Израстналият в отчуждение и самолетна храна вокалист на U2 e сред най-влиятелните разказвачи на своето време   

Денят е сряда, 16 ноември, градът е второто ми вкъщи –  Лондон, а аз съм част от бутиковите 1500, добрали се до билет за представянето на Surrender, биографичната книга на Bono от U2. Написана с отворен гръден кош към света лично от него.

Една единствена дата в легендарния London Palladium в Сохо. Класирах се за място на балкон малко преди залата да бъде разпродадена за 60 секунди. Докато допивах пестеливо напръстника с уиски, който скандално ми бе продаден за „голямо“ питие на цената на вечеря за  4-членно българско семейство, тълпата заемаше местата си като на футболен мач.

Или по-скоро като на ръгби,

защото малкото жизнено пространство на стола ми предполагаше две неща – всеки път като кръстосам крак да се избърша в рамото на съседа на долния ред. И всеки път, щом някой зад мен решеше да се настани или разходи до бара, вратът ми отнасяше ципове на якета, показалци, подметки и думичката Sorry на кило.

Беше phone free шоу и апаратите ни бяха закопчани в джобове,

които охраната щеше да „освободи“ на излизане.  Нямаше как да проверя в Google любопитния факт, че театърът съществува от времената, в които придвижването с файтон все още е било по-престижно от метрото. А средният ръст на британците масово е стигал до 1.50 м  и Palladium на практика е строен за малко по-пищни джуджета. Тогава все още нямах представа, че в следващите 2 часа душата ми ще рестартира по най-ювелирния начин и за това не са ми нужни каска и наколенки.

Шоуто

Така и не отидох на концерт на U2. В двайсетте си години си бях наумила, че бих си направила сватбен подарък да следвам групата поне в три дати от Европейско турне. Животът е най-добрият сценарист и нещата ти се случват в правилния момент. В средата на работната седмица, сред стотици непознати на опашка пред London Palladium. Под безмилостната 40 минутна атака на дъжда и сред жизнерадостните викове на уредници, които поддържаха духа на  чакащите без чадър с лафове.

Направих снимка пред театъра, и снимка на излизане от задния вход, защото след такова преживяване си друг завинаги и е добре да помниш въздуха в този момент на промяна.

За пръв път не се драх като животно от кеф, защото

това не беше концерт, беше среща

Беше подарък за самия Боно, който точно в тази седмица преди 46 години среща най-важните хора в живота си.Прави първа репетиция с U2 и стъпка към бъдещата си съпруга и partner in crime Али.

Думите не стигат да опиша вечер, в която Боно пя оперна ария над чаша Guiness, а с Боб Гелдоф и още 1448 души бяхме настръхнали като коледни елхички. Ще кажа само, че „Anything strange, anything startling?“ (б.а. „Нещо странно, нещо изумително?“)-

любимата реплика на бащата на Боно

по време на срещите им в пъб след глобалното нашествие на U2 , вече ми е мантра в живота.

Плаках тихо и напоително, като в храм, през цялото време. Вместо на стадион пред астрономическа като мащаб и визуални решения сцена с добрата стара четворка от Дъблин

попаднах директно в сторителинг вечер с Боно

Нещо като да пиеш вино с Обама, преди въобще да си стъпил в Белия дом… И мистър Пол Хюсън наистина го е правил, но за тази негова среща след малко.

Една история, построена виртуозно около 40 знакови за бандата и две поколения песни като With Or Without You, Pride (In The Name of Love), One, Desire, Sunday Bloody Sunday. Имаше арфа и чело. Имаше зверско пеене на живо и истории, които ти връзват душата на фльонга с финес. Семпла, но смазващо интелигентна режисура, и самоирония на килограм.

Снимката зад вратата

е от представянето на книгата му в Ню Йорк. Въпреки че ако се бях завъртяла следобед пред театъра, шансовете да направя подобен кадър щяха да са огромни. Докато има гигантски разказвачи като Боно, селфито ще си остане аналогов виц.

Отгледан от вълци

Пол Хюсън израства в семейството на Боб и Айрис в къща на Cedarwood Road в покрайнините на Дъблин. Баща му е пощенски служител, който обожавал да пее, дирижирайки с куки за плетене, и имал завидни за работническата класа познания в операта и театъра. Майка му е „жена, която шиеше собствените си дрехи“. Освен да върти домакинство с желязна десница и оскъден бюджет, имала таланта да създава конфузни ситуации с прямотата и резливото си чувство за хумор. По-големият син Норман е технологичен гений и поправя всичко в къщата за части от секундата. На 14-годишна възраст Пол губи в една седмица дядо си и най-важната жена в живота си до момента – Айрис припада на погребението и не се събужда до самия си край.

Между насилието на улицата,

джунглата в училище и отчуждението

в дом с трима мъже, които се справят с мъката по загубата на Айрис като никога не говорят за нея, Пол намира спасение в парче хартия. Обява, в която ръката на тийнейджъра Лари Мълън Джуниър е изписала не особено четливо „Барабанист търси музиканти за група“. За броени дни хулиганът от Cedarwood Road осъмва на репетиция в кухнята на Лари с Дейвид Адамс, чиито триъгълен овал на лицето ще го вкара завинаги в рок историята като The Edge. Определян като „най-талантливият“ от цветната шайка

безделници, решили да правят музика, вместо да се бият за оцеляването си

или да бъдат вербувани от религиозни клики. Към тях се присъединява „извънземно облечения“ за сив Дъблин и фризиран като облак след късо съединение Адам Клейтън. Бохем, израснал в Близкия изток, водещ с няколко обиколки в дисциплините „момичета, алкохол, цигари“. Трима мъже, с които Пол ще се превърне в Боно – един от най-влиятелните разказвачи на истории в поп-културата на 20 век. Гражданинът, който налива планове за спасението на умиращите от глад и СПИН в Африка в ушите на икономическите лидери от Г8, и обикновено ги сбъдва чрез фондацията си RED. Артистът, който за 4 десетилетия на сцена ще изнесе концерт след падането на Берлинската стена,

Ще посрещне в хола си Горбачов. Ще отдели авторските права от The Sweetest Thing в подкрепа на децата, жертви на Чернобил. Ще получава обаждания от Папата по време на звукозаписна сесия и ще бъде сред малцината, допуснати до среща със Зеленски при избухването на войната в Украйна. Стремежът на Боно да изпълни грандиозната си популярност със смисъл

избухва като супер нова с всяко разпродадено за часове глобално турне на U2

По-важното зад този успех е ядрото – Лари, Адам, Едж и Боно, които растат от деца като семейство и са неразделни и извън сцената. Отказват първия си договор с лейбъл, след като условие за сделката е изискването да сменят барабаниста. Приятелството и безусловната вяра за успех са над глада и жестоките заеми, с които семействата им спонсорират нелепите им първи опити за музикална кариера. Боно определя U2 като „демократична машина“, в която „аз съм само лицето, не съм капитана“. Surrender е изпълнена със зашеметяваща признателност и братска обич към всеки от тях. Една от причините U2 да са толкова успешни е фактът, че при тях няма прима балерина, и това се усеща с просто ухо на всеки техен концерт.

Синеоко момче среща момиче с кафяви очи

Освен съучастниците си в музиката за цял живот, Боно среща в гимназията и другата си голяма  любов – Алисън Стюърт. Попадат в общи компании и разменят една-единствена неловка целувка в продължение на две години, преди да станат гаджета. Момичето с испански чар споделя фанатичната вяра в успеха на U2 и с Боно спят в телефонна будка по време на първата си нощ в Лондон, когато групата решава да чука по вратите на списания и мастити продуценти.

Първият дом на Али и Боно е реставрирана кула

на морския бряг и в избора й има пророческа метафора. Въпреки турбуленциите по пътя в следващите десетилетия двамата не спират да виждат бъдещето си на дълги светлини. Имат три деца, най-малкото от които момче. Дъщерите им Ийв и Джордан вече са успешни актриси в сериали на HBO и Netflix, а Илайджа е талантливо копие на баща си. Групата му Inhaler записва първия си албум по време на COVID пандемията, а сингълът It Won’t Always Be Like This ги изстреля под N1 в класациите във Великобритания. През изминалата година свириха и на плажа в Бургас на фестивал с участието на Arctic Monkeys.

Срещи на високо равнище

Surrender събира и знакови срещи на Боно, които в бутиковото си турне в подкрепа на книгата той пресъздаде като образи с колоритни акценти. Лучано Павароти е един от тях. Тенорът се опитвал да включи групата в благотворителен концерт в Модена. Боно отказал, защото групата вече протестирала срещу социалната му ангажираност. И държала на принципа „прави повече музика, спасявай по-малко света“. Разбирайки, че Боно не взима еднолични решения, Павароти се появява в студиото на групата в Дъблин без предупреждение. Водейки със себе си екип на RAI 1 за жива връзка. В нея U2 да анонсират участието си на концерта.

Една от забавните истории с баща му е свързана с принцеса Даяна.  Боб Хюсън никога не показва признак на гордост и третира кариерата на сина си като предизвестен, досаден провал.

Суровата му фасада се пропуква един единствен път,

при запознанството с принцесата на Уелс. Боно описва момента по следния начин „виждаш как векове на ирландска омраза към кралското семейство изчезват за 8 секунди. Една принцеса, и с баща ми бяхме квит.“

Артистът успява да се напие безпаметно в Белия дом на среща с Барак Обама. Абсурдът в историята е алергията на Боно към салициловия алдехид във виното. След няколко чаши рязко му се доспивало и токът му буквално спирал. Усещайки, че влиза в зоната на здрача, Боно оставил съпругата си Али да поддържа разговора с лидера на свободния свят и изчезнал мистериозно. Намерили го хъркащ в спалнята на Ейбръхам Линкълн. „Събуди ме смехът на Обама. И до днес разказва легендата, че ме надпил свирепо и не вярва на историята ми с алергията.“, казва Боно.