Светът познава Италия с нейните природни богатства и прекрасни дестинации, но колко от вас знаят за съществуването на прокълнат остров в страната? Името на острова е Гайола и нещастията, които преследват всеки, който реши да стъпи на прокълнатия остров, нямат край.

Гайола е един от най-малките, но най-красиви острови на Неапол в Италия. Сега изоставен, този, според местните, прокълнат остров се слави с легенди за преждевременни смъртни случаи, психични заболявания, злополуки в семействата на собствениците.

Изоставено, само с една рушаща се вила и понякога тихи тесни улички,

това зловещо място е странно привличащо.

Може би смарагдовите води, които обгръщат скалистите му брегове, или възможността да се видят потопени древни руини привличат смелите посетители.

Изола Гайола се намира в Тиренско море и е част от вулканичния Кампански архипелаг. Островът представлява две малки скалисти островчета, които са свързани с къс и тесен каменен мост във формата на арка.

Името Гайола произлиза от латинското „caveola“ или „малка пещера“,

което точно описва пещерната брегова линия на Позилипо, богат жилищен район на Неапол.

Той е толкова близо до брега, че можете да стигнете до него, като плувате само с няколко крачки, или да се разходите с лодка.

Панорамните гледки от Гайола са впечатляващи, което може би е причината островът да предизвика интереса на толкова видни личности, които са пострадали от това, което местните наричат „лошата поличба на Гайола“.

Историята на острова и околното му крайбрежие датира от 17 век, когато благородните римляни построяват тук своите фабрики и живописни ваканционни къщи.

Легендата разказва, че

уважаваният римски поет Вергилий е преподавал тук на своите ученици

и може би дори е получил божественото си вдъхновение, бродейки из острова.

През XIX в. Гайола е бил обитаван от отшелник, който се е казвал Маго II (Вълшебникът). Живеещ усамотено, разчитащ единствено на милостинята на местните рибари, един ден той изчезва безследно и без обяснение.

Скоро след това мистериозно изчезване островът е закупен от богат бизнесмен на име Луиджи де Негри, който притежава голям риболовен район. Той построява самотната частна вила, която стои и до днес, след което бързо претърпява финансов крах.

След това островът преминава в ръцете на морския инженер Нелсън Фоли, шурей на сър Артър Конан Дойл, който го продава на Норман Дъглас, автор на „Земя на сирени“, който го продава обратно на Фоли само седем години по-късно през 1903 г.

През 1911 г. капитан Гаспар Албенга, капитан на кораб, проявява интерес към придобиването на острова. Докато плавал около него, той се блъснал с кораба си в скалите и впоследствие се удавил, въпреки че

според местните жители нито тялото, нито корабът са намерени.

В тази част от легендата има известна ирония, тъй като някога Гайола се е наричала Еуплея и е била смятана за защитник на безопасното корабоплаване. Всъщност на нея дори имало малък храм за тези, които плавали оттам.

През 20-те години на ХХ в. швейцарски бизнесмен завладява острова, а впоследствие е намерен убит и увит в килим. Не след дълго съпругата му се удавила в морето.

След това островът е закупен от Ото Грюнбек, германски търговец на парфюми. Докато прекарва времето си в новопридобитата вила, той получава сърдечен удар и умира на място.

Легендата за проклятието продължава да се разраства, но интересът на богатите европейци, които търсят спокойно място, където да прекарат старините си, не намалява.

Малко след като купува Гайола, Морис Ив Санзоз, швейцарски фармацевтичен индустриалец, полудява. Попада в лудница в Швейцария и накрая се самоубива.

Следващият индустриалец в стоманодобива от Германия, барон Карл Паул Лангхайм, се сдобива с Гайола, но подобно на дьо Негри преди него е въвлечен във финансов колапс, очевидно причинен от „разгулен живот“.

Джани Аниели, торинският собственик на автомобилната компания „Фиат“, придобива острова и

вероятно е най-значимият му собственик.

Но дори и най-богатият човек в Италия страда от предполагаемото проклятие на острова. Първо, тялото на сина му е намерено под моста на острова при очевидно самоубийство, а след това младият му племенник Умберто, когото Аниели започва да обучава, за да поеме бизнеса, умира от рядък рак.

Без да се притеснява от историята, Жан Пол Гети, американски магнат-милиардер, купува Гайола. Той губи най-големия си син заради самоубийство, а най-малкият му син умира при подозрителни обстоятелства.

През 1973 г. внукът му е замесен в отвличане, извършено от калабрийската мафия. Те изпращат отрязаното ухо на момчето на Гети по пощата, което принуждава индустриалеца да плати 3 млн. щатски долара откуп за безопасното му връщане.

Джанпаскуале Грапоне, собственик на успешна застрахователна компания, става

последният частен притежател на Изола Гайола.

В крайна сметка той попада в затвора заради неплатени дългове, а съпругата му загива при автомобилна катастрофа.

През 1978 г. островът става собственост на правителството на област Кампания, което го обявява за част от подводния парк „Гайола“ (Parco Sommerso di Gaiola) – защитена морска зона.

Тъй като вилата се руши и бавно се приближава до съдбата на древните постройки на острова, никой не е напълно сигурен, че проклятието е премахнато.

През 2009 г. пък във вилата, която се намира срещу острова, е убита двойка, което отново привлича вниманието на местната общественост към зловещото пророчество на Гайола.

Към момента на острова не живее никой и той е необитаем от 40 години. Въпреки това мистерията около острова не изчезва.