Макар родина на канелата да е Шри Ланка, а производството й да е основно в Китай, Индия, Южна Америка, Африка и Австралия, за европейският потребител тя отдавна е сред любимите вкусове в ежедневието. Широкоразпространена и добре усвоена от кулинарите в сладкарството, канелата все повече се прилага с нейните лечебни свойства. Фармацевтичните изследвания са доказали

изключително ефективното й приложение при хора с предразположеност или развит диабет или Алцхаймер.

Комбинирана в храна, канелата повишава приема на глюкоза, подобрява инсолиновия отговор в мастните и мускулните тъкани и дава добри резултати при синтеза на гликоген.

Допълнителните й свойства пък благоприятстват храносмилането и тонизират общото състояние на тялото. Разбира се, както е казано, най-важна е мярката, надвишеното количество в употребата на канела, със сигурност не е препоръчително.

Ароматната подправка от Изтока се

добива от вътрешната част от кората на тропическо лаврово дърво.

След дъждовния период кората на дървото се обелва, вътрешността се оставя да изсъхне, след което се навива на тънки рула. Видовете канела се определят в зависимост от видовете дървета, като най-широко разпространение са Касия и Цейлонска.

Касията (или още сайгонска, коринте) е по-достъпният за масовия потребител сорт, като дори често изписването му е само „Канела“. Характерният му вкус е натрапчив и леко горчив, а приложението е почти изцяло за сладкарството.

Цейлонският е по-редкият, скъп и труднодостъпен вид канела, който се добива единствено в Шри Ланка. Името му дори произлиза от предишното наименование на островната държава – Цейлон. Сред познавачите е позната още като „истинска канела“, защото за повечето, касията е компромисният вкус на подправката. Цейлонската е с много по-мек, ароматен и сладникав аромат.

Експертите отчитат

сред основните достойнства на цейлонската канела пред касията, съдържанието на веществото кумарин.

В по-големи количества то може да бъде токсично за бъбреците и черния дроб. Рискът от натрупването в организма се засилва в случаите, когато канелата се приема от диабетици  редовно и в големи дози като средство за регулиране на кръвната захар.  В касията количеството на кумарин е около 1000 пъти повече.

Двата вида канела лесно се различават, когато са на пръчки. Цейлонската канела е многослойна, пръчките са с множество фини пластове, които в разрез приличат на пура. Консистенцията й е по-мека и лесно се натрошава. Цветът й е бежов до светлокафяв, повърхността: тънка и гладка. Докато пръчките на касията са твърди и дебели и не може да бъде натрошена ръчно. Цветът й е тъмнокафяв, а повърхностният слой – грапав.

Сред другите, не толкова популярни достойнства върху здравето на човека, можем да отличим следните приложения на цейлонската канела:

Подобрява кръвообращението
Кумаринът е още познат като „разредител на кръвта”, което благоприятства циркулацията на кръвта и предотвратява образуването на кръвни съсиреци.

При ставни болки и възпаления
Според изследване, пациенти, на които им са давали по 1 грам цейлонска канела всяка сутрин преди закуска са имали значително облекчаване на ставните болки и то само в рамките на 1 месец.

Срещу гъбични инфекции
Канелата помага в унищожаването на микроби в жлъчния мехур, както и при стафилококови бактериални инфекции.

Отлично средство против настинка и възпаления на дихателните пътища
Канелата е отлично средства за общи или тежки състояния на грип или настинка при прием  от по 2 грам канела в продължение на 3 дни.