Дори скептиците и конвенционалните пътешественици вече не могат да отрекат: Албания е сред най-бързо развиващите се туристически дестинации в Европа. А, все повече,
това, което силно я отличава от конкурентите е алтернативният, екотуризъм от висок клас.
Малката балканска държава, някога херметически затворена от външния свят, с всеки изминал сезон увеличава популярността си като екзотично и едновременно – модерно място за прекарване на свободното време. За миналата, 2022 година в Албания са
отчетени 7,5 милиона посетители, два пъти повече от населението на страната и над рекорда от 6,4 милиона, отчетен през 2019 г.
В изявление пред медиите от Министерството на туризма излизат с изявление, че „това е друга държава в сравнение с преди 10 години“. Отбелязва се също, че нацията е компенсирала повече от загубите, понесени от пандемията на Covid-19.
„Нещата се променят толкова бързо Албания от 2023 г. е пълна с положителна енергия и готова за прием на нови и нови туристи“,
се казва още.
Плажовете не са уникални. Уникалното за страната е девственото, недокоснато, неоткрито в природата, към което принадлежи екотуризмът. Операторите в Албания, все повече се стремят да излязат от стереотипа на средиземноморските съседи. Този модел залага основно на слънцето, плажовете, пясъка и морето. За сметка на това,
властите в балканската държава насочват фокуса към туризъм, щадящ околната среда – отговорен и устойчив.
Тук не става въпрос за политика на сезонен принцип, която извежда на преден план морето, а
туризъм, свързан с културното наследство, гастрономията, рафтинга и чистата природа.
Добър пример за това е вътрешната част на Албания или северният алпийски регион, където се намират т. нар. Прокълнатите планини. Мястото предлага огромен потенциал за агро- и екотуризъм. Тук се включва и подкрепата на международните агенции за развитие в името на насърчаването на този вид туризъм, който може да обогати един от най-бедните райони в Европа.
Все по-засилен е интересът на туроператорите към 273-километровата река Вьоса, често описвана като „последната дива река на Европа“. Обещанието на управляващите е територията, обхващаща водоема и нейните притоци да се превърнат в нов национален парк. В допълнение властите искат да съживят и селата в близост до Вьоса чрез селския туризъм и така всичко наоколо да влезе в „биосферния резерват на ЮНЕСКО“.