Джеймс Камерън, известен със своята страст към научнофантастични филми и зрелищни подводни сцени, разказа за едно от най-изумителните си преживявания зад камерата. През 1989 г., той стои начело на екип, работещ по филм с интригуващ сюжет, свързан с подводни изследвания и опасни моменти на живот и смърт.
Лентата разказвала за екип от дълбоководни изследователи, които се опитвали да възстановят изгубена подводница на военноморските сили. В един момент режисьорът се оказал в истинска ситуация на опасност.
Според Джеймс Камерън, в момента на инцидента, той бил обкръжен от „ангели“ – водолази, предназначени за безопасността на актьорите, които работели под водата. Всеки от тях бил прикрепен към един или двама актьори и ги следял внимателно, за да предпази техния живот. Въпреки тази подкрепа обаче, Камерън се озовал в мрачна ситуация. Когато снимал във водата, кислородният му апарат се изчерпал. Той нямало как да се свърже с фотографа на повърхността или с другите водолази.
Режисьорът разказва за момента на истинска паника: „Опитах се да привлека вниманието на подводния оператор Ал Гидингс, но Ал беше глух след инцидент при гмуркане, който му беше спукал и двете тъпанчета. Така че аз пропилях последната си глътка въздух в подводната озвучителна система, като казвах: „Ал… Ал…“, а той работеше с гръб към мен. В този момент животът ми беше почти на кантар, и водолазите за безопасност бяха обучени да те държат надолу, за да предотвратят емболизъм и разширяване на белите дробове при издигането на повърхността.“
Как обаче Джеймс Камерън успял да избегне смъртта и да се измъкне от тази зловеща ситуация? Той разказва, че нямал друг избор освен да реагира бързо и енергично. „Аз знаех какво правя. Той не ме пускаше, а аз нямах как да му кажа, че кислородът ми е свършил. Така че го ударих в лицето и изплувах на повърхността и затова оцелях“, признава режисьорът.