• Попаднах случайно в „Имаш поща“, отдавам го на съдба или късмет
• Заобичах музиката като дете, свирех на тромпет в Младежки духов оркестър „Димитър Мечев“
• Заблуждавах семейството си къде изчезвам с „поза и финт“, докато снимах „Маскирания певец“
• Планирам да поканя световни звезди на участия у нас

не е единственият му талант.

– Здравейте, г-н Филипов, скоро изпратихме 2023 г. Каква беше тя за Вас в творчески  и личен план?

– Здравейте! 2023 г., за разлика от предните две години, беше доста по-добра. След близо 2 години, свързани с доста рестрикции заради Covid- 19, работата в сектор музикален ентъртейнмънт се възстанови и даже мога да кажа се увеличи, което е разбираемо след дълъг период на застой. Доста артисти успяха да представят новите си произведения “на живо”. Моята работа като музикален мениджър, донякъде актьор и промоутър също бележи задоволителен възход. В личен план се радвах на добро здраве за мен и близките ми. Дъщеря ми завърши бакалавърската си степен в чужбина и започна работа на прекрасно място, а големият ми син продължава образованието си тук. Най-малкият ми син ще навърши 2 години скоро. 

– До дни предстои отново да представите пред столичната публика спектакъла “Емил – само един живот не е достатъчен”. Пресъздаването на песните на един най-обичаните български певци вероятно крие своите предизвикателства заради сериозните очаквания на публиката. Как и колко дълго се подготвяхте за своето участие в него?

– Приех поканата на Ники Априлов да участвам в този спектакъл със смесени чувства. От една страна, театърът е сериозно предизвикателство за човек, който има скромен опит на тази сцена и няма завършено образование като актьор. От друга страна, песните на Емил са толкова хубави и историята му е толкова интересна, че нямах търпение да бъде показан нашият прочит на публиката. Спектакълът е създаден преди пандемията и ни отне около 6-7 месеца за напасване на режисура, песни, изпълнени на живо, сценография, костюми и т.н. Играли сме го вече

повече от 30 пъти в различни градове

и смея да кажа, че се радва на добър успех и публиката го харесва. 

– Голяма част от живота Ви е била белязана от музиката. Кога се зароди любовта Ви към музикалното творчество?

– Наистина е така. Роден съм във Велинград, който освен като спа курорт, е известен и с младежкият си духов оркестър “Димитър Мечев”. Баба ми ме записа в него и така започна моят път като музикант. Свирех на тромпет при преподавателя Антон Петров – Заека, който е легенда сред българските тромпетисти. Успях да заобичам музиката от най-ранно детство. Последва музикално училище, консерватория, та до днес.

– Дълго време се изявявате като музикант на круизни кораби. Бихте ли ни разказали малко повече за живота в морето – репетициите и самите концерти различават ли се по някакъв начин от тези на сушата?

– Пътувах между 1999 и 2004 година. Предимно в Скандинавия. Работата не е лека, но случих на страхотни колеги в групите, с които свирих. Научих доста! Най важното според мен беше как да си разнообразяваш рутината. Там публиката се сменя на всеки няколко дни и

умението да я “разчиташ”

и да и поднасяш адекватна музика се развива почти до съвършенство. Разлика в репетиционен процес със сушата – няма. Изпитание е да живееш с едни и същи хора дълго време в затворено пространство. За щастие, аз имах късмета да се напаснем бързо и без драми.

– Кои бяха най-забавните моменти от работата? А имаше ли тежки?

– Разбира се, имаше и от двата вида. Самият факт, че корабът се движи както в спокойно, така и в бурно море предизвиква доста комични ситуации на сцената и пред нея. Представете си как всичко се клати, едва удържаш инструментите и стойките им, но трябва да пееш и свириш с усмивка и настроение за всички клатушкащи се от вълните на дансинга. В началото ми беше тежко, но после така свикнах, че неразположението се превърна в рутина и започнах да забелязвам и веселите моменти наоколо. Най-

големият проблем не е работата на сцената, а липсата на близките ти.

Особено когато договорите са по-дълги. Именно поради тази причина и спрях да пътувам след няколко години.  

– Освен в ролята на музикант, сте били и в тази на „пощальон“, която се превръща в емблематична за Вас. Как попаднахте в предаването “Имаш поща”?

– Всъщност всичко стана случайно и още не знам как да го нарека – съдба или късмет. След участие като състезател в две телевизионни игри ме поканиха на кастинг за ролята. За моя голяма изненада ме одобриха. Магърдич Халваджиян и екипът му винаги са имали нюх за тези неща и решиха да ме “пробват”. И така 7-8 години, стотици епизоди на предаването и още повече човешки съдби и истории. Аз, новобранецът в телевизията, попаднах на страхотен екип и след няколко броя от предаването май успях да “изплюя бастуна”, който бях глътнал пред Маги, Гала и останалите. Ролята ми бе на добрия вестоносец и много ми харесваше. Оттогава ми е останало “Един път пощальон – цял живот пощальон!”.

– Като вестител на добрите новини, семейната топлина и надеждата Вие пътешествахте из цялата страна в опит да съберете разбити семейства. Има ли житейска история, която остава запечатана в съзнанието Ви и до днес?

– Не е една! В „Имаш поща“ сме събирали разделени семейства и приятели. Имахме прекрасни гости изненада, дори Лили Иванова. Не липсваха обаче и тежки срещи на хора, които не са склонни да подадат ръка, да простят.

Треперехме как ще реагират в студиото,

защото нямаше нищо режисирано и никога не си сигурен накъде ще тръгнат емоциите и реакциите. Това може би беше главната причина „Имаш поща“ да се радва на голям успех. Истинските и нережисирани истории и реакции на хората.

– У зрителите оставаше усещането, че се движите единствено със своето колело. Каква е истината?

– Истината е, че се качвах на него за снимане на отделните сцени. Големите преходи между градовете и селата ги правехме с автомобил и стойка за велосипеда. Не че не съм събрал доста студ или пек по време на снимките на „Имаш поща“.

Докъде най-далеч сте стигали с него?

– До Москва.

– “Имаш поща” не е единственият телевизионен формат, в който сте взимали участие – оказахте се под костюма на Плашилото в “Маскирания певец”. Според регламента на предаването нямате право да споделяте за своето участие дори на близките си. Как успяхте да го скриете?

– С много “поза и финт”. Заблуждавах ги къде изчезвам и те почти до края ми вярваха (или поне са правеха). Усетиха се малко преди да сваля маската. Може би по глас, репертоар, стойка на тялото. Аз много се забавлявах и дадох всичко от себе си да заблудя публиката. Както вече споменах, имам още какво да уча като актьор, но резултатът ми беше задоволителен.

– Можем ли да очакваме нови музикални или телевизионни проекти от Вас в бъдеще?

– Като организатор на няколко фестивала и промоутър на артисти и спектакли мисля да поканя за участие няколко имена от световната сцена през тази година, Към момента съм в процес на преговори и няма да е коректно да обявя имена без сключен договор. Със сигурност обаче ще ви държа в течение!