Великденският остров е малка точка от Земята, разположена в южната част на Тихия океан. Формиран от масивни серии вулканични изригвания, островът е

обитаван единствено от морски птици в продължение на милиони години.

Името му е дадено от първия записан европейски посетител- холандският пътешественик и изследовател Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Той го нарича Paasch-Eyland, което на холандски от 18 век това означава Великденски остров.

Стръмните му склонове  влезли в ролята на фар за изморените полинезийски моряци. Колко продължително е било пътуването и какви са били причините да напуснат родните си земи, са въпроси, на които може би никога няма да успеем да си отговорим, но можем да си представим радостта, която са изпитали, когато са видели земя, след пътуване, което вероятно е продължило месеци.

Ударните вълни и лавата създали хиляди морски пещери и коварно крайбрежие. Има само някoлко малки района, които са безопасни за закотвяне. Разположен в южната част на Тихия океан – между Чили и Таити, Великденският остров е

 Един от най-изолираните обитавани острови в света

Първите островитяни открили буен остров, изпълнен с гигантски палми, които те използвали, за да създават лодки и да градят жилища. Растенията, които донесли със себе си, успели да израснат в богатата вулканична почва и

до 1500 година населението нараснало до 9000 души.

Оформили се отделни кланове , както и различни населени места. Имало обаче нещо, което свързвало всички островитяни – изграждането на статуя и култът, който се формирал около нея.

Създаването на моаите

Не е ясно каква е причината жителите на Великденския остров да решат да изградят статуи с такъв огромен мащаб.

Манията им по тях в крайна сметка довежда до падението на тяхната цивилизация, 

тъй като те започват да унищожават голяма част от горите, които да използват в процеса на пренасяне на гигантските моаи.

Някои смятат, че статуите са

възпоменателни изображения

. Други, че моаите не са портрети на конкретни лица, въпреки че някои от тях имат надписи и други

белези, които ги свързват с конкретни вождове.

Защо островитяните са избрали точно този начин за оформяне на главите и телата на моаите е неясно и остава една от най-големите загадки на Великденския остров. Съществуват и други каменни скулптури, създадени от полинезийци, но нито една от тях не е подобна на моаи.

Със засилването на обезлесяването,

състезанието по строене на моаи се превърнало в мания.

Островитяните започнали да създават все по-големи и  моаи – едно от тях дори било високо 22 метра! И така, дърветата били изсичани малко по малко. Със загубата на горите,

земята започнала на ерозира.

Тънкият слой от повърхността на земята започнал лесно да се размива в морето. Насажденията не виреели добре и различните кланове влезли в битка за оскъдните символи, които били останали на острова. Символите, олицетворяващи силата и успеха на островитяните, а именно моаите, били съборени. Очите им били премахвани, а главите им били поставяни на места, на които лесно можели да се прекършат от врата и да паднат. Насилието ставало все по-често срещано и по-жестоко.

Говори се, че победителите изяждали мъртвите си врагове

, за да приемат тяхната сила, а намерените от учените кости на острова потвърждават теориите за канибализъм. С липсата на храна, канибализмът едва ли е бил единствено с церемониална цел, обаче. Съвсем скоро островитяните останали без дървета, с които да си построят лодки, затова единственото, което им останало, било да

гледат към свободните птици със завист

и да съжаляват за това, което направили с дома си. Това е история за култура и общност,

изграждани с продължение на 3000 години,

сгромолясали безславно. Те оставят само тези величествени статуи, които сега са атракция за туристи от цял свят.