Само дни ни делят от 1 ноември и Деня на народните будители, в който за пореден път ще почетем  всички велики българи, направили първата стъпка към свободата на българския дух. Имена като Паисий Хилендарски, Петър Берон, Ботев, Левски и много други винаги ще бъдат запомнени като герои на Възраждането.

Отделете си  последните слънчеви дни от златната есен, за да посетите родните домове на тези велики българи и да научите повече за тяхното просветителско и революционно дело. Тези живописни възрожденски кътчета ще ви позволяват сами да извървите пътя към свободата и знанието точно както историческите личности в тази статия няколко века преди вас.

Ражда ли град Банско будители?

Банско предизвиква най-много спорове сред историците дали наистина е родно място на българските възрожденци, или е случайно избрана туристическа дестинация.

През 2008 г. в Банско отваря врати мемориалът на Паисий Хилендарски. Новопостроената сграда е на мястото, където е била родната къща на великия възрожденец. В нея е създадено точно копие на килията в Хилендарския манастир, където Паисий пише „История славянобългарска“ през 1762 г. Книгата служи като манифест на Българското възраждане. Направена е и възстановка на параклиса „Св. Иван Рилски“, където скромният монах и велик българин е общувал с Бога.

Посетителите могат да се потопят в обстановката, в която е живял първият български будител, да научат повече за него и великото му дело. Отделено е и място и на достойните му братя – игумена Лаврентий и щедрия дарител Хаджи Вълчо. Оборудвана е зала за временни изложби, семинари, конференции и други начинания, продиктувани от нарасналите духовни потребности на гостите и жителите на града. За родното си място самият той пише:

„и пришедъша ва Светые гори Афонскые у епархiи Самоковскые въ лѣто 1745“

(„дошъл в Света гора Атонска от Самоковска епархия в 1745 година“).

Въпреки че се твърди, че духовният водач е от Банско, има сведения и предания, които насочват и към други кътчета от региона- селата Доспей, Рельово, Белово и Кралев дол. Конфликт съществува и между Банско и сало Баня, но този път обект на спора е възрожденският учител Неофит Рилски

През 1981 г.  родната къща на Неофит Рилски също е запазена като културна ценност с национално значение. Тя е превърната в музей на бележития български възрожденец с енциклопедични знания и разностранни интереси. Строена през ХVІІІ век, тя е разположена в голям двор,  ограден от масивни каменни зидове и тежка дървена порта. Типична е за банската архитектура и следва традицията на старите къщи-крепости. Цялата задна  част на приземния етаж е заета от скривалище, а  на преден план е месилнята за хляб.

Голям чардак свързва чрез външна тераса (колиба) къщата с бившите стопански постройки, където е подредена документална експозиция от материали, разказващи за дългогодишната многостранна и народополезна дейност на възрожденеца. Сред тях са „Българска граматика“, взаимоучителни таблици, части от гръцко-български речник и книги от личната му библиотека.

Котел, дом на Възраждането

Пантеонът на Георги Раковски е сред от обектите на Историческия музей в град Котел. Помещава се в обща сграда с експозицията „Котленски възрожденци“. Открита е през 1981 г. по случай честването на 1300-годишнината от създаването на България. Той е посветен на един от най-великите български революционери и възрожденци – Георги Стойков Раковски (1821 – 1867 г.), известен още като Георги Сава Раковски –  основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождаването на България от османско владичество, демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Музеят има 4 експозиционни зали: „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“. В първата зала на музея се пази сърцето на доктор Петър Берон, но тя е посветена и на Софроний Врачански, както и на неуморния радетел за църковна независимост Неофит Бозвели. В основната експозиционна зала е експониран мраморният саркофаг на Г. С. Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите „Свобода или смърт“ и копие от сабята на революционера.

В зала „Революционери“ се проследява жизненият път на Раковски, неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и организатор на легиите в Белград. Сред най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение“. Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие и колекция от оръжие от Руско-турската освободителна война.

Героите на Балкана

Възрастните хора казват, че Балканът ражда велики хора и явно са се оказали прави. В подножието на Стара планина са скътани малки  градчета, които гордо се славят като дом на най-великите български революционери- Ботев и Левски.

Национален музей „Христо Ботев“ в Калофер е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в парк „Ботева градина“, създаден през 1926 г., и включва следните обекти – мемориална къща-музей, експозиционна зала, паметника на Ботев от 1930 г. и паметника на Иванка Ботева – майката на поета. Целият ансамбъл е обявен за групов паметник на културата – историческо място с национално значение. Основен елемент в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев. Той не е роден в нея, но я нарича „роден дом, защото тук прекарва детството си. В тази къща се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник „Гайда“, в който е публикувано първото му стихотворение „Майце си“.

От този дом Ботев тръгва за „черна чужбина“, за да отдаде

„сили и младост“ за свободата на любимото си Отечество.

Къщата е разрушена при опожаряването на града през 1877 г. По инициатива на калоферското гражданство и родолюбиви българи от цялата страна сградата е възстановена по спомени на Ботевия брат о.з. ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци.

Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през 18 вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двете му деца Иван и Въльо Кунчеви.

Къщата е малка едноетажна сграда. Каменни стълби отвеждат в зимника, стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец със сандък за брашно, нощви и други съдове. Вдясно е скривалището. Пред него, в стената, е вграден долап. В него се нареждали нагънати черги, за да се закрива вратичката на самото скривалище. Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата – ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гайтани, и полуоткрита бояджийница.

Дълги години необитавана,  къщата рухва в годините около Освобождението.

Песни и стихове звучат по улиците на Сливен и Шумен

Кое е това нещо, което винаги вдига духа на народа? – Песента разбира се. В най-трудните времена за българите съименници от два съседни града успяват да съберат народа в един общ и оглушителен вик за свобода.

В старата сливенска махала „Дели балта“ в Сливен се намира домът, в който до 1886г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов. Къщата е построена през 50 – те години на XIX в. от него и брат му Иван в близост до родния им бащин дом. Тя е от характерния архитектурен тип – открита, несиметрична, двуката сграда с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдъръмен двор.

В средата на 70-те години на XX в. домът е основно реставриран и в него се открива музейна експозиция. Със своята фото-документална част, с оригиналните вещи на поета и пресъздадената типична за времето обстановка, се разкриват значими етапи от жизнената, обществена и творческа дейност на възрожденеца. Показаните експонати – книги от личната му библиотека, учебници и пособия, носят информация за просветното и читалищното дело във възрожденския Сливен.

Домът на  Добри Войников в Шумен е архитектурен паметник от епохата на Възраждането и е построен от самия него през 1862 г., в двора на бащината му къща.  Войников е учител и автор на учебници, музикант и композитор, диригент и музикален критик, читалищен деец и редактор на вестник, драматург и театрал. С лични вещи на семейството и оригинални материали от епохата изцяло е възстановен интериорът на дома. В него се усещат патриархалния дух на Възраждането и европейския полъх, пренесен от стопаните му. Документалната експозиция разкрива културно-историческите процеси, протекли по българските земи и ролята на възрожденеца в тях.

Един забравен български дом, останал зад границите на страната

Ако планирате да прекарате уикенда извън България, ви предлагаме да посетите град Струга в Северна Македония, дом  на едни от най-бележитите български будители, които за жалост остават по- малко известни за съвременните българи – Братя Миладинови. Димитър, Наум и Константин прекарват живота си в обществена и просветителска дейност.  През 1861 година излиза епохалният им труд „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образците на българския песенен фолклор, които познаваме и до наши дни.

Миладиновата къща, както я наричат местните, е разположена на Стружката чаршия, на левия бряг на Черни Дрин, на улица „Бракя Миладиновци“ № 5. Тя е част от Музея „Д-р Никола Незлобински“. Това е съвременна постройка във възрожденски стил, която е изградена на мястото на оригиналната сграда, изгорена през 1925  година по време на сръбската окупация. Експозицията ѝ съдържа ограничен брой снимки и рисунки. Тя е сравнително бедна на фона на съседните богаташки къщи –  двуетажна, изградена от камък и кирпич, и неизмазана, с керемиден покрив и малка дървена портичка, извеждаща на тясна калдъръмена уличка. На първия етаж е била разположена грънчарската работилница на Христо Миладинов, бащата на братя Миладинови.