Първата книга от трилогията „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Задругата на пръстена“, излиза преди 70 години, през лятото на 1954 г. И макар историите на Толкин да се развиват в измисленото царство на Средната земя, вдъхновяващите пейзажи от книгите, филмите и телевизионните предавания в действителност са по-близо, отколкото можете да си представите.

Много от тях са базирани на реални места

и посещението им вдъхва живот както на самите пейзажи, така и на въображаемите светове, които са вдъхновили Толкин да създава.

Пътеката на Толкин: Ланкашир, Англия

Докато пише „Властелинът на пръстените“ през 40-те години на ХХ век, Толкин живее известно време в Стонихърст Колидж – престижен пансион в Ланкашир, където синът му е учител. Известно е, че възрастният Толкин често се разхождал из горите и хълмовете на околната долина Рибъл и се смята, че се е вдъхновявал от това място, когато е създавал Графството – провинциалната родина на хобитите.

Днес феновете могат да разгледат района по откритата през 2002 г. пътека на Толкин, която превежда туристите през същите пейзажи, вдъхновили автора. Маршрутът започва в село Хърст Грийн от атмосферата на кръчмата Shireburn Arms от 17-ти век, където Толкин е бил редовен посетител. След това пътят продължава около седем мили през вълнообразни земеделски земи, покрай величествените сгради на колежа Стонихърст и през исторически забележителности като Моста на Кромуел, използван някога от Оливър Кромуел по време на Английската гражданска война.

Въпреки че Толкин не е документирал пряко влиянието на местата по маршрута, има няколко вероятни източника на вдъхновение. Маршрутът минава покрай величествения дом Хакинг Хол, където по времето на Толкин е имало дървена фериботна лодка, Хакинг Фери, която е пренасяла хора през река Рибъл. В „Задругата на пръстена“ фериботът „Бъкълбери“  пренася по подобен начин хобитите през река Брандивин, докато те бягат от страховит призрачен конник.

Местното земевладелско семейство край Стонихърст пък се наричало Шайрбърн – а река Шайрбърн с подобно име се появява в географията на Толкин в Средната земя. В същото време на картите на Толкин е изобразено сливането на три реки – Шийбърн, Уитиуиндъл и Брендивин – по начин, който точно отразява срещата на реките Ходър, Рибъл и Калдър тук, в Ланкашир. Освен това църквата „Сейнт Мери“ в близкото село Нючърч-ин-Пендъл има необичайна особеност: издълбано око до средата на кулата, известно като

„Окото на Бога“, което наподобява всевиждащото око на Саурон от книгите и филмите „Властелинът на пръстените“.

Проломът Чедър: Съмърсет, Англия

Повечето реални места, свързани с представите на Толкин за Средната земя, се основават на обосновани предположения, но има едно място, което самият писател потвърждава като реално вдъхновение за „Властелинът на пръстените“.

Толкин и съпругата му Едит сключват брак през 1916 г. и прекарват медения си месец в селището Клеведон в Съмърсет. Докато били там, те посетили един от най-зашеметяващите пейзажи във Великобритания: Проломът Чедър. Той е огромна варовикова долина, осеяна с пещери, чиито стени са украсени със сложни скални образувания, сталагмити и сталактити.

Автор, който винаги е бил женен, поне отчасти, за работата си, си води записки и през 1971 г. потвърждава в частно писмо (публикувано през 1981 г. като част от „Писмата на Дж.Р.Р. Толкин“), че

пещерите в Чедър Гордж са вдъхновили блестящите пещери на Хелмовата пропаст във „Властелинът на пръстените“.

Дениз Блъфс: Вайтомо, Нова Зеландия

Мегафеновете на „Властелинът на пръстените“ веднага ще разпознаят Дениз Блъфс – район с извисяващи се скални образувания и див храсталак на Северния остров в Нова Зеландия. Във филмите този пейзаж се появява в предисторията на филма „Хобит: Неочаквано пътешествие“ като Тролшоу. Това е гора на хълм, където Билбо Багинс се сблъсква с враждебни тролове.

Стоу-на-Уолд: Глостършир, Англия

Толкин е бил дълбоко религиозен човек. Въпреки че винаги е отхвърлял теорията, че „Властелинът на пръстените“ е християнска алегория, творбата е изпълнена с духовност. Толкин прекарва професионалния си живот като професор в Оксфордския университет и е известно, че често е посещавал близкия Котсуолдс. Това е живописна област със златокаменни села, нежни хълмове и изключително красиви църкви.

Една от тези църкви, църквата „Свети Едуард“ в пазарния град Стоу-на-Уолд, отдавна е сочена като вероятен източник на вдъхновение за Толкин.

Нейната северна врата е сред най-фотографираните в страната:

издълбана от тежко дърво с шипове, увенчана с дъговиден архитрав и окачена с маслена лампа. Най-забележителната особеност са двете тисови дървета, които заобикалят вратата, засадени преди три века и сега огромни, изкривени и изпочупени, израснали в структурата на самата църква.

Толкин допълвал творбите си с красиви ръчно рисувани произведения на изкуството. Едно от тях изобразява Вратата на Дурин – скрит вход към вътрешността на планина, в която се намира градът на джуджетата Хазад-дум.

Рисунката на Толкин, макар и стилизирана, е почти идентична със северната врата на църквата „Свети Едуард“ –

от дърветата, които маркират входа, до лампата, която виси над него. Това дава основание за дългогодишния слух, че именно тук е намерил вдъхновение за своите митични планински врати.

Фиордланд: Южен остров, Нова Зеландия

Цялата филмова поредица „Властелинът на пръстените“ е заснета в Нова Зеландия – родината на режисьора Питър Джаксън. Реките и горите на Фиордленд – регион със зелени склонове, заснежени планини, които се спускат към издълбани от ледници заливи – заемат важно място във филмите. Това е най-непокътнатият откъм биоразнообразие регион на Нова Зеландия.  Затова не е изненадващо, че Джаксън го е избрал, за да представи някои от най-дивите части на Средната земя.

Горите на Фиордленд играят ролята на гората Фангорн, дом на мистериозните Етни. Това са гигантски говорещи дървета, които помагат на хобитите в борбата им срещу тъмния магьосник Саруман. Други места във Фиордленд, които се появяват във филмите, включват река Уайо, която замества Толкиновата река Андуин. Това е най-дългата река в Средната земя, която се появява още в първия въздушен кадър на „Задругата на пръстена“.