• „Ново сърце“ е метафора за моментите, когато избираме да позволим на нещо по-добро да влезе в живота ни и да даде нов смисъл.
• Да виждаш хиляди хора, които пеят твоите песни, е усещане, което няма как да опиша с думи.
• 2024-а година беше подарък, за който съм работил много.
• Всички имаме нужда от глас, който да ни напомня, че сме обичани и че не сме сами в битките си.

„На Коледа всички пътища водят към дома“ пише бестселинг авторът Марджъри Холмс. А според Любо Киров „Всички пътища водят към… истината“.

Тя се крие в творчеството му, в думите и действията му. „Нямам време да не съм честен спрямо изкуството, което правя“, твърди той. Искреността в музиката му ясно си личи. Именно тя, заедно с огромния му музикален талант и умението да разказва истории и да претворява истината в думи, са сякаш магичния ключ към сърцата на слушателите му.

Любо Киров е емблема в съвременната българска музика, но извървява много път докато стигне до мястото, където е днес. От отказани участия до пълна „Арена София“. От първите уроци по пиано, през барабаните, прякора „Любо Белия“ и групата „Mr.White“.

От Любо от група „Те“ до Любо Киров.

Той е един от най-успешните… Но всъщност не обича тези определения. Какъв е критерият за успех? За него това са пълните зали, продадените билети и албуми.

„Не знам дали знаеш, че Любо е и много добър художник“, ми казва Орлин Горанов, разказвайки за приятелството си с изпълнителя и общата им песен. Разбира се, Любо е много неща… Няма музикално образование, но за сметка на това завършва Националната художествена академия и изучава богословие.

„Големите са големи, защото могат да те накарат да се чувстваш голям като тях“ – това пише Любо в книгата си „Всичко е имало смисъл“, говорейки за отношение, което е получил в началото на творческия си път. Сега той е от страната на „големите“ – артист, но на първо място голям човек. Откъде знам ли? Уверете се сами…

– Най-новият ти албум се казва „Ново сърце“. В духа на заглавието – вярваш ли в максимата „Нова година – ново аз“?

– Максимата е популярна и може би вдъхновява хората да започнат нещо отначало, но според мен промяната не зависи от конкретна дата. Истинското „ново аз“ идва, когато решиш вътрешно, че е време да промениш начина си на мислене, да изчистиш старите страхове и да дадеш място на нещо ново и истинско. „Ново сърце“ е метафора за това – за моментите, когато избираме да се освободим от всичко, което ни тежи, и да позволим на нещо по-добро да влезе в живота ни и да даде нов смисъл.

– Преди само месец осъществи най-големия си концерт досега, издаде нов албум, направи турне – каква година изпращаш?

– Изпращам година, която беше като творчески вихър – толкова много неща се случиха. Големият концерт в „Арена София“ беше от онези върховни моменти в живота, които след това си спомняш съвсем светло и в детайли.

Да виждаш хиляди хора, които пеят твоите песни, е усещане, което няма как да опиша с думи.

Така беше през цялото турне. Тази година имах и много срещи с хора, които ме вдъхновяват и ми напомнят защо правя това, което правя. Един от тези моменти беше аудиенцията ми при папа Франциск – среща, която ще помня винаги. 2024-а година беше подарък, за който съм работил много и съм благодарен за всяка секунда от нея.

– 2022 година също беше много успешна за теб в професионален план. Стараеш ли се с всяка следваща година да надминаваш себе си – повече и по-големи концерти, нова кампании… Възможно ли е това?

– Смятам, че всеки артист има вътрешното желание да се развива и да прави нещо повече с всяка следваща стъпка. При мен не става дума за надминаване на себе си, а за това да продължавам да бъда искрен в музиката и да изразявам това, което чувствам в момента. Успехът е колкото в мащаба, толкова и в дълбочината на това да бъдеш истински. Ако нещо идва от сърцето, то винаги ще намери пътя си до хората. И аз мисля, че публиката много лесно усеща, когато си искрен с нея и, разбира се, когато не си.

– Ако те опишем като поп изпълнител не би било достатъчно, защото в годините преминаваш през много жанрове – с група „Те“ имате и соул, джаз, фюжън звучене, имаш песен със София госпъл хор, напоследък издаваш много рок парчета. Кога намери кой е Любо Киров в жанрово отношение?

– Не мисля, че някога съм се ограничавал с жанрови рамки. Музиката е израз, тя е начин да разкажеш история или да предадеш емоция, а не нещо, което трябва да се дефинира точно и конкретно.

Рокът винаги е бил част от моята енергия

и от усещането ми за музика и се радвам, че в последния албум има голямо място за него. Жанровото многообразие е онова, което ти позволява да бъдеш това, което искаш. Защото животът също не е само в един тон или ритъм.

– Кога човек осъзнава, че има нужда от „ново сърце“?

– Когато се срещне истински със себе си. Това са моментите, в които усещаш, че продължаваш напред, но нещо ти липсва. Ако трябва да дам някакъв пример, то е ако дишаш, но въздухът някак не ти е достатъчен. „Ново сърце“ не е само желание за промяна, то и готовност да се разделиш с неща, които те задържат назад – било то страхове, съмнения или стари рани. Едновременно с него обаче идват и надеждата и вярата за тази необходима хубава промяна, от която имаш нужда.

– Досега на всички обложки на албумите ти виждаме теб – защо реши „Ново сърце“ да изглежда по друг начин?

– Обложката на „Ново сърце“ е символична – тя не е само за мен, тя е за всеки, който слуша този албум и се свързва с неговите послания. Исках визията да оставя място за въображението и емоциите на слушателя. И той сам да се види в тази огледална обложка, да намери себе си през музиката, която правя.

– Кога беше последният път, в който чу „Аз ще съм до теб, всичко е наред“?

– Чувам го всеки път, когато си позволя да бъда в тишина. Това са думи, които идват отгоре, от Бог, и които усещам като уверение, че не съм сам. Всички имаме нужда от такъв глас – да ни напомня,

че сме обичани и че не сме сами в битките си.

– Казваш, че откриваш вярата, когато започваш да си задаваш въпросите за смисъла – мислиш ли, че всеки човек си ги задава?

– Да, вярвам, че тези въпроси са нещо, което всички рано или късно си задаваме. Животът ни подтиква към тях – понякога чрез трудности, друг път чрез моменти на щастие. Смисълът е като пъзел – всеки го подрежда по свой начин, но търсенето е това, което ни обединява.

– Притеснява ли те, когато виждаш, че както пееш „времето тече към край и не чуваш никой да говори тук за рай“?

– Не бих казал, че ме притеснява, но ме кара да се замисля за посоката, в която вървим като общество.

Раят, за който говоря, е нещо вътрешно –

той е в спокойствието и радостта, които можем да открием в себе си. Ако престанем да говорим за него, може би е време да се върнем към въпросите за смисъла и същността на живота. Песента е напомняне – да не забравяме, че времето ни е ограничено, но изборът как да го изживеем е в наши ръце.

– В сезона на правенето на добро сме, въпреки, че за добрината не би трябвало да има сезон. Наскоро обяви, че си подпомогнал кампанията на Криско за „Слънчевите деца“. През години явно или не, си помагал на много каузи – усещал ли си чувство на безпомощност, защото има толкова много нуждаещи се и сякаш не можеш да помогнеш на всички?

– Винаги съм вярвал, че дори една малка добрина, една дума в подкрепа може да промени нечий живот към по-хубаво. Никой не може да помогне на всички, но ако всеки направи каквото може, без изобщо да мерим мащаба, светът би бил по-добро място.

– С какви очаквания си за новата година?

– Очаквам тя да бъде още една възможност за творчество, за споделяне и за вдъхновение. Вече имам и конкретни идеи какво ще се случва през 2025 година и съвсем скоро ще разкажа за тях.

– По принцип обичам накрая да задавам въпроса „За какво мечтаеш?“, теб обаче ще попитам „За какво се молиш“, защото съм сигурна, че споделяш мечтите си с Бог?

– Моля се за мир – в душите ни и в света около нас. За здраве, за повече доброта и за това истината, любовта и вярата да водят всички наши избори.