„С една ябълка ще изумя Париж!“ – провъзгласява френският художник Пол Сезан, и оттогава ябълката e символ на човешката душа в неговите картини. Предшественик на кубизма, той е наричан „бащата на модерното изкуство“, защото показва колко свободно може да бъде то. Насърчава художниците да изследват цветовете, формите и пространството, без да се налага да ги осмислят по традиционния, реалистичен начин.

И все пак остава въпроса:

защо е нарисувал толкова много ябълки?

Сезан е искал е да интерпретира плодовете, които срещаме всеки ден по абсолютно незабравим и неповторим начин. Начинът, по който ги изобразява, се променя  успоредно с неговия стил на художник.

Събрали сме галерия от негови картини, за да видим как разбирането му за репрезентацията на ябълката се променя през годините.

Натюрмортите са любимият му жанр

През ранния му период, повечето от картините на Пол Сезан са натюрморти. Те са правени в ателие, като изобразените предмети са много прости неща като плат, ваза, купа, череп.

В началото ябълките са изглеждали като ябълки

Тези ябълки са сред ранните му творби. Изглеждат съвсем истински, но това ще се промени малко по-късно.

Формата постепенно започва да се променя

С времето плодовете на Сезан стават все по-абстрактни. По-късно те се превръщат просто в цветни петна.В картината по-долу забелязваме, че ябълката някак губи своята сферична форма и на места дори е плоска. Тук все още нямат никакво предназначение, освен да бъдат декоративни предмети.

За него природата е сфера

Сезан започва да се интересува от опростяването на естествените форми до техните геометрични същности: той иска да „третира природата чрез цилиндъра, сферата, конуса“. Ябълката и портокалът очевидно са една добре завършена сфера.

Той създава илюзия за дълбочина

Макар да е предшественик на кубизма, Сезан често създава илюзия за дълбочина – като в тази картина, със завесата отзад и белите чаршафи отпред.

По пътя на кубизма – игра с перспективата

Тук виждаме началото на един нов, основополагащ начин на изобразяване, който Сезан ще развие впоследствие и който ще открие пътя към кубизма. Докато плодовете на масата са изобразени фронтално, перспективата на масата е много по-разчупена: в една и съща композиция обектите са нарисувани от няколко различни гледни точки.