- Аз съм човек, който вярва в чудеса.
- Определено „ЛЕЛЯ ТИ“ е огромна стъпка за мен.
- И да реша да се откажа от изкуството, няма да ми се получи – няма как да вирея без него.
- Писането на предстоящата ми книга беше едно от най-ключовите събития в живота ми до този момент.
Познаваме го най-вече като Ей Бо, но всъщност той първо е Борислав Вълов. Определенията като актьор, музикант, инфлуенсър не го побират – той е всичко едновременно –
комплексен артист с главна буква.
Ако сте гледали видеата му в социалните мрежи лесно може да помислите, че талантът му се ограничава до там. За неговото изкуство обаче сякаш няма граници.
Борислав е родом от Монтана и от малък започва да се занимава с изкуство – първо с пеене. И до днес изкуството е жизнена част от живота му, затова се появява и алтер егото му – Ей Бо. Със съдържанието, което създава в интернет безспорно забавлява публиката си, но и се стреми да отправя послания.
Гледайки превъплъщенията му като на Леля ти или Супермам
за момент забравяш, че той е актьор в образ –
пред теб стои лелята от шестия етаж, съседката, онази далечна роднина, отегчената жена на гишето в администрация или майката, която се кара на сина си.
Вижте тази публикация в Instagram.
Освен образите си в интернет Ей Бо има десетки роли на театралната сцена. В момента е актьор в Шуменския театър, където активно участва в най-новите представления и репетира за предстоящите премиери. Част от заглавията, в които играе са: „Робин Худ“, „Дабъ дешил ине“ на Теди Москов, „Търси се автор“ и много други. Снима се и в много български сериали, участва в куклени представления и се занимава с танци.
Едновременно с всичко това е водещ на подкасти (все пак освен актьорско майсторство завършва и „Журналистика“ с профил „Радио“ в Софийски университет), има издадена песен и през февруари 2025 г. се очаква да излезе първата му книга.
„Той е наистина очарователен човек“ ми казва наша обща позната. За да се убедите и вие в това ви каним да прочетете повече за смисъла и посланията в изкуството, разликата между Борислав и Ей Бо и куп други теми.
– С какво Ей Бо се различава от Борислав Вълов?
– Понякога с нищо, а понякога с всичко. Ей Бо е най-чистата форма на Борислав Вълов. Там няма болка, няма страх, няма тревога, няма комплекси, няма съмнения. Неща, които обаче Борислав Вълов познава, няма как да го пропуснат. Една от причините да има Ей Бо е, за да събира всяка малка или голяма светлина, която открия в себе си. Той е шапката на всичко, което създавам. Той е различното ми аз, моята по-добра версия, моят верен спътник, пробивът ми в кариерата досега и занапред. Благодарение на Ей Бо съм сигурен във всичко красиво, което предстои да се случи. Ако бях останал само Борислав Вълов, нямаше да е така.
Ей Бо е създаден преди 10 години.
Това бе началото на решението ми как искам да живея.
– Какво детство имаше? Какъв беше като малък?
– Вечно ще остана благодарен, че изживях едно красиво детство – с игри навън, с безгрижни лета, когато часовникът губеше своето значение. За щастие, екранът от смартфона го нямаше. За щастие, защото само така успях да се науча как истински да общувам. И само така безгрижието просъществува. Виждах живота, тичах, смеех се, дишах. И усетих колко ми е важен въздухът.
В същото детство имах шанса да се озова на добри места, където да се запозная с изкуство и спорт и по-късно да избера изкуството като свой начин на живот. Към днешна дата ясно съзнавам какво прекрасно семейство съм имал и тогава, имам и сега.
А като малък бях все толкова разговорлив и мечтаещ. Чак досадно. Важи и за двете.
– Какво би казал на малкия Борислав в най-трудния му момент?
– Че рано или късно всичко ще си струва. Всяка секунда ще увековечи стойността си, просто да върви по своя път, да вярва, да удържи. Бъдещият Борислав знае.
– На друго място споделяш, че избираш да гледаш идеалистично на живота – как обаче се справяш, когато се сблъскаш с грозната му реалност, което е неизбежно?
– Пак гледам така – идеалистично. Не губя тази нагласа. Избирам я отново и отново. Това често ми е спасението. Аз съм човек, който вярва в чудеса.
Знаете ли, за синоним на „идеалист“ се смята „мечтател“.
А идеалът е стъпало към сбъдването на мечта. Значи всичко си е по местата. За мен.
– Във видеата си по хумористичен начин представяш например вечно изнервения и неотзивчив държавен служител – когато срещнеш такъв и в живота отново с хумор ли подхождаш?
– Хуморът е едното, да. Веднага Ей Бо е призован и е в готовност за измисляне на сюжет, който да е поредното парче от пъзела. Пъзелът на посланието ми с тези образи. А именно, колко е важно да обикнем своята работа. Или ако не успеем – да открием какво ни радва и да вървим натам. Знам, че е възможно. Категорично смятам, че едно от най-отровните неща в този живот е да работим нещо, което не ни носи радост. Това е душевна гибел. И няма да спра дa говоря по темата. И ще продължа да споделям за моментите, в които срещам хора, обикнали мястото, където работят и нещото, което работят. А когато срещна обратното, от сърце пожелавам да стане по-добре.
– Минаха пет дати от моното ти с образа на „Леля ти“, предстои ти турне – как хората възприемат образа?
– За мое щастие по-добре, отколкото аз самият го възприемам. Все още съм в началото, уча се в движение и това ми допада. Анализирам много, планирам, променям, опитвам.
Имам куп препоръки и забележки към ЛЕЛЯ ТИ.
По-скоро към себе си, за ЛЕЛЯ ТИ. Но може би така е редно да бъде. Обичам факта колко различно протича всяко следващо издание. И определено „ЛЕЛЯ ТИ“ е огромна стъпка за мен. Вече е и на сцена, не само на екран. За което благодаря на моя дом – Пощенска кутия за приказки. Толкова силни и сърдечни отзиви ме заляха от досегашните пет дати, че няма как да бъда по-вдъхновен!
– Имало ли е моменти, в които виждаш, че хора в публиката се разпознават в някой твой образ или ситуация, която представяш?
– Случва се. Особено като подхвана рубриката си за зодиите. Там винаги е купон! Астрологията е вечен хит. Ще кажа само – добре че я има! По много и все важни причини за мен.
– Казваш, че оценяваш хората по това дали са добри – какво значи да си добър човек?
– Да вярваш, дори да знаеш, че доброто е по-голямата сила. Да усещаш правенето на добро като съкровена мисия. Да имаш нужда от добро. Да си наясно, че доброто е избор, но заставаш зад този избор. Ден след ден.
– Случвало ли ти се е заради изкуството да правиш компромис със себе си и принципите си?
– Обикновено изкуството е в унисон с принципите ми. Но нормално, то редовно ми е способ за живеене.
Приемам изкуството за чиста материя, там няма какво да се обърка.
Разрез може да има, където се намесят други фактори. Както, например, в шоубизнеса. С принципите си компромис не правя. Със себе си допускам, когато предусетя, че си струва рискът. Харесва ми да е за професията ми, тя ми е основен стълб.
– Кое е най-разпространеното погрешно схващане конкретно за създателите на дигитално съдържание в обществото ни, според теб?
– Че щракаме с пръсти и се получава магията. Че нашето не е работа. Може и да изненадам с казаното, но – работа е. Усилия са. Отдаденост е. А щом е лично творчество, значи заслужава уважение.
– Интернет пространството и тази fast food култура, както ти я наричаш, има нужда постоянно от нови и нови неща, всичко е модерно само за секунди – как поддържаш вдъхновението си?
– Вслушвам се в себе си – какво ме вълнува и защо. А ако продължи да ме вълнува по-дълго време, значи трябва да измисля нещо по въпроса. Грижа се за идеите си. Иначе съм загубен.
– Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш от изкуството? Кое ти носи смисъл, за да продължаваш?
– И да ми е минавало през ум, тайно съм знаел, че
няма как да вирея без изкуство.
Тоест и да реша да се откажа, няма да ми се получи. По-скоро съм се чудел дали е за мен. Но такива мисли вече нямам от години. При мен важи следното – ако се откажа от нещо, единствената, ама единствената причина е да съм осъзнал, че не е за мен. Или вече не е. Театърът е изкуство. Писането е изкуство. Музиката е изкуство. Кажи-речи всичко, с което се занимавам. Е, ако изкуството не е за мен, не знам кое друго ще бъде. Всъщност знам – няма кое.
Относно смисъла – имам целия смисъл на света да продължавам.
– В момента ти предстои да издадеш първата си книга – какъв беше процесът по писането ѝ и кога да я очакваме на пазара?
– Тепърва ще разбирате как написах тази книга. Засега ще кажа само, че процесът по писане е нещо, което никога не съм очаквал да преживея. Едно от най-ключовите събития в живота ми до този момент. И е мисия.
На пазара се очаква да излезе около рождения ми ден догодина.
– Ти си актьор в театъра в Шумен – виждаш ли разлика между театъра в София и този в останалите населени места? А в публиката?
– Когато един театър е силен, било то като проект или като институция, без значение къде, публиката няма как да не разбере. И няма да остане безразлична.
– За какво мечтаеш?
– По-глобална мечта ми е заедно да се справим с някои болести, от които човечеството боледува.
И мисля, че се нуждаем от повече мир. Неистово се нуждаем. Мечтая да откриваме повече от него. Навън, у дома и там вкъщи, в душите си.
