През XVIII век чая бързо се превръща в един от най-ценните ресурси на Британската империя. Възможно е обаче пиенето на чай да е имало непреднамерен ефект върху британското население и да е намалило смъртността?
Чаят е бил много неща за времето си – световна стока, успокояваща напитка и дори, в очите на някои жители на Бостън преди 250 години тази седмица, символ на деспотична политика. Но една роля, която може би не сте приписвали на чая, е тази на животоспасяваща здравна интервенция.
В неотдавнашна статия в Review of Statistics and Economics икономистът Франсиска Антмън от Университета на Колорадо, Боулдър, излага убедителни доводи, че
появата на чая като напитка за всички в края на 1700 г.
в Англия е спасило много животи. Това не се е дължало на антиоксиданти или други вещества, присъщи на прочутите листа.
Вместо това простата практика да се вари вода за чай в епохата преди хората да разберат, че болестите могат да бъдат причинени от патогени, пренасяни по воден път, може да е била достатъчна, за да предпази мнозина от ранна смърт.
Английските демографски данни от тази епоха отдавна представляват загадка за историците. Между 1761 г. и 1834 г. годишният процент на смъртност намалява значително – от 28 на 25 на 1000 души. Но в същото време заплатите изглежда не са се повишили много и жизненият стандарт вероятно не се е повишил. Всъщност с възхода на индустриалната революция все повече хора се струпват в градове, чиито санитарни условия остават много незадоволителни. „Бих казал, че това не е решен дебат“, казва Антмън.
Идеята, че чаят може да е липсващото звено тук, поради
необходимостта от кипване на вода за приготвяне на подходяща напитка,
е била изказвана от историците в миналото. Врялата вода убива бактериите, които причиняват диарийни заболявания като дизентерия, която често е наричана „флукс“ или „кървав флукс“ в смъртните регистри.
„Когато хората идват в градовете, за да работят, може да се очаква, че предвид нивото на санитарните условия, с които разполагат, големият убиец е водата“, казва Антмън. Но това си остава малко размита идея, интересна на теория, но трудна за доказване.
Антмън разработва начин да я провери, като използва подробна географска информация за повече от 400 енории в Англия. В основата на нейното изследване стои едно просто предположение: повече водоизточници в даден район вероятно означават по-чиста вода. Ако един източник е замърсен, жителите на енорията могат да се обърнат към друг. Нещо повече, ако хората са били по-близо до източниците на реките – нещо, което Антмън извежда от надморската височина на енориите – тази вода вероятно е била по-безопасна, отколкото в енориите по-надолу по течението.
Вече имало много неща, които да препоръчват чая като напитка за масите
Като определя на енориите предполагаемо ниво на качество на водата, Антман може да провери дали в районите с по-лошо качество на водата се наблюдава по-голям спад на смъртността, отколкото в тези с добра вода.
От гледна точка на проверката на тази хипотеза ключовата дата е 1785 г. Това е моментът, в който чаят внезапно става достъпен за по-голямата част от британците. Вече имало много причини да препоръчват чая като масова напитка. Той можел да се приготви само с малко количество листа. Те можели да се използват многократно за многобройни чайници и чаят бил потенциално по-евтин от бирата. Тя била скъпа както поради сложния процес, необходим за приготвянето ѝ, така и поради данъка върху малца.
Но когато през 1784 г. влиза в сила Законът за чая и прозорците, данъкът върху него се понижава от 119 % на само 12,5 % и потреблението на чай експлодира. Към края на XVIII век дори
много бедните селяни пият чай два пъти дневно,
пише историкът на чая Алън Макфарлейн.
За да провери дали тази промяна е свързана с намаляване на смъртността, Антмън сравнява нивата на смъртност преди и след този преломен момент. За тази цел тя използва забележителната работа на демографите Е. А. Ригли и Р. С. Скофийлд, които в средата на 20-ти век събират енорийски регистри от цяла Англия за периода 1541-1871 г., включително и за смъртните случаи.
Както се очакваше, Антмън установи, че смъртността е намаляла както в енориите с добра вода, така и в тези с лоша. Имало е значителна разлика в размера на спада. В енориите с лоша вода смъртността е намаляла с 18 % повече, отколкото в тези с добра вода.
Нещо повече, тя проверила дали смъртните случаи в Лондон от болести, предавани по воден път, като „кървав поток“, и смъртните случаи от патогени, предавани по въздушен път, като туберкулоза, или „консумация“, са свързани с нивата на внос на чай. Действително
смъртните случаи от „кървав грип“ намаляват,
когато вносът на чай се увеличава, докато смъртните случаи от туберкулоза остават приблизително същите.
Понякога съществуващото поведение на хората може да има по-голямо значение за тяхното здраве, отколкото изрична интервенция.
Тя също така провери дали смъртността при децата, които не са известни нито в тази, нито в друга епоха като основни консуматори на чай – се е променила в Лондон с вноса на чай и установи, че не изглежда да има спад в смъртността при децата на възраст от две до пет години.
Интересно е, че се наблюдава лек спад на детската смъртност, което може би отразява факта, че ако родителите, пиещи чай, са имали по-малко диарийни заболявания, техните малки деца също биха могли да бъдат защитени. Въпреки че Антмън посочва, че няма как да се знае със сигурност.
Той работи предимно по въпроси, свързани с развиващите се страни, този естествен експеримент в Англия преди толкова години отразява една основна истина: понякога съществуващото поведение на хората може да повлияе повече на здравето им, отколкото една явна интервенция.
Изграждането на повече тоалетни, разработването на по-добри водопроводни и канализационни системи и обучението на хората да разделят стриктно питейната вода от отпадните води. Всичко това би могло да удължи живота на хората, ако тези интервенции бяха широко известни и достъпни.
Но със сравнително малка промяна в навиците си, а само с увеличаване на поведението, което вече са имали, хората изглежда са се предпазили сами. Всичко това е част от удоволствието от една обикновена чаша чай.
