На 27-ми април 1866 г.  e роден един от най-обичаните българския писатели Пенчо Славейков. Със своите произведения той оставя следа, както в българската, така и в световната литература. Известен е с гениални за своето време  текстове като „Ралица“, „Неразделни“, „Спи езерото“ и още много други.

През 1912г. e  номиниран за Нобеловата награда.

Освен бележит поет, Славейков е бил и страстен пътешественик. Той рядко се задържал на едно място.  Живял е  много държави по света – Русия, Швейцария, Италия. Обиколил е и още толкова екзотични кътчета по земното кълбо, но едно място завинаги ще остане в сърцето му…

Коя е последната дестинация на Пенчо Славейков?

„Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.“

В тази статия ще ви представим къде Пенчо Славейков прекарва последните години от своя живот. За свой пристан той избира италианското градче Брунате, разположено на южния бряг на езерото Лаго ди Комо. Привличат го лечебният климат, спокойствието и красотата на това приказно място.

Езерото Лаго ди Комо е едно от най-красивите кътчета в цяла Италия. Разходката из вълшебните градини и луксозните вили край брега  може да се определи най-точно

като пътешествие в миналото и чара на XVI и XVII в. 

Макар и с площ, която не надхвърля 150 кв. км, Лаго ди Комо е едно от най-дълбоките езера в Европа, достигайки на места до 400 м. Пътешествията с лодка или с  ферибот в спокойните му води е изключително удоволствие за всички туристи.

От Лаго ди Комо градините и гледките към Алпите са се вдъхновявали десетки известни поети като Шели и Уилям Уърдсуърт.

Характерна за него е специфичната форма на обърнато Y. 

Климатът е много благоприятен, мек и влажен. На него се дължи и впечатляващата изобилна растителност.

Пенчо Славейков умира в Брунате на 28 май 1912 година, а тялото му е положено в селското гробище. Осем години по-късно останките му са преместени в София, на Централните софийски гробища. Във вилата, където е живял има две паметни плочи от България – от Съюза на българските писатели и от българските студенти в Падуа. Бюст-паметник на поета е издигнат пред библиотеката на Брунате.