• Отидох в Б.Т.Р. с идеята да помогна за един албум – така временното стана постоянно.
• Ако искаш да си част от група трябва да оставиш егото зад гърба си.
• Песента „Спасение“ спаси много хора.
• Гордея се, че музиката ни е достигнала до толкова поколения и сме оставили следа в хората.

Атанас Пенев, по-познат като Наско от Б.Т.Р., е едно от най-обичаните рок момчета на България, за които годините са просто число. Дълголетието му в музикалния бизнес може да бъде единствено повод за гордост.

Феновете вече отброяват дните до концертите в Зала 1 на НДК  на 20 и 21 ноември,

когато  групата ще отпразнува 3о години на сцена. Няколко десетилетия музиката им звучи в главите на малки и големи. Възприемана е като емблема на българския рок от 90-те до днес. Хитовете на групата като „Елмаз и стъкло“, „Цвете от луната“, „Море от любов“ и много други  будят у мен носталгични спомени – от момента, в който стоях в детската си стая, слушайки ги на първия си MP3 player, до това с приятели, с пълно гърло, да  пеем същите тези парчета в колата. Сега с нетърпение очаквам да ги чуя и на живо, но преди това, ще ви издадем, какво ни споделя Наско Пенев в интервю. В него ще разберете защо обича да свири в групи, кои са музикалните му идоли и коя е любимата му филмова поредица.

– Здравейте, чуваме се по повод концерта 30 години Б.Т.Р., който ще се проведе в Зала 1 на НДК на 20 ноември. Трудно ли се постигат 30 години на сцена в толкова конкурентна среда, каквато е музикалната индустрия? 

– Това е сбъдната мечта за нас, прекрасно усещане. Изключително сме щастливи, че достигнахме до този юбилей. Ние всички сме в страхотна форма. Разбира се, си пожелаваме още 30 години на сцената и в българския ефир. Как става това ли? Нашата рецепта за успех е никога да не стоим на едно място, винаги да правим музика, да я представяме както на сцената, така и в аудиовизуален формат.

Тайната е да правиш, това което обичаш и то да е твоя професия. 

– Как започва музикалният път на Атанас Пенев – от служител в БАН  до Б.Т.Р.?

– Историята ми с музиката започва много преди това да бъда аеролог в БАН – още от малък, слушайки грамофона, пеейки пред огледалото и свирейки на ракета за федербал. Когато станах 9-ти клас, влязох в първата си група като певец и оттогава все така. По-късно станах част от първата си сериозна  банда „Никога преди“, с която имахме много участия, но не и пари да направим записи. По това време нямаше и толкова студиа.

Казармата прекарах, пеейки в хора на представителния Ансамбъл на строителните войски.

Последваха и изяви с групите „Сателит“ и „Бард“, докато през 1993 г. не дойде поканата от Б.Т.Р. Отидох  с идеята да помогна да запишем един албум, който беше продуциран от французи.

И така…временното стана постоянно.

– Аз съм на 21 и музиката на Б.Т.Р. е звучала около мен през почти целия ми съзнателен живот. Как се чувствате, когато чуете хора като мен да казват, че са израснали с вашата музика?

– Може да сме единствено благодарни, че музиката ни достига до толкова много поколения. Тя винаги има какво да каже и винаги е актуална. Текстът и мелодията са отвъд времето и това е прекрасно. С известна нотка на гордост си признавам, че сме оставили следа – особено при младите хора.

– А вие? С каква музика израснахте и как еволюира Вашият музикален вкус през годините?

– Започнах с рок музиката на Beatles, Queen и Deep Purple и след това преминах към хеви метъла и стила на Judas Priest и Iron Maiden. Това бяха стиловете музика и изпълнителите, които ни обединиха. С годините добих интерес и към блуса, класиката. Разбира се, не пренебрегвам и съвременната поп музика, но с ясното съзнание, че тя няма да ми стане любима, защото винаги ще бъде с преференция към рока.

– С Б.Т.Р. сте излизали на сцената със легенди като Iron maiden, Deep Purple, Scorpions, Джон Лоутън и много други. Какво е чувството да бъдеш оценен и да работиш с най-добрите?

– Това е още един  сън, една мечта, която се сбъдва. Никой от нас не си беше и помислял, че нещо толкова хубаво е възможно да му се случи, а именно да бъде на една сцена със своите идоли. Те винаги се оказват страхотни хора и професионалисти. Добри са, земни са и те смятат за равен, което е огромно удоволствие.

– На 30-ти октомври се проведе концертът в памет на великия Кирил Маричков, в който Вие също участвахте. Какъв  завет ще остави неговата личност към вас и към българската музика?

– За нас мечтата да се запознаем с българските ни идоли беше в пъти по-голяма даже и от срещите ни със световните звезди. „Щурците“, „Сигнал“, Орлин Горанов и много други бяха наши идоли. Сега имаме възможност да ги наречем наши приятели.

Кирил Маричков беше един много ярък пример за това какво искаме да направим ние като група.

Гледахме и се учехме от неговия модел за българска рок банда. Донякъде успяхме, поне по негови думи. Той беше човек с непреклонни възгледи за честност и правда, който ще остане като бащина фигура за всички нас като музиканти.

– Казвате, че винаги сте имали по-голям афинитет към това да свирите в група, отколкото да следвате солова кариера. Помага ли ви това, че сте в група да преодолявате трудностите?

– Със сигурност екипната работа е много по-трудна от тази на солов изпълнител, но за сметка на това – успехите са много по-сладки. Аз никога не съм мислил да бъда солов артист и винаги ми е харесвало да бъда в отбор. Разбира се, имали сме и трудни моменти, хора, които са си тръгвали от групата, но ядрото ни винаги е било безкрайно задружно, обединено от любовта към музиката. Имам един важен съвет към групарите и всички музиканти. Искам да им кажа, че понякога е по-добре да оставят егото зад гърба си. Никой не е по-голям от другия, групата е важна.

– Коя е най-трудната  песен, която сте композирали заедно и коя е най-предизвикателната  за изпълнение на живо?

– Всички са предизвикателни, всяка по свой собствен начин. За парчетата си се хвърляме с главата напред, със сърце, душа и знание, за да може те с гордост да носят марката Б.Т.Р. Не правим компромиси нито с музиката, нито с текста.

– Несъмнено най-емоционалната ви песен е “Спасение”. Тя е една от първите, които открито говорят за зависимостите и дрогата в момент, когато тези теми все още са табу. Почти 30 години след това – какво се промени? Спасихте ли някого чрез музиката?

– Спасихме много. Горд съм да кажа, че

тази песен е вид превенция,

с нея извършихме едно добро дело. Много хора ни писаха, че сме им помогнали. Обикновено се започва от глупост и заблуда, но е важно да се потърси помощ. За съжаление, в момента проблемът е по-голям, отколкото беше през 90-те. От друга страна, сега има повече информация за последствията от зависимостите, вече се знае какво може да се направи и какво трябва да се избягва. Ние ще продължим да подкрепяме тази кауза. В момента участваме в образователна кампания съвместно с Национална агенция за приходите и Агенция митници, които се обединиха в тази борба. 

– Защо “Елмаз и стъкло”? Винаги ми е било интересно какво стои зад този хит? 

– Музиката и текста написа Кирил Божков. Ние много сме си говорили, че тази песен е просто една приказка за любовта. Тя буди фантазията на слушателите по един много хубав начин. Почти няма човек в България който да не знае текста ѝ наизуст.

– Ровейки се малко по-дълбоко във вашата дискография, открих нещо интересно. Б.Т.Р. пеят за „Дюн“ преди да се превърне в световен феномен. Случайност ли е това?

 – Б.Т.Р. са фенове на „Дюн“. Ние написахме песен, вдъхновена от тази поредица, Мисля, че се получи добре. Това от дълги години е световен феномен. Запалих се още от първото прочитане на романа. Гледал съм филмите повече от един път на кино и при всеки възможен момент вкъщи.

– Писали ли сте музика за филми?

– Песента ни „Несбъдване“ с Мариана Попова е част от саундрака към филма „Без семейна прилика“, за който ние композирахме музиката. „Спасение“ пък е специално написана за двата документални филма за наркотичната зависимост „Аз обвинявам“ и „Омагьосаният кръг“, които препоръчвам на всички млади хора.

– Разкажете ни повече за партньорството си с Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново и спектаклите „Мюзикъл и рок“ и  „Опера и рок“?

– Започнахме със събитието „Мюзикъл и рок“, което мина много успешно. Първата част включваше арии и инструментали от най-популярни мюзикъли като „Фантомът на операта“ и „Исус Христос суперзвезда“. В музикалните произведения се

влязоха и музикантите от Б.Т.Р. с барабани, китари, което обедини класиката и рока.

След това направихме концерта „Опера и рок“, който представляваше музиката на групата, изсвирена съвместно със симфоничен оркестър, дирижиран от маестро Георги Патриков. Кулминацията на нашето приятелство беше  миналогодишният концерт „30 години Б.Т.Р.“ , който заснехме като филм.

Албумът с концертните записи ще може да бъде закупен съвсем скоро.

– Да очакват ли Вашите фенове жанрови изненади и на тазгодишните концерти в Зала 1 на НДК? 

– Този концерт ще бъде различен. Той ще представи група Б.Т.Р. такава, каквато  винаги е била през десетилетията. Може да очаква чист рокендрол. Ние ще бъдем на сцената с нашите приятели Добромир Поликов (китара) и Ясен Велчев (клавири). Гости ще бъдат Мариана Попова, с която ще изпеем нашия дует, а Стоян Янкулов-Стунджи и Кирил Николов ще свирят с нас „Сто надежди“. Надявам се това да се превърне в един истински рок празник.