Нощта засмуква Аз-а ти в центробежната сила на неизказаното. Сам, уязвим и оголен до вътрешности, разхождаш се сред памукови полета. Вече нямаш полова принадлежност. В тези нулеви часове цялото ти същество е само желание.
Желанията са много, но накрая всичко приключва с опит просто да се сбъднеш отново
преди светлината на деня да е легитимирала и подредила света в прагматичен ред. Всеки от нас знае какво е да си бил на тази територия – в безтегловността, когато тялото ти се превърне в пулсиращ копнеж, а гласът ти е вик, с който да счупиш мрака.
Всеки е бил там, но някой отказват да си спомнят. Будят се сутрин с чиста съвест, подхващат деня като администратори. Други никога не излизат от това съновидение. От тази
постоянно повтаряща се невъзможност
да удовлетворят и страховете, и исканията, и властолюбието и подчинението си с един жест…
Някъде на тези честоти българската публика беше воайорът на срещата между Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в първото представление на “В самотата на памуковите полета“ в Народния театър вчера вечерта. Да ги наречем величия няма да е преувеличено. Дуото Малкович/Дапкунайте е само по себе си събитие, повод за открито пиршество на духа на този, който има привилегията да ги наблюдава.
Актьорите са просто Дилърът и Клиентът
в един от най-впечатляващите драматургични текстове от 80-те, писан 4 години преди авторът му Бернар-Мари Колтес да почине от СПИН.
Режисьорът на постановката – „детето-чудо на театъра“ Тимофей Кулябин, отдавна е познат на театралната общност в България. Прожекциите на изключителните му представления “Три сестри”, “Онегин”, “Деца на слънцето” бяха част от програмата на Международен театър в София преди няколко години, а днес могат да се гледат на платформата 7Arts.bg.
Последната продукция, разписана от Кулябин е “Нора” (по “Куклен дом” на Ибсен), която може да се види на голяма сцена на Народен театър “Иван Вазов”. Българският зрител, който от години следи театралните събития знае, че може да очаква
интелигентен и смел режисьорски прочит върху една толкова трудна и философска пиеса,
за която дори определението пиеса би било много условно. Колтес оставя на театъра поетични редове, встрани от класическото разбиране за персонажи, конфликти и ситуации, които обикновено ни предлагат театралните репертоари. Обговаря реалността в словесни излияния, в монолозите и диалогът между Дилърът и Клиентът, чиито функции постоянно се сменят, преобръщат се, всеки един от тях е и другият.
“В самотата на памуковите полета”, създаден в латвийския театър “Дайлес”, осъвременява много този драматургично-философски трактат с модерната си сценография. Близките планове на актьорите бяха заснети в реално време и показани на видео екрани.
Кулябин обича експериментите,
превежда текста с езика на XXI век – технологията
(подобен маниер открихме и в “Нора”, където голяма част от разговорите между персонажите са пренесени в чат екраните на сцената). Екранът документира, изважда под лупа, сякаш като рентгенова снимка душата на търсещия човек, а паралелно с това следим присъствието му на сцената. Интересно сценографско решение са и сините пунктирни линии, чрез които Дилърът и Клиентът постоянно нарушават границите помежду си, границите между предлагано и търсено, границите на самоличността.
Но без съмнение, едно от най-забележителните обстоятелства на “В самотата на памуковите полета”, достигнало до българската публика е фактът, че тя може да види, да настръхне, да се респектира от театралната мощ на двама, довчера познати й главно от киното актьори, като Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте. И за пореден път се убеждаваме, че
сцената е мястото, в което актьорът се разгръща, където изследва себе си.
Дилърът и Клиентът са сякаш в аквариумна бездна, в капана на камерната драма, но нищо от това не им пречи да овладеят голямата сцена, а публиката от другата страна да се смълчи и на връщане от театъра да
помисли кой ще срещне в тъмното и коя роля ще избере за себе си?
Снимки: Владимир Буртцев
