Те са девет човека. Съществуват като група от десет години. Имат три албума с авторска музика. Награждавани са неведнъж, свирили са на различни сцени в цялата страна и са сред най-добрите млади музиканти в сферата си. Във вените им тече фънк, соул и R&B, които се смесват в

красива симбиоза наречена SoulBmoll.

Точно в деня, в който празнуват 10-годишния си рожден ден и вечерта, в която спечелиха отличието „Най-добра група“ на българските R&B награди, аз имам удоволствието да си поговоря с почти всички от бандата. Признавам, че чаках този момент отдавна имайки предвид, че бях в публиката още на първия им концерт.

Срещата ни е като никоя друга – не само защото сме осем човека, а защото с тях е непрекъснат смях. А близостта и приятелството им си личат в начина, по който си общуват и се допълват, прекъсват се и мислят в една посока.

Бандата е създадена от Мартин Бодуров (тромпет), Виктор Викторов (ударни) и Иван Йорданов (саксофон) през 2014 г. 

„Групата започна като тийнейджърско забавление след часовете в училище, но прерасна в нещо много голямо и смея да твърдя, че

SoulBmoll е причината да сме това, което сме сега“,

започва историята Мартин. 

Сегашният си състав SoulBmoll придобива през 2016 г., когато се присъединяват Момчил Косев (китара и вокал), Александър Васев (клавишни), Светлин Стайков/сега Емилио Мархолев/ (бас) и безспорно диамантите в музикалната им корона – вокалистките Славина Калканджиева, Божана Спасова и Миглена Русева, познати и като трио Тринити.

За първите им впечатления от запознанството с останалите ми разказват как Миглена се е срещнала с групата на първата им фотосесията, без дори да е била на репетиции. „Бях по средата на всички снимки, а те дори не знаеха дали мога да пея“, спомня си тя. 

„Другата смешна история е как извикахме Васев да свири в групата. Аз го познавах, защото свирихме заедно в Госпъл хора“, казва Момчил. „Той чакаше във фоайето на Академията и след като тогавашният ни пианист не дойде на репетиция аз просто излязох и му казах: „Васев, ела да удариш едни фънкарии“ и той влезе…“ „И не излезе“, допълва го през смях Славина.

И точно като парченца от пъзел всеки по реда си намира мястото си в групата.

Едва след като се събират осъзнават, че сякаш нищо не е случайно – тоналността сол бемол има девет знака, а името им девет букви – те са девет човека. Освен това последователността на инициалите в SoulBmoll съвпада хронологично с присъединяването на момичетата към групата и първите им букви – Славина, Божана, Миглена.

Сякаш нещо по-голямо от тях ги е събрало заедно. 

„Е-то от СоулбЕмол е за Емилио“, шегува се Момчил. „Емилио има голям принос за последния ни албум, за което официално искаме да му благодарим“, казва Мартин. „Той влезе в групата ударно, като ураган, както се казва и последният ни албум“, допълва го Славина.

По впечатляващ начин групата е пример за това, че мечтите се сбъдват, след много работа и години.

Историята им вдъхновява и доказва, че нищо не е невъзможно.

Миглена разказва как наскоро са гледали първото клипче, което момчетата са качили във Фейсбук страницата им. В него канят хората на първия клубен концерт на групата в Габрово, където е роден Момчил, но вместо името на местния клуб, той казва „Заповядайте в Sofia Live Club“. „Реакцията на всички е „О, да бе, представяш ли си. Това дали някога ще се случи…“ И всъщност гледаме това в таксито, прибирайки се от концерта ни с Миро в Арена „София“, продължава Миглена. Колко извървян път, колко сбъднати мечти…

Въпреки всички големи сцени, на които са свирили и всички награди, смятат за свое най-голямо постижение

фактът, че са издали три албума.

Точно толкова невероятно, като да свирят на голяма софийска клубна сцена, в началото им се е струвало да имат албум със собствена музика. А вече много повече от това е факт.

„За мен лично най-големият ни успех, е че се задържахме като група толкова време“, казва Мартин. А кое е нещото, което ги държи  – толкова им харесва да свирят заедно, че никой не иска да се откаже… Твърдят, че заради съществуването на SoulBmoll са се появили всички останали ангажименти и личните им музикални успехи и тези с други колеги се дължат на групата. 

А напоследък изявите им с други артисти са по-чести от самостоятелните им като група. „Просто SoulBmoll е банда от изключително добри музиканти и толкова много други артисти искат да работят с нас“, обяснява Момчил.

„Може би всеки артист понякога има нужда от творческа пауза

и глътка въздух, за да събере отново мислите си. Три албума не са малко и имаме нужда да ги посвирим. Тогава надявам се ще издаваме още музика“, казва Славина. „Джобовете са пълни с демо музика, но всяко нещо с времето си“, допълва Мартин. 

Връщайки се назад си спомням всички предизвикателства по пътя им – събирали са се в тесни репетиционни и гаражи, писали са текстове на фенерче, защото тока е спирал, срещали са се с недоверие, празни обещания и много затворени врати. Разказват за случай, в който хонорарът им е бил по-малко от цената на таксито и за такъв, в който

за малко са щели да подгряват Марая Кери

в България (или поне така са им казали). 

„Като почнеш да вървиш по пътя осъзнаваш, че е много каменист и трънлив и има повече „не“-та отколко очакваш. Но те са много голям акумулатор“, заявява Божана. „И изграждат много голямо търпение във всеки един от нас“, допълва я Славина.

„Защото може би най-голямата ни сила е била вярата,

в това, което правим, общата ни цел и мечта.“ 

За никоя затворена врата не съжаляват обаче, защото са се отворили много други. „Щом някоя врата се затвори, значи трябва да е така, не е трябвало да сме там“, съгласяват се всички.

Шегуват се, че за всичките години, в които SoulBmoll съществува може би

вече има хора, които са израснали с тяхната музика.

„Радваме се, че са израснали, а не остарели“, смеят се те. 

Те самите също са много пораснали, но са запазили хъса и желанието си да правят качествена музика, придружена от съдържателни текстове и смислени послания. „Не се стремим толкова музиката ни да е комерсиална, колкото

да остане във времето и да се помни, да има смисъл“,

завършва Славина. Вярвам, че всеки, който се е докоснал до творчеството им ще се съгласи, че смисъл има. Те го носят в себе си и няма как да не си проличи и във всичко, което правят.