Текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени“ е създаден на 15 май 1892 г. По това време големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“.

Като български училищен химн обаче текстът придобива известност, когато

9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него.

Историята разказва, че това е станало  през 1901 г., в час по пеене в Ловченското петокласно мъжко училище. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, учителят-композитор

внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска.

Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я изпълнили всички заедно.

&

Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“.

Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г.,

когато Църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий, като празничен химн за възхвала на делото им и на българската просвета. През 1902 г. песента се подема и запява от всички училища в страната.

Заради атеистичните убеждения на новата власт части от текста на стихотворението са променени след 1944 г.

Като „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“.

Думите в четвъртия куплет

„Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“.

Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Това обаче вече е далеч в историята.

„Върви, народе възродени“ и досега си остава най-тържественият и любим на българите химн.  Години наред той е част от нашия празник.