“Живях при кучето, завързано на връв,
Въртях се с него в кръг за да съм му другар.
Захапа ме щом помириса кръв,
Но вместо да избягам се превърнах в звяр.
За да съм цял, откраднах си от някъде лице,
Очите си назаем аз съм взел”…
Познат като хъш в мирогледа, позицията и действията си, Валери Йорданов устоява на този избор и в дебютния си филм “Шекспир като улично куче”. Премиерата му мина съвсем наскоро. В рамките на изминалата календарна година, актьорът влезе в ролята на писател с дебютния си сборник “Гризачи”, а в последните месеци защити и амплоато си на режисьор. Повече от 10 години след съавторството му с Иван Владимиров в “Кецове”, артистът, познат от театралната сцена,
показва зрялост в подхода и лично себеразкриване докрай.
И за разлика от “Кецове”, където животът беше сведен до приключенската лежерност и безвремието на лятото, в “Шекспир като улично куче”
животът те захапва и рецитира поезия с еднаква точност и без грам лицемерие.
Честността до кръв (буквално и преносно) е едно от големите достойнства на “Шекспир като улично куче” – лишеният от цензура и розови мечти свят на 18-годишния Данко (Владислав Стоименов) го учи да оцелява на улицата, а
липсата на здраво семейство го прави вълк единак.
Чувствителен вълк единак, ако трябва да сме точни, защото псевдонимът го издава – Шеки знае Шекспир наизуст, още една причина да се различава от глутницата персонажи по крайните квартали, за които цинизмът е единствената реалност.
Шекспир е и си остава класик, неговата гениалност е точно в този ключ –
да говори на всички езици, да бъде винаги достоверен и общовалиден.
И Валери Йорданов е усетил това с безпогрешния нюх на актьора, който знае, че голямата драматургия тръгва от истината.
Данко няма връзка с майка си, този базисен наратив в живота му липсва, прави го бурен без корен, но и без минало. Само настоящето му дава биография. За сметка на това намира глутницата от гетото за родственото племе, от което да получи определена идентичност.
Там някъде се появяват близнаците (момче и момиче), връзката, с които учи Данко на първа любов и първа братска вярност.
Препратките с някои от най-известните пиеси на Уилям Шекспир не закъсняват, както и трагичността на това, което ще последва. Но нека оставим зрителите само да ги дешифрират. Важното е, че “Шекспир като улично куче” е откровен и създаден с обич към човека. И с желание
да научи деликатно и ненатрапчиво на ценности, на чест и достойнство.
Накрая трябва да отбележим с големите букви чудесния кастинг на филма и отличната работа на режисьора с актьорите Владислав Стоименов, Васил Илиев, Елеонора Иванова, Захари Бахаров, Меглена Караламбова. А цитираният в началото куплет обещава да се превърне в осъвременен прочит на някои от знаковите сонети или монолози от творчеството на Шекспир.
Преоткрий още българските филми на 7Arts.bg