• Посрещнаха ни топло в България, чувстваме се като у дома.
• В пиесите ми хората не са лоши или добри.
• Мечтата ми винаги е била да бъда автор, но не смятах, че така ще мога да си изкарвам прехраната.
• Хуморът е чудесен начин да споделяш.

Жан-Пиер Мартинез е името, което тайничко „наднича“ от повече от дузина театрални афиши у нас. Той е верен приятел на любителите на театъра и хумора не само България, но и в някои от най-далечните кътчета на света. Близо 350 поставени пиеси годишно и 113 авторски представления са само част от професионалните му постижения. Въпреки своята популярност и лекотата, с която пише, Жан Пиер-Мартинез не се приема твърде насериозно, а напротив – едно от любимите му занимания е да се надсмива над самия себе си. За него хуморът е универсален език за общуване в света, към който е изключително любопитен. „Въоръжен“ с широка усмивка, той се среща с екипа на Art Portal, за да ни разкаже повече за творчеството си и по-специално за премиерната постановка на Artvent „Съвършени натрапници“. Посмейте се и вие с нас.

Жан-Пиер Мартинез, Снимка: Artvent

– Здравейте, г-н Мартинез и добре дошли отново в България. Предстои ви вълнуваща вечер – ще присъствате на поредната премиера на своя пиеса у нас. Какви са очакванията Ви за дебюта на „Съвършени натрапници“ на българска сцена? Запознахте ли се вече с актьорския състав?

 – Аз и съпругата ми Рут се срещнахме с продуцентите и режисьора. Все още не сме видели с актьорите, но познавам Геро, тъй като той имаше роля в друга моя пиеса, поставяна в България. Наясно съм, че е невероятен актьор, обичам го. Всички тук ни посрещнаха много топло. Чувстваме се като у дома.

– Как и кога се роди идеята за постановката?

– И „Съвършени натрапници“, както много от другите ми пиеси,

отразява ситуации, които могат да се разиграят в ежедневието ни –

по време на семейна вечеря или такава с приятели, на сватба или друго събитие. Тогава хората понякога казват неща, които не мислят наистина. В случая – пиесата разказва за средностатистическа двойка, която иска да преуспее и да се превърне в повече от това, което е в момента. Действието се развива през една вечер, когато отиват на гости на свои приятели, коренно различни от тях. Те са щастливи такива, каквито са. Поради тази причина се оказва, че двойката вече не е достойна за доскорошните си познати. Накратко, пиесата представя нагледно как да се отървем от най-добрите си приятели.

Цинична е, обичам да си играя с подобни неща.

В моите текстове хората не са лоши или добри. Конкретно за написването на „Съвършени натрапници“ ме вдъхнови вечерята с хора, които не познавах много добре. Намирах поведението им за напълно абсурдно.

– Поставянето на средно 350 Ваши пиеси годишно е забележително постижение. Началото на творческата Ви кариера обаче не е било лесно – пиесите Ви се играят предимно от любители. Бихте ли ми разказали малко повече за него?

– В началото на кариерата си не бях автор, а работех в сферата на комуникациите и рекламата. Правейки го, се научих как да върша добре настоящата си работа. Мечтата ми винаги е била да бъда автор, но не смятах, че така ще мога да си изкарвам прехраната.

Мислех го за твърде опасно.

След като си купихме дом и се почувствахме по-сигурни финансово, си позволих да започна да пиша. Първоначално стартирах с превеждането на романтични романи от английски на френски език. По-късно получих възможността да пиша телевизионни сценарии. През това време продължавах да изучавам в детайли своята мечтана професия. Работих 10 години в телевизията и печелех добре, но това, че не мога да пиша, каквото пожелая, не ми даваше покой. Така реших да напусна и се отдадох на писателската си кариера. Това се случи в периода, когато се появи интернетът. Вместо да си търся редактор,

реших да кача всички свои творби онлайн.

Така незабавно постигнах успех – особено в средите за аматьорски театър. Текстовете ми започнаха да се споделят много често – и до днес около 3000 души от цял свят дневно посещават сайта ми. Невероятно е, че пиесите ми достигнаха и до България. Тук са поставяни 14 мои текста, при това в най-големите театри в София. В тях вземат участие изключително известни артисти и режисьори. Те са невероятни професионалисти и съм поласкан, че оценяват творчеството ми.

– Автор сте на над 100 комедии, но твърдите, че не вярвате във вдъхновението. Какво поддържа креативността Ви „жива“ ?

– По природа съм изключително любопитен човек. Имам и чувство за хумор, опитвам се да се смея на всичко. Обичам да споделям и разговарям с хората. Освен това – критикувам. Старая се да бъда отворен към света, за да може, когато видя добра идея за пиеса пред себе си, да я сграбча. Това ме поддържа жив, млад и красив (бел.ред. смее се).

– Хуморът е ключов аспект в произведенията Ви, няколко от които са поставяни и у нас. Защо избрахте именно този похват в творчеството си?

– В живота има достатъчно драма, няма нужда да добавяме още. Ужасяващо е, че когато човек включи телевизора си, вижда само драма. Опитвам се да се боря с това посредством хумора. Чрез него човек се присмива както на себе си, така и на останалите. Разбира се, това трябва да се случва по интелигентен начин. Хуморът е и чудесен начин да споделяш щастливи моменти с хората.

– Доколкото ми е известно, не обичате текстовете ви да бъдат променяни драстично. Случвало ли се е подобно нещо до момента и кой е компромисът, който никога не бихте направили със своя пиеса?

– Случва ми се доста често да променят текстовете ми. Никой автор не харесва това, но все пак съм склонен да приема леки промени. Отчасти е хубаво, че когато присъствам на премиери в някоя страна, не мога да разбера и думичка от езика, които използват. Така не мога да преценя до каква степен са заменили текста ми. Както вече споменах,

опитвам се да не се вземам твърде насериозно.

Ако обаче някой иска да включи расистка шега в мой текст, ще откажа.

– В предишни свои интервюта сте казвали, че често говорите за себе си посредством други хора. Кой Ваш персонаж най-силно се доближава до човека, който сте?

– Да, говоря за себе си в някои от пиесите си, но не и в политическите. Винаги „участвам“ в социално ориентираните текстове, крия се зад образа на някои от членовете на семейството или сред приятелите.

Целта ми е да се присмивам над себе си

и по-специално онази част, която не мога да споделя свободно с останалите. Ако трябва да говоря конкретно за „Съвършени натрапници“ – аз също бях част от средната класа, но постигнах професионални успехи. В даден момент може и моите приятели да са си мислели, че не са достатъчно добри за мен. Самият аз можех да преживея всичко това.

Огледайте се за най-лошия образ в „Съвършени натрапници“ – това съм аз.

Никой не е перфектен, заради което ни остава единствено да споделяме тази своя страна и да се надсмиваме над нея.

– Освен в ролята на драматург, понякога влизате и в тази на режисьор. Кой е най-забавният Ви спомен от театралната сцена?

– Режисирал съм малка част от собствените си пиеси. Обичам да работя с актьорите, така се чувствам близо до текста си. Когато трябва да избера своя пиеса, която да режисирам, никога не е чиста комедия. Подбирам по-скоро драматични такива. Спомените, които имам от тези моменти, са по-скоро за плач, отколкото за смях. Някои от текстовете ми са много лични. Веднъж, още преди един от актьорите да завърши своята реплика, аз вече плачех. От друга страна, когато съм само част от публиката при представянето на своя пиеса, се забавлявам искрено.

– Каква е равносметката ви за вече отминаващата 2024 г. в професионален план?

– Имах невероятна година. Живеем в Южна Франция – Авиньон, където има огромен театрален фестивал. През 2024 г. на него бяха представени 2 мои пиеси. По 6 часа дневно раздавахме флаери на хората – беше изтощаващо, но много забавно. Освен това – бях в България цели два пъти.