Никол Трендафилова е чиста като коледно утро, красива като магнолия през пролетта и талантлива до степен, в която може да събере тези две сравнения в идея за въздействащ декор за части от секундата. На церемонията по връчването на „Аскеер“ в театър „Българска армия“ тя грабна статуетката за костюмограф за „Леонс и Лена“ (Yalta Art Rooms).

Никол завършва НАТФИЗ преди по-малко от три години, специалност „Сценичен и екранен дизайн“ в класа на Марина Райчинова. Преди два месеца тя получи първата си номинация за „Икар“ в категория „Дебют“ за сценографията на „Момчето от последния чин“ (Драматичен театър „Никола Впцаров“ – Благоевград).

Докато 7arts.bg и GOTO я затрупваха с подаръци във фоайето на театъра, artportal.news й зададе няколко въпроса.

– Никол, един необичаен 24 май за вас. Получихте „Аскеер“ за костюмография. Как се чувствате? Очаквана победа ли беше това?

– Не, въобще! Все още осмислям случилото се.

– И на вас ви е паднал шлема на „Аскеер“ -а…

– Да, нося си го в джобчето да не се загуби (смее се). Чувствам се смирена. Тази награда е огромно признание за млад сценограф като мен. Това е послание да продължавам напред.

– Как бихте обяснили на едно дете какво е професията „сценограф“?

– Може би по начина, по който обяснявам и на любимата си баба какво работя. Казвам, че работя в театъра и правя декор и костюми. Мисля, че допълненията към това са излишни (усмихва се).

– Церемонията тази вечер е посветена на големите учители. Кой е вашият будител?

– Ако говорим за сценография, това е доц. Мария Райчинова, при която съм завършила. Дургият човек, който задължително трябва да спомена, е Емил Калоянов, първият ми учител по рисуване.

– Всъщност, как започнахте пътя си в сценографията?

– Стана случайно. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с изкуство, но в тийнейджърските си години не знаех коя пътека точно да поема. Но в крайна сметка, с гледане на доста постановки, реших, че това е моето нещо. Сцената е пространството, в което искам да творя.

– След „Аскеер“ накъде?

– Към два спектакъла, които все още не мога да обсъждам много. Едното е моноспектакъл. Другото е пиеса за две жени, които извършват престъпление.