Пореден театрален сезон е към своя край – период, в който залите на културните институции се препълниха със стотици любители на сценичните изкуства. По традиция – пяхме, смяхме се и плакахме с талантливите български артисти, които майсторски се превъплъщаваха в любими персонажи. Извън сцената обаче далеч не беше толкова красиво – протести изпълниха улиците, а разочарованието и болката се четяха в очите на родните актьори. През сезон 2023/2024 се сбогувахме с някои от „иконите“ на българската сцена. Кои бяха най-емблематичните събития?
Национални протести
1 ноември – Денят на будителите премина под знака на общонационален протест на културните дейци, а не с традиционните тържества и отдаване на почит. В основата бяха
ниските възнаграждения на работещите в сектора –
служителите в библиотеките, музеите, галериите, музикалните и театрални институти.
„По последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства в държавата възлиза на над 80 000 000 лева. Все още не са предприети мерки, с които да се актуализират и приемат нови, по-високи единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства”, изтъква тогава председателят на Съюза на артистите в България (САБ) Христо Мутафчиев, който подкрепи протестната проява.
„Народ без култура е народ без бъдеще”, скандират български артисти
едва месец по-късно. Подновяването на протестните им действия е показателно – гласът им не е чут. Междувременно в Парламента се обсъжда възможността да за сектора на културата на бъдат отделени едва 0,4% от държавния бюджет. В интервю за Art Portal News тогава Христо Мутафчиев предрече, че последствията от подобно решение на депутатите биха били
пагубни за морала и възпитанието в България.
За щастие, до подобен злощастен сценарий така и не се стигна.
Културният сектор получи рекордно финансиране през 2024
От 387 млн. лв. парите за култура ще се увеличат на 520 млн. лв. Това съобщиха седмица след протеста на културните дейци съпредседателят на „Продължаваме промяната” Кирил Петков и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, цитирани от Investor.
Дават се
допълнително 68 млн. лв. за сценични изкуства, музеи и галерии,
5 млн. лв. за българските културни дружества и 15 млн. лв. за Фонд „Култура“, предаде БНТ.
Кои са артистите, които ни напуснаха през театралния сезон?
През януари си отиде легендарният актьор Иван Иванов. „Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля във филма „Всичко е любов“, пишат от САБ за артиста. Той се изявява на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983).
Николай Ишков също напусна този свят през януари. Завършва специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Между 1987 и 1989 г. е актьор във вариететния театър в Габрово. През 1993 г. продуцира спектакъла „Дон Кихот“ с режисьор Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“.
Месец по-късно се сбогувахме и с големия театрален режисьор Борислав Чакринов. През 1990 г. става
един от създателите на Малък градски театър „Зад канала”
и негов първи директор до 1993 г. Последните 26 години от живота си посвещава на Драматичен театър „Адриана Будевска” – Бургас.
През февруари си отиде и Славчо Пеев, чиято актьорска кариера включва над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.
Почина и драматургът Райна Томова-Сърчаджиева. Тя е работила по постановките „Цар последен“, „Криворазбраната цивилизация”, „Фалстаф и веселите съпруги“.
През месец май ни напуснаха и две „икони” в театралните среди. На 84-годишна възраст почина режисьорът Злати Златев, оставил дълбока следа в историята на българското куклено изкуство, дългогодишен директор на Държавен куклен театър – Варна. Малко преди него си отиде и актьорът и дългогодишен директор на Драматичния театър във Видин – Петко Петков.
„Икар”
Дори и на фона на тежките събития в сектора, театърът имаше и много поводи за празненство през сезона. Едно от най-бляскавите от тях се проведе именно в Световния ден на театъра – 27 май. Тогава в Народния театър „Иван Вазов” бяха раздадени наградите „Икар”.
В категорията „Дебют“ беше отличен Калоян Желев за Кристофър в „Странна случка с куче през нощта“ по романа на Марк Хадън, сценична адаптация Саймън Стивънс, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“– Русе.
За водеща мъжка роля бяха номинирани актьорите Георги Гоцин, Захари Бахаров и Пенко Господинов.Но наградата грабна Пенко Господинов за Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Иля Илф и Евгений Петров, реж. Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч.
При жените за отличията се съревновавах три забележителни актриси: Весела Бабинова, Елеонора Иванова и Мартина Троанска.
Носителка на „Икар“ тази година стана Весела Бабинова
за Анджела в „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън, реж. Васил Дуев-Тайг.
Наградата за поддържаща мъжка роля спечели Вълчо Янев за ролята си на Дядото във „Всичките наши тела“ по Георги Господинов, реж. Мартин Киселов, Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол.
Наградата за поддържаща женска роля грабна Александра Василева за Библиотекарката, Медицинска сестра и Персефона в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, реж. Боян Крачолов, Народен театър „Иван Вазов”.
Пълен списък с победителите можете да откриете ТУК.
В същия ден площадът между улиците „Лейди Странгфорд“, „Цариброд“ и „Ангел Букурещлиев“ беше прекръстен на „Театрален“. Точно на това пространство се е намирал Международен театър „Люксембург“, където се е създала първата професионална театрална трупа в България.
„Аскеер”
През 2024 г. „Академия Аскеер“ удостои с почетен „Аскеер“ актрисата Мимоза Базова, която е един от създателите на приза. Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2024“ получи актьорът Руси Чанев.
В „Изгряваща звезда“ на вечерта се превърна Сдружение „Шум и Бяс“ за „Кино „Лента“. В една от най-оспорваните категории – „Водеща женска роля“, се съревноваваха три забележителни дами – Климентина Фърцова (Алис в „Отблизо„), Мария Стефанова (Розовата дама в „Оскар и розовата дама“) и Радена Вълканова (Путин в „Хага“).
Отличието у дома отнесе Мария Стефанова.
Надпреварата за „Водеща мъжка роля“ беше не по-малко оспорвана. В нея се включиха Александър Тонев (Михаил Василиевич Платонов в „ПЛАТОНoff“), Йордан Ръсин (Принцът в „Кулата“), Константин Соколов (Петър в „Ботушът“). В крайна сметка – победител излезе Константин Соколов.
„Аскеер“ за „Поддържаща женска роля“ получи Маргита Гошева (Пития в „Едип и пророците“).
Отличената „Поддържаща мъжка роля“ на престижната церемония беше тази на Иван Николов (Леонардо, Игор и Издателят в „Петрови в грипа и около него“.
Кои са останалите победители – разберете ТУК.
Премиерни заглавия за сезон 2023/2024
Един от театрите, които вече са излезли в лятна ваканция, успя и да се похвали с постигнатото през „годината”. На сцената на Драматичния театър „Никола Вапцаров” в Благоевград са изиграни 169 представления, от които 4 премиерни – пред 24 хиляди зрители. Реализирани са 46 турнета в цялата страна, предаде „Фокус”. Театърът има 3 селекции за национални и международни фестивали, както и 11 номинации и 5 спечелени национални награди “Икар“, “Аскeер“ и “Златен кукерикон“.
Богата селекция с премиерни заглавия предложи и Народният театър. Сред тях бяха „Хага“, „Моби Дик“, „Боже мой“, „Венецианският търговец“, „Хипотетично“ и „Елементарните частици“. Театър 199 също предложи на гостите си невероятно разнообразие. От „Оскар и розовата дама“ до „Шишарки“ (последната премиера за сезона) – удоволствието е гарантирано. „Убийствена комедия“ на Театър „Възраждане“ пък разсмя десетки хора от публиката. Емоционална разходка из „Есенна градина“ ни предложи Малък градски театър „Зад канала“. Списъкът със звездните премиери няма как да бъде пълен, ако не спомена и „Пет жени с еднакви рокли“ (Театър „Българска армия“), наградените с „Икар“ драматични пиеси „Пистолет в торнадо“ (играна в Theatro „Отсам канала“)и „Prima Facie“.
