Две заглавия в рамките на една седмица изстреляха името на България в центъра на глобалния информационен обмен – „Времеубежище“ и „Навални“. Книга и филм.

Номинация за най-престижното отличие в литературния и издателския свят

за Георги Господинов.  „Оскар“ за документалния филм на Даниел Роър, създаден с помощта на разследващия журналист Христо Грозев. Проектът, който „българския зубър с лаптоп“ е отгледал с цената на време, финанси, къртовски труд и заплахи за живота си, получи и БАФТА преди по-малко от месец.

От „Излел е Дельо Хайдутин“, с която гласът на Валя Балканска се рее в космоса,

през българските попълнения в редиците на анимационни гиганти като Pixar, до геният на Кристо, превърнал природни обекти и исторически сгради в арт шедьовър. artportal.news събра част от творците, които показват, че освен кисело мляко и розово масло страната ни създава и културен експорт на световно ниво.

„Навални“, който може да се нарече „български филм“

Един „Оскар“ е равен на минимум 20 милионна нова публика, която ще разбере каква система за изтребване на неудобни за властта граждани използва Русия. Така Христо Грозев оцени престижа на статуетката минути след триумфа си в „Долби тиатър“. Историята на Навални, проваления опит за неговото отравяне и смразяващото обаждане, в което агент  му признава всички детайли по плана за убийството му,  е събрана в един в „голяма степен български филми“.

Работата по „Навални“ започва в края на 2020 г. в  Берлин. Там руският опозиционер се възстановява от отравянето си в Сибир през август същата година, за което обвинява агенти на ГРУ, действали по разпореждане на Путин.

„Когато се събрахме и презентирахме идеята си на Навални, му казахме, че ние сме убедени, че този филм ще стигне поне до номинация за „Оскар“.

Ние може и на майтап да сме го казали, но го казахме,

така че това беше за мене един планомерен успех.“, споделя за bTV Грозев. Той също стана обект на интерес от страна на Кремъл и в края на миналата година беше обявен за издирване от Москва. Журналистът не бе допуснат заради мерки за сигурност до церемонията по връчването на БАФТА. Той сам признава, че в Европа „не е безопасно“ да се връща и страстта му към разплитането на световни конспирации го е разделила временно със семейството му.

Търси се „Времеубежище“ за 50 000 паунда

Георги Господинов е първият български писател, номиниран за  международен „Букър“. „Времеубежище“ е в превод на Анджела Родел, която също стана част от номинацията. Победителят ще стане известен на 23 май, на специална вечеря в Лондон.

„Всяка държава има своите носталгии.

Всяка държава има дефицит на бъдеще и върщане назад

Това е нещо общо за Европа, не само български патент.“, сподели за bTV Господинов по повод глобалния успех на романа си.

Той е преведен вече на 17 езика, предстои да излезе на още няколко. Филмови студиа проявяват интерес към историята, в която Господинов картографира миналото на континента.

„Букър” се връчва от 1969 г.

Сред нейните носители са Салман Рушди, Маргарет Атууд,

Арундати Рой, Казуо Ишигуро, Джулиан Барнс. Наградата е в размер на 50,000 британски лири и се разделя между автора и преводача на книгата победител.

Номинацията за международен „Букър“ е поредното признание за Георги Господинов и романа „Времеубежище“. „Ню Йоркър“, „Гардиън“ и „Файненшъл Таймс“ го обявиха за една от книгите на 2022 г. Рецензии се появиха в „Таймс“, „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“. Романът донесе на автора си и първата награда „Премио Стрега Еуропео”, получена от писател от Източна Европа.

„Времеубежище“ вкара Георги Господинов и в краткия списък на литературната награда

на Европейската банка за възстановяване и развитие 2023. Журито е избрало общо 10 творби, а негова конкуренция са Нобелови лауреати – Орхан Памук и Олга Токарчук.

Тео Ушев отвори очите на света към България със „Сляпата Вайша“

През 2017 г. Тео Ушев получи номинация за „Оскар“ за най-добра късометражна анимация за „Сляпата Вайша“ по едноименния разказ на Георги Господинов. Филмът не спечели, но рейтингът на българските аниматори по света скочи до тавана на лятното кино.

„Какво да кажа – всички са изключително щастливи и аз искам да използвам възможността да благодаря на хората, които работиха с мен върху този проект. Най-вече на Георги Господинов с неговата страхотна история

и Никола Груев – Котарашки, който направи много хубава музика за филма

Тази номинация е и за тях.“, споделя в интервю за БНТ Ушев.

„Мисля, че е важно за България, защото доколкото знам, досега българи не са били номинирани на такова високо ниво за „Оскар“.

Ние победихме Дисни, което е нещо нечувано

Inner Workings на Дисни е направен за 10 млн. долара. А нашият за около 60-65 хиляди канадски долара. Вижте каква е разликата! Ако трябва да използвам метафора, това е все едно Лудогорец да победи Барселона на Ноу Камп.“

Ушев се влюбва в разказа на Господинов от първо четене и веднага си го представя като филм за деца от 9 до 99 години.

Мария Бакалова конкурира Глен Клоуз в категория за поддържаща актриса

24-годишно момиче от Бургас попада в компанията на холивудски титани като Глен Клоуз и Оливия Колман в номинациите за „Оскар“ за поддържаща женска роля. Годината е 2021, момичето е Мария Бакалова, а новината й сервира режисьорът Джъд Апътоу на снимачният сет на „Балонът“ –

комедия за живота по време на пандемия, в която българката си партнира с Педро Паскал

(„Игра на тронове“, „Последните оцелели“).

Признанието идва за ролята й на Тутар Сагдиев, дъщеря на измислен казахстански репортер, в „Борат 2“ на Саша Барън Коен. Бакалова, която минава на кастинг със 70 други актриси за ролята, е първата изтночноевропейска актриса с номинация за „Оскар“ от 1966 г. насам.

С обявяването на новината продуцентът  и душата на Борат Саша Барън Коен обобщи ситуацията в Instagram: “Поздравления, България! Ти ни даде невероятно талантливата и смела Мария Бакалова, която е биещото сърце в “Борат 2”. Толкова се вълнуваме от историческата ви номинация за „Оскар!“.

Възпитаничката на Иван Добчев спечели и „Изборът на критиците“,

присъждаща се от Асоциацията на кинокритиците в САЩ и Канада, както и телевизиите, радиостанциите и интернет изданията. В битката за „Златен глобус“ Мария загуби от Розамунд Пайк.

Български трибагреник за „Оскар“ и от Димитър Маринов

В нощта на 24 февруари 2019 г. едва ли е имало българин, който да не е чул името на Димитър Маринов. Актьорът, започнал да гради живота си отвъд океана още в началото на 90-те, е първият нашенец с „Оскар“.

Филмът „Зелената книга”, в който участва и Маринов, грабна приза за най-добър филм. И под „грабна“ имаме предвид – буквално.

Джулия Робъртс връчи статуетката  именно на него – осиновеното дете на комунизма от София

„Нямах идея какво става в този момент. Веднага отидохме най-отзад, защото ни инструктираха. А пък Робъртс стои с наградата и с една усмивка ми я подаде, като ми каза, че я заслужавам. Най-щастлив бях, когато ми каза още, че моята реплика й е любимата“, сподели за NOVA Маринов.

В „Зелената книга“ той си партнира с Виго Мортенсен и Махершала Али. И скача в ролята на руския челист Олег, който се качва на сцена с героя на Али. Маринов няма проблем с музикалната част, защото

преди да се захване с актьорското майсторство с ментор Невена Коканова е бил посветен изцяло на цигулката

В кариерата си българинът е работил заедно с Матю Пери, Аштън Къчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд. Дебютира в „Мъже от стомана“, където играе руски учен и контрабандист. Може да сте го гледали още в „Лошо поведение“ и „Код: 999“, както и в роли в сериалите  „Военни престъпления“, „Военни престъпления: Лос Анджелис“, „Закон и ред: Лос Анджелис“, „Американците“.

V-Ray технологията на Владимир Койлазов  избухва в „Игра на тронове“

Момче от Русе, което владее силата на цифрите и програмирането по-добре от всеки друг, се издига до шеф на компания с 200 души служители, централа в София и клонове в САЩ, Япония и Южна Корея. Това е Владимир Койлазов, който през 2019 г. стана първия българин, носител на технологичен „Оскар“.

Киноакадемията традиционно раздава

призовете за инженерни постижения в 18 категории

и десетина дни преди бляскавата церемония, за които целият свят говори. Койлазов е отличен за оригиналната идея, проектиране и реализация на технологията V-Ray от софтуерната си компания Chaos group. Това е програма за 3D визуализации – генериране и обработка на триизмерни изображения, която вече има много разновидности.

Неговата технология е използвана в епичният епизод „Битката на копелетата“ от шести сезон на „Игра на тронове“, който обра 7 награди „Еми“.

„Дедпул“, „Господарка на злото“, „300: Възходът на една империя“ са само част от заглавията, които показват на голям екран майсторството на създадената от българина V-Ray технология.

„Полегнала е Тодора“ звучи в „Баншите от Инишерин“

Колин Фарел върви, а за фон звучи песента “Полегнала е Тодора”, изпълнена от хора на ансамбъл „Филип Кутев“. Така започва “Баншите от Инишерин” – най-известният филм за 2022 г., получил цели 9 номинации за “Оскар” в 8 категории.

Това обаче изобщо не е единствената българска фолклорна песен, използвана в чужда продукция.

В края на хитовата лента “300” се чува “Зайди, зайди, ясно слънце”,

в изпълнение на Ива Давидова, припомня „24 часа“. В “Исус от Монреал” Стефка Костадинов пее “Притури се планината”. “Планино, Стара планино” на композитора Стефан Драгостинов звучи в документалния филм “Срещи на края на света”. Гласове от Лондонския български хор пеят в биографичния филм за Елизабет Първа “Кралицата дева” и в касовата продукция “Троя”. А Радка Варимезова е избрана да изпълни Jake’s First Flight на измисления език на навите в лентата “Аватар” от 2009 г.

Соня Йончева – любимка на света и Пласидо Доминго

Соня Йончева има характер на боец, драматичен актьорски ореол, обезоръжаващ чар и глас, който планини повдига. Това, в комбинация с къртовски труд и малко късмет, я изстрелва на върха на хранителната верига в оперния свят. Пътят на скромното, но категоричното в успеха си момиче от Пловдив, към най-престижните европейски сцени започва с първо място в конкурса за млади таланти на Пласидо Доминго „Опералия“ през 2009.

От „Роял Опера Хаус“ в Лондон, през „Метрополитън“ в Ню Йорк,

до Берлин, Виена, Милано и Париж – харизмата и ярките цветове в гласа й я правят властелин на бароковия репертоар.

През 2018 г. американската лайфстайл библия Vogue описва нашенката като „най-ярката млада звезда в световната опера”, а след зашеметяващата роля на Виолета в „Метрополитън” през последните пет години пред гримьорната й спят журналисти от The New York Times и Opera World.

Васко Василев оглави бенда за коронацията на Чарлс III

Артист с момчешки чар и рицарски размах на лъка на цигулката – такъв е Васко Василев. Най-младият концерт майстор в Кралската опера в Лондон получи изключителната чест да оглави оркестъра за церемонията по коронацията на Чарлс III през май.

С мастър класове в Полша, Англия, Валенсия и Япония, Васко живее почти нон-стоп в полет сред облаците.

И като „циганче“, както винаги си е мечтал

Без постоянен адрес, и в хотел, където  въртенето на домакинство не е негова отговорност.

Той е продукт на руската школа, но днес изнася концерти в подкрепа на украинци.

„От десетгодишен бях в Москва в Централното музикално училище, елитното училище, където се подготвяха всички музиканти. Людмила Живкова искаше да ме изпрати в САЩ, но след това тя почина и баща ми го извикаха в ЦК на БКП и Александър Лилов му казал, че да забрави за САЩ, но можем да ни изпрати в Москва. Дадоха на баща ми кола и апартамент и работата му беша да ме следи да ходя на уроци, това беше дотиране от държавата“, споделя за NOVA Василев.

От Консерваторията го гонят, след като се проваля на изпит по история на КПСС,

като за капак тегли сочна псувния и на учителката по този предмет. „Истината е, че не бях взел подарък от Франция на завеждащата чуждестранния отдел в учебното заведение и това реши съдбата ми.“, спомня си Васко.