Народният театър открива сезона с постановката „Хъшове“ на 10 септември. Пиесата “Хъшове“ по едноименната драма на Иван Вазов безспорно е емблематично представление. Не само заради така близките

за българина национални теми,

които разглежда текста (поднесени в трактовката на Морфов без фалшив патос, а с болезнена доза реализъм, носещ усещне за актуалност на проблемите, с които се занимава Вазовия текст);

не само заради онази пищна обстановка

(но не кичнозна, а благодарение, на която зрителя има усещане, че присъства на галаспектакъл), която създава Александър Морфов във всяко свое представение, а донякъде и заради сантименталната привързаност на Народния театър към нея.

Всъщност, Народният театър поставя „Хъшове“ за първи път през 1904 г. Народният театър празнува 50-годишнината си през 1954 г. отново именно с Вазовия текст. През 2004 г. Александър

Морфов поставя своята адаптация на „Хъшове“

и оттогава тя се превръща не само в най-посещаваната, но и в емблематична за театъра постановка. През 2020 г., по време на Ковид-пандемията, тя не се играеше, а след това спря да фигурира в програмата на театъра. През май миналата година

зрители стартираха кампания за връщането

на Морфовите „Хъшове“ сред репертора на голяма сцена в театъра. И днес тя отново е на актуалния театрален афиш и по традиция, има честта да открие новия театрален сезон.

„Те са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, а горди и свободолюбиви; нехранимайковци – за еснафите, герои – за потиснатите и унижените. На сцената в чуждоземния град хъшовете възторжено разиграват своя самодеен спектакъл – генерална репетиция за истинския, този, който ще последва. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души – гешефтарите и спекулантите.“

Макар първата премиера на „Хъшове“ в Народния театър да е през 1904г., първото ѝ представяне датира от още по-отдавна:

ЗА ПЪРВОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА „ХЪШОВЕ“ ПРЕЗ 1894 г ВЪВ ВЕСТНИК „МИР“.

„Представлението имаше, както впрочем се очакваше, бляскав успех. То беше един рядък триумф на театралната трупа „Сълза и смях" и един празник за публиката, която препълваше театъра. Рядко се е виждало такова голямо стечение на народ в това място; рядко вниманието и погледите са били тъй неотразимо приковани в сцената от първото дигане на завесата до последното й падание...

При свършване на представлението публиката аплодира твърде горещо актьорите, които така бидоха справедливо наградени за усилията си. Авторът на драмата г. Ив. Вазов приемаше отвсякъде знакове на горещо съчувствие и приветствувания; видяхме даже някои млади хора, че идяха да му целуват ръката, за да изкажат признателността си за усладата, която им достави. Той биде извикан и на сцената и поздравен от възхитени и нескончаеми ръкопляскания на публиката и дигнат на ръце от трупата.“ 

Действието в „Хъшове“ не се развива в България. Това е ситуация, в която човек се намира на границите на своята морална издръжливост, когато се подлагат на изпитание устоите на личността. Съдя за това по себе си, живеейки в последно време повече зад граница. Това е изпитание, през което може би всеки трябва да премине. Защото човек трябва да мине през болката на отчуждението, през болката на самотата, за да изпита… носталгия не е точната дума… може би да изпита болката по изгубения рай. Не можем да разберем една ситуация, когато се намираме вътре в нея, не можем да усетим любовта на любимите си хора, когато ежедневно я имаме. Самотата сред хора е страдание. Мизерията превръща страданието в отчаяние, а отчаяният човек не е благороден. Еволюцията не е необратим процес, милионите години се стопяват само за няколко дена глад и човекът се превръща отново в животно, само че по-зло от всички, които познаваме. Да останеш човек е нечовешко изпитание. Искахме хъшовете да бъдат показани във всичките им измерения ¬– положителни и отрицателни, нищожни и велики, да няма еднозначно поведение. Във всяка една ситуация те са и подлеци, и герои едновременно. Много трудно е да избереш, кой да оцелее – ¬ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Това не е сблъсък на отделни характери, това е сблъсък между човека и съдбата. В крайна сметка „Хъшове“ е една история за борбата на човека срещу съдбата.

Може да гледате „Хъшове“ в Народен театър „Иван Вазов“ на 10 септември от 19:00ч., както и на 15 септември, 20 октомври и 29 октомври.