На 22 октомври от 13:00 часа близки и приятели се събраха в столичния храм „Света София“, за да изпратят още един български талант. На 15 октомври тази година ни напусна режисьорът Николай Волев. Той загина при нелеп инцидент, като падна от прозореца на таванско помещение в кооперация на столичната ул. „Кракра“, на която живееше. Той е известен с работата си по едни от най-обичаните български филми „Господин за един ден“, „Да обичаш на инат“, „Двойникът“ и „Маргарит и Маргарита“ винаги ще останат в сърцата на българите. Част от тях може да гледате в селекцията за българско кино на стрийминг платформата 7Arts. Днес ще отдадем почит на техния създател, като проследим неговия живот през призмата на
професионалните му успехи и житейските предизвикателства.
Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 г. Следва 5 семестъра архитектура в периода 1967–1968 г. През 1968 г. бяга от България без разрешение от властите. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия.
През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище.
Работил е като тухлар, берач на тютюн, събирач на отпадъчно брашно в мелница, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери „Одеон“, барман, чертожник, мияч на чаши в дискотека, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент.
Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“.
През 2018 г. Волев издава автобиография, носеща провокативното заглавие „Девствената проститутка“. Безмилостно честна и остроумна, тя не е обикновена мемоарна книга, а разказ под формата на автоинтервю за превратностите в живота и професията, пише jasmin.bg.
„Кой друг, освен мен, би могъл да познава по-задълбочено и изчерпателно червейчетата, които гризат сърцевината ми под измамната външност на познатия образ. Все пак свидетел съм на подробности от живота си, неизвестни дори и на най-близките ми хора“, пише режисьорът за мотивацията, която стои зад този текст.
Той разказва за първите и по-късните си любовни трепети, за неизбежния отпечатък на политическите сътресения върху личната съдба и за майсторството да се създават универсално значими творби, вълнуващи широк кръг от зрители. Житейските приключения на Волев включват псевдосътрудничество с Държавна сигурност, бягство във Великобритания, брак с англичанка и завръщане в България.
Претъпканият киносалон на прожекцията на „Маргарит и Маргарита“ на Филмовия фестивал в Кан през май 1990 г. ще остане в историята.
„Макар и приятно, бях доста изненадан.
Волев разказва как съдбата на двама непокорни младежи по времето на комунизма може да трогне и световната публика. Той е приятно изненадан, когато всички в залата остават без думи след финалните надписи, последвани от оглушителни овации.
„Мой филм досега не беше показван на най-прочутия кинофестивал в света. В същото време болезнено съзнавах, че български филми попадаха от дъжд на вятър в полезрението на тукашните ценители на седмото изкуство. Техният вкус бе формиран от всепризнати майстори като Фелини, Бунюел, Реноар, Трюфо, Годар, Антониони, Куросава, Форман, Вайда, Копола, Кустурица, Алмодовар…„, казва българският режисьор.
В интервю за „24 часа“ той говори за това как предпочита да прави българско кино, но за чуждестранна публика:
„Зрителите в България престанаха да ме интересуват. Те имаха значение, когато имаше киносалони и държавна културна политика. Вкусът на съвременния зрител е паднал главоломно, опростачването е почти 100%. Мъждукат само 2-3 процента смислени хора. Всичко друго се е опростачило до безумие“, разочарован е режисьорът.
Джвакат пуканки, смучат кола и гледат възможно най-тъпите холивудски боклуци. Това е картинката. В този смисъл – такава публика аз не желая да гледа филма ми“, категоричен е той.
Един от последните му проекти е филмът „Извън пътя“. Лентата разказва историята на успешен в миналото драматург, изгубил творческото си вдъхновение и тръпката от брака си. Той който броди с джипа си сред прекрасните български планини. По време на един от преходите си среща прелестна муза на прага на женствеността.
„Извън пътя“ е първият ми изцяло любовен филм. Това е среща между двама особняци, две изключения. Двама души, които се движат ИЗВЪН ПЪТЯ и намират удоволствие в това… Във всеки мой филм влагам част от себе си в образите на героите. Но като че ли обемът на присъствието ми в героя на Деян Донков е по-голям“, признава Волев.
„Той обичаше да е извън пътя, но никога не е дерайлирал“, казва Донков след смъртта му
Актрисата Мария Статулова също отдава своята почит към режисьора с думите: „Биха се смели на всички комедии, биха слушали песните на Кирил Маричков… Абе, имат си горе забавления. Сигурно с Велко пак ще пият червено вино. Както казвам в един монолог на „Надежда сляпата“: „Хайде наздраве!“, цитира я БТВ.
Николай Волев си отива като работохолик. Както всеки съвременен творец, той е дълбоко неудовлетворен от своята работа, въпреки постиженията си в киното.
„Предпочитам качеството пред количеството. Това е причината. Никога не съм смятал, че бройката е нещо, с което трябва да се гордея. Напротив – гордея се, че съм направил само пет или шест филма“, казва той.
На въпроса с кой от филмите си се гордее най-много, той отговаря: „Нито един! Все още предстои да създам филма, който да ми донесе истинско творческо удовлетворение. Аз съм недоволен от себе си“.
