• Целта ни е България да стане част от световното музикално семейство, планираме 4 стадионни шоута през 2025 г. 
• Нелегалното сваляне и слушане на музика са изключително сериозен проблем. 
• Продължавам да твърдя, че не работя, а просто изпълнявам хобито си. 
• Не разчитаме на инвеститори за концертите си, покриваме разходите с покупките на билети.

Не човек, а превъплъщение на музиката. Замислих се колко добре това определение пасва на бизнесмена Стефан Еленков. Той стои зад промоутърската компания Fest Team, която вече години наред дава възможност на българската публика да се докосне до световната музикална сцена. Как го постигат? Еленков разкри пред Art Portal News, че

тайната е в добрия екип.

Заедно взимат участие в 15 издания на Fanta Dance Festival – един от най-големите танцови салса фестивали в България и Европа, фестивалът Spirit of Burgas, aктуалните издания на фестивала Hills of Rock, Spice Music Festival и Аrte Festival. По тяхна покана у нас се очаква да пристигнат още Ед Шийрън, Андреа Бочели и Лени Кравиц. Звучи като много работа, нали? Същото смятах и аз преди срещата си със Стефан Еленков, който с усмивка ми каза, че

толкова обича работата си, че по-скоро я определя за свое хоби,

което извършва с удоволствие всекидневно. Химията между него и концертните среди ражда мигновено, но вече над 20 години устоява на премеждията, пред които животът я изправя. 

– Здравейте, г-н Еленков. Срещаме се в момент, в който Fest Team се намира на върха на развлекателната индустрия у нас. Каква е тайната на успеха Ви?

– Многото провали, научените уроци с времето и добрият екип са в основата на всичко, което постигаме. Работим в България повече от 20 години и смятам, че случващото се в момента с компанията е напълно заслужено и навременно. Опитът и времето, прекарано в индустрията, ни е дало възможност и ни е научило какво и как да правим, за да успеем. 

– Успяхте да разчупите една дългогодишна тенденция – световни звезди да пропускат България в своите турнета. Има ли обаче артист, който все още не е склонил да дойде у нас? Ако да – каква е причината?

– Наблюдавам лъчи надежда, че нещата ще се променят – че

световни звезди вече няма да подминават България.

Факторите, които биха улеснили посрещането им на територията на страната, са два. Първата е да бъдем приети по суша в Шенген, защото по този начин ще се улесни достъпността до България. Така, когато артистите планират турнетата си, започвайки от Виена, преминавайки през Будапеща, Букурещ, София и Атина – те няма да пресичат нито една граница. За тях това ще бъде безкрайно улеснение от логистична гледна точка. Каквото и да казват всички – нашият край на Европа не е толкова достъпен, когато имаме държави извън Шенген.

Втората важна стъпка е приемането на еврото.

След превалутирането на България ще започне да се гледа като на един още по-надежден и финансово стабилен партньор. Това обаче са мерките, стоящи на повърхността. Има много артисти, които отказват да дойдат в България поради тези причини. Coldplay ще бъдат в Румъния и Атина, а не у нас, Rammstein – в Сърбия. И това са примери само от тази година. Едно от най-големите предизвикателства пред сектора остава пиратството. Ако хората в България започнат да си плащат, за да слушат музика, ще претърпим най-големия каразис. Продължаваме да бъдем в сивата зона в това отношение.

– А има ли такива, които искат да се срещнат с българската публика, но страната не може да им предложи необходимите условия?

– Инфраструктурата в България е доста неконкурентоспособна спрямо тази на Запад. В крайна сметка обаче – щом успяхме да убедим продукции от типа на Ед Шийрън, смятам, че

каквито и предизвикателства да изскочат пред нас, ще ги решим.

Със сигурност, ако имахме по-добра зала и по-голям стадион, нещата щяха да изглеждат различно. Липсата на стабилна власт в страната ни пречи да развиваме потенциала на сектора. Няма с кого да седнем да поговорим по отношение на дългосрочните ангажименти за културата в тази държава. 

– На какъв принцип подбирате артистите, които каните у нас?

– В момента работим с всички жанрове и стилове, защото смятам, че

българският пазар е „гладен“.

През годините голяма част от промоутърите не са рискували с нови жанрове и стилове. Тенденцията е била да залагат на нещо старо и проверено. Ние обаче сме различни. Искаме да налагаме нови стилове и артисти на пазара. Колкото по-разнообразен е календарът ни, толкова по-добре. Българската публика заслужава най-доброто от световната музикална сцена. Целта ни е именно това –

България да стане част от световното музикално семейство. 

– В свои интервюта твърдите, че България не е разпознаваема страна на картата на потребителите на музикална продукция. Промени ли се това?

– Много сме далеч от цялостна промяна. Вероятно ще отнеме между 5 и 10 години това да се случи. Отново искам да изтъкна, че нелегалното сваляне и слушане на музика са изключително сериозен проблем. Ще станем разпознаваеми, когато артистите отворят статистиките си къде каква музика продават и там видят България. Ако не фигурираме в тази класация, все едно не съществуваме. 

– Какви са ценовите тенденциите на “пазара” за артисти през тази и предходната година? Различават ли се те от периода преди пандемията?

– Пандемията със сигурност обърка много неща. След нея цените хвръкнаха до небето, защото търсенето беше огромно, а възможностите на артистите – малко. Така се стигна до момент, в който те си избираха проекти, за които могат да вземат много пари. В момента положението е по-добро. Нещата започват да се връщат към нормалното – артистите се стараят да са по-балансирани. Цените, на които ние вземаме артисти за България, са приемливи за пазара, където оперираме. Смятам, че

в предпандемичния период наплащахме за артисти

именно заради своята географска локация. В момента нещата сякаш започват да се балансират. Когато работим с екип със съседните си държави, нещата изглеждат добре за нас.

– Колко струваше на компанията Ви да привлече за концерт артисти от ранга на Андреа Бочели, Ед Шийрън и Лени Кравиц?

– Краткият отговор на въпроса е – милиони. В случая огромно разходно перо е не само хонорарът на артиста. Има и много други допълнителни, свързани с изискванията за продукция, броя на хората и т.н.

– Успявате ли да покриете подобни значителни разходи единствено чрез продажба на билети, или се налага да разчитате на инвеститори?

– Не разчитаме на инвеститори по отношения на концертите. Покриваме разходите си, благодарение на продажбата на билети. Ако не можем да си позволим да организираме концертите на артисти само чрез продажбата на билети, то просто не го правим изобщо. Ако говорим за фестивали – нещата са малко по-различни. При тях има три основни “стълба”, на които се разчита – продажбата на билети, спонсори, както и подкрепата на държавата или общината. 

– Кое е най-странното изискване, което артист е отправял към вас, за да се съгласи да дойде в България?

– До момента никой не ни е поставял нестандартни условия, за да дойде в България. Понякога виждаме особености по отношение на храната или артист иска стаята му да бъде тъмна заради проблеми с очите. Това са напълно нормални неща. Чували сме легенди какво искат звездите за идването си у нас, но когато се сблъскаш с продукция от подобен мащаб – осъзнаваш, че тези изисквания са напълно нормални, защото вероятно в миналото дадена знаменитост се е сблъсквала с определени проблеми.

– Бих искала да ви върна назад във времето, когато тепърва сте стартирали кариерата си на промоутър на събития. Доколкото ми е известно, сте се занимавали с танцови фестивали. Защо решихте да поемете в друга посока?

– Организирането на събития винаги ми е било интересно. Започнах с танците, защото ми се отдаде възможност да навляза в сектора. Благодарение на тях и по-точно на успешните събития, които организирахме в България, ни поканиха на Spirit of Burgas. Тогава се сблъсках за пръв път с музиката на живо и фестивалната култура.

Химията между мен и подобен тип събития беше мигновена.

Продължавам да твърдя, че аз не работя, а просто изпълнявам хобито си. 

– На какво ви научи провала на Spirit of Burgas? И смятате ли, че една повторна подобна грешка би могла да бъде пагубна за компанията?

– Научи ме да подбирам хората, с които работя. В основата на успеха ни в момента е подборът на правилните хора за конкретна дейност. Когато нямаш добър екип и хора, на които да разчиташ – няма как да успееш. Разполагаш ли с такива обаче всичко е възможно. 

– Очевидно имате десетки мечти и стремежи за развитието на сектора у нас. Обзема ли Ви някога обаче и страх от потенциален провал? Ако да – как го превъзмогвате?

Започнах с провал, което ме научи, че

няма неразрешими проблеми.

Ако човек е чист в намеренията си и има правилната нагласа, всичко е възможно – дори и след тежки удари. Човек никога не трябва да спира да мечтае.

– Къде е границата между добре обмисления риск и болните амбиции за лидерство на пазара?

– Никога не сме имали желанието да бъдем лидери в страната. По време на пандемията успях да събера около себе си хора, които наистина имат желание да развиват този сфера. В онези трудни времена обединихме компаниите и интересите си. Така изградихме една основа, на базата на която се случва всичко в момента. През годините се доказахме като устойчива компания и си спечелихме доверието на своите международни партньори. 

– Коя е следващата голяма звезда, която планирате да доведете у нас?

– Това е въпрос за много милиони евро, но все още не мога да споделя. Мога да кажа само че предвиждаме да организираме

4 стадионни шоута през следващата година.

Колкото до мен – имам своите музикални предпочитания, но част от тях не съвпадат с мейнстрийм слушателите у нас. Заради това се опитваме да каним групи и артисти, които се харесват от широка аудитория. Преди години имах желанието един ден да доведа Еминем в България. Присъствах на негов концерт и си помислих колко хубаво би било един ден да дойде и у нас. Това обаче остава в бъдещите ми планове.