• Ако нищо не трепне в мен, спешно трябва да се разделя със сцената
• “Ах, морето” е визитната ми картичка от 27 години, не омръзва на хората
• Сцената в България ми е напълно достатъчна
• Музиката изисква сериозен труд и отдаденост

Певицата Тони Димитрова е от онези творци, които първоначално пристъпват плахо на сцената. Тя често трепери като лист преди изпълненията си – вероятно заради морския бриз, който я е довял на сцената. Той обаче бързо отминава и отстъпва мястото си на топла приливна вълна, подтикваща всеки да възкликне “Ах, морето” и мислено да се отправи към лазурните брегове на Черноморието дори и в най-студените зимни дни. 

Талантът на Тони Димитрова очарова, а

погледът ѝ излъчва любов

към публиката. Звездният ѝ статут на музикалната сцена, спечелените награди и обожанието на феновете обаче не я карат да се възгордее, а – напротив. Тя признава, че на сцената – близо до своята публика, се чувства като у дома си. 

– Здравейте, г-жо Димитрова, наскоро отбелязахте своя рожден ден с концерт в НДК. Как бихте описали усещането да чествате личния си празник с хиляди свои фенове?

– Беше огромно вълнение. Преди концерта си повтарях че не е толкова страшно, та нали точно седем месеца по-рано – на 10 юни, пак имах концерт в същата тази зала. Явно съм така устроена – да треперя като лист всеки път. И макар да видях тази пълна с обич зала, успокоението донякъде дойде след средата на концерта. Не спирам да благодаря на всички хора, които бяха с мен – близки и непознати.

– Споделяли сте, че в началото на кариерата си сте се страхували да погледнете публиката в очите. Случва ли Ви се все още да изпитате сценична треска понякога и имате ли си ритуал, който да Ви помогне да я превъзмогнете?

– Да, всеки път имам сценична треска и на музикалната сцена, и в театъра. Слава богу, защото ако нищо не трепне в мен – знам, че спешно трябва да се разделя със сцената. Музика и театър не се създават с изстинало сърце. Да, в

първите 1-2 години наистина се страхувах от хората

или може би по-скоро се срамувах. Заради това изпълненията ми не бяха много убедителни. В един прекрасен ден обаче си казах, че никой не идва насила да ме слуша. Осъзнах, че мога съвсем открито и искрено да гледам същите тези очи пред мен! И така се започна.

– Има ли концерт, който завинаги ще остане в съзнанието и сърцето Ви? Защо?

– Разбира се, че имам безброй концерти, които помня. Никога обаче няма да забравя първия си концерт извън Бургас – в прекрасната и любима моя Силистра. Сякаш там, далече от Бургас,

тези хора първи ми повярваха.

Обичам ги и там винаги се чувствам като у дома.

– Песните Ви често носят полъха на морски бриз в себе си. Клипът към едно от последните Ви парчета с братя Аргирови – “Ти си жена”, е заснет на остров “Св. Анастасия”. Има ли специален замисъл зад локацията и как преминаха снимките? 

– Братя Аргирови са много специални за мен. Някак си Господ ми ги изпрати преди две години. Това го приемам за специален знак, аз си знам защо. И понеже са изключителни джентълмени, освен много талантливи музиканти, след като заснехме първия клип на “Срещу вятъра” в София, те решиха вторият клип да го направим в Бургас – на остров “Св. Анастасия”.

– Освен колеги, с тях сте и много добри приятели. Тези топли отношения, които споделяте със своите дуетни половинки, допринасят ли по някакъв начин за песните, които създавате?

– Не сме търсили обяснение. На мен ми е много пълно на душата, когато съм с тях, много ги обичам. Знам, че е взаимно. Това се отнася за всички прекрасни и талантливи колеги, с които имам дуети. Никога не съм правила нещо, без да го чувствам.

– Една от емблематичните Ви песни остава “Ах, морето”. Какво мислите за феномена определени песни да се превръщат във “визитна картичка” на един артист? Това подхранва ли стремежите му да излезе от тази “зона на комфорт” и да внесе ново звучене в своето творчество?

– Така се случи, че това е моята визитна картичка, която вече 27 години не омръзва на хората. Понякога се опитвам да я прескоча на концерт или участие, но почти никога не ми се получава. Смятам, че

нямам “зона на комфорт”,

защото след “Ах, морето” съм направила десетки прекрасни песни и изобщо не лежа на стари лаври. Ако беше така, отдавна хората да са ме забравили.

– Какви са наблюденията Ви върху музикалните среди у нас – конкурентни ли са те на тези на Запад?

– Ако бяхме конкурентни, отдавна да имаше световен хит, роден в България. Такъв обаче няма, колкото и да си измисляме. .Конкретно на мен – моята страна ми е напълно достатъчна. 

– Доколкото ми е известно, композиторът Стефан Диомов пръв  Ви дава шанс за изява на голямата сцена. Кои са най-ценните съвети, които Ви е дал? 

– Стефан Диомов е изключителен човек, освен гениален композитор. Вече 27 години все “крада” нещо от него. Той има изключителен усет към красивите мелодии, към завладяващите думи, както и феноменално чувство за хумор. Да, много съм се съветвала с него и много съм научила.

– А какво бихте казала самата Вие на артистите, които тепърва пробиват на музикалната сцена?

– Не обичам да давам съвети, ако не са ми били поискани такива. Артистите, които тепърва пробиват на музикалната сцена все пак трябва да бъдат наясно, че тази професия изисква сериозен труд и искреност. 

– Пеенето отваря врата към нови светове – дава възможност за изграждане на име, за спечелване на любовта на публиката и създаване на приятелства. Има ли нещо, което кариерата Ви е отнела?

– Кариерата не ми е отнела нищо. Благодарна съм за всичко, през което съм преминала, а също и за това, което тепърва ми предстои. Всичко останало е мой личен избор!

– Гледайки назад във времето, бихте ли променили нещо?

– Разбира се, че бих поправила някои неща. Бих била по-директна в някои ситуации и не толкова наивна в други. И все мога да заявя, че нямам причини да се срамувам от себе си.

– А обмисляйки бъдещето, подготвяте ли нови самостоятелни проекти или колаборации през 2024 г.? Ако да, бихте ли разказали малко повече за тях?

– Разбира се. На 8 юни

отново ще направя концерт в зала 1 на НДК

заради големия интерес. Така концертите ми в нея ще станат три в рамките само на една година. Надявам се пак да е пълна. Подготвям и турне, имам много покани от различни градове. Подготвям нови песни, а за колаборации – съвсем скоро ще излезе третата ни песен с Братя Аргирови и още един много специален човек и велик българин, но съм обещала да пазя името му в тайна.