ формата си“.
И въпреки че през последните години Дювал използва инвалидна количка, за да се придвижва из дома си. Тя се снима в още един филм – „Горските хълмове“, излязъл миналата година. Това е поддържаща роля в чудат, независим филм на ужасите, но подходяща роля за актриса, която никога не е възнамерявала да играе на първо място.
