„Кинг на екрана“ старателно представя кинематографичното наследство на Стивън Кинг, което не е никак малко. То обхваща повече от 80 филмови и телевизионни проекта в продължение на почти 50 години. Почти неусетно новият документален филм подчертава колко разнородни са били всички тези продукции, пише БГНЕС.

Във филма предимно режисьорите обсъждат предизвикателствата, които съпътстват пренасянето на гениалния автор на екрана и присъщите разлики между книгите и филмовите им версии. Това засилва възхищението както от широтата на библиографията на Кинг, така и от проблемите, които са се появили при превръщането ѝ в популярно забавление.

В исторически план всички пътища водят до „Кери“, адаптацията на режисьора Брайън Де Палма от 1976 г. Историята на Краля на ужаса разказва за момиче медиум, което е изиграно от Сиси Спейсек. Това е филмът, в който прозвучава една от най-запомнящите се кино реплики в историята:

„Ако имате вкус към ужаса, заведете Кери на бала си“.

Знаковият момент за Кинг настъпва няколко години по-късно, когато той изпитва силна неприязън към версията на „Сиянието“. Филмът е дело на известния режисьор Стенли Кубрик от 1980 г.

В обширно интервю за Deadline от 2016 г. Кинг настоява, че не съжалява за сключените от него филмови или телевизионни договори. Той изтъква няколко, при които е „наистина доволен от резултата“. Сред тях са „Кери“, „Мъртвата зона“, „Мизъри“ и „Изкуплението Шоушенк“ – като същевременно добавя, че когато даден проект не се получи той няма нищо общо с това. „Аз съм просто страничен наблюдател в някои кино катастрофи“, споделя авторът.

Това звучи като разумен съвет за автори, които се осмеляват да предоставят своите произведения на Холивуд. Той също така подчертава признанието на Кинг, че

печатното слово рядко остава непокътнато,

когато се стреми да задоволи визуалните изисквания на филмовото изкуство. И в същото време, режисьорите, които са били интервюирани, изразяват уважение към автора и неговата творческа работа, въпреки свободата, която мнозина от тях са си позволили да направят с неговото произведение. Режисьорът на три адаптации по Кинг – „Шоушенк“, „Мъглата“ и „Зеленият път“ – Франк Дарабонт обобщава това, като отбелязва в документалния филм, че целта е да се предадат същите емоции и преживявания като в книгата.

Както става ясно от „Кинг на екрана“, във филмографията на Кинг се наблюдават тенденции. Телевизията, с нейната свобода да се отдаде на по-дълги, по-романови разкази, често надминава филмите, а по-непретенциозните заглавия на Кинг често надскачат емблематичните хорър щампи. Режисиран от Дафне Байвир, „Кинг на екрана“ служи като колективно напомняне за това какъв огромен отпечатък е оставил

Стивън Кинг е в киното през последните шест десетилетия – от поредицата високо оценени минисериали на ABC до възраждането на работата му след римейка на „То“ в две части, който донесе огромни печалби в боксофиса.

Фото кредит откриваща снимка: Shane Leonard/Simon & Schuster