• Владимир Зомбори и Елена Телбис не са се явявали на кастинг за ролите си във “Вина”
• Сред кинаджиите има тежък конфликт на интереси
• В България могат да се финансират повече от 20 филма годишно
• Една драма е най-силна, когато в нея има и няколко капки усмивка

Скрит някъде зад камерите и прожекторите на снимачната площадка, на пост стои режисьорът – творческата фигура, която отговаря за сложната задача да пренесе магията на сериалите и филмите в домовете на зрителя. Благодарение на качествата си на изкусен “диригент на снимачен оркестър”, Виктор Божинов си извоюва приза за един от най-изявените представители на режисьорската гилдия у нас. Макар думата извоюва вероятно да звучи странно на някого, когато става дума за изкуство, то тя идеално описва характера на Божинов. Той е от онези хора, които са

готови да се борят докрай, за да постигнат своята цел

и да защитят принципите си. Колкото до почестите и материалните награди, които е възможно да получи – те не го вълнуват. В края на снимачния ден за него най-важно остава да е успял да предизвика буря от емоции у своите зрители. Най-новият проект, в който можем да проследим майсторството му, е вторият сезон на сериала “Вина”. Той стартира на 7 януари по БНТ.

– Здравейте, г-н Божинов, през годините сте се утвърдили като един от най-изявените български режисьори. Разкажете ни малко повече за професията си. Какви качества трябва да притежава един човек, за да работи в сферата?

– Режисьорът е човекът, който координира и оглавява творческите функции в една продукция. Той има отношение към самата идея на филма – тя може да бъде негова или чужда, по която да работи със сценаристи. По-късно заедно с продуцентите трябва да организира следващия етап от процеса – да се изберат актьори. Работата му е да защити творческата идея и да я обедини, да накара всички хора да работят под неговата диригентска палка. За да бъде един човек успешен режисьор, се изискват разнообразни качества. Най-важното от тях е да може да работи с хора, защото той всъщност е един манипулатор. Неговата основна задача е именно да манипулира хората да извършат дадена работа по начин, който му харесва. Зад това негово умение, разбира се, стоят и много други личностни качества.

– Съвсем скоро изпратихме старата 2023 г., през която сериалът, режисиран от Вас – “Вина”, предизвика завиден зрителски интерес. Бихте ли ни разказали как се роди идеята за неговото създаване? 

– Сериалът “Вина” е по идея на Мони Шварц, който ни беше отнет от Covid-19. Той искаше да разкажем история за съдбата на една винарна и хората, свързани с нея. Когато получихме “зелена светлина” за проекта, аз и най-добрите сценаристи в България – Ваня Николова, Нели Димитрова и Екатерина Николова трябваше да опознаем отвътре този свят. Винопроизводството в действителност е един различен свят. В рамките на повече от 1 месец се посветихме изцяло на проучване. Обиколихме

всички винарни от София до гръцката граница

и сме разговаряли с хората. Стремяхме се историята ни да бъде заредена с аспектите на живота, тъй като именно той е най-добрият сценарист. Животът предлага многообразие от характери и отношения, а ние просто трябва да си изберем някои от тях и да се опитаме да ги развием във вълнуваща посока. Още преди да започнем да пишем искахме да подберем и актьорите. Целта ни беше, когато пишем за определен персонаж, в главата ни да изскача неговият образ.

– С какво Ви впечатлиха актьорите, получили главните роли в сериала?

– Бяхме наясно, че главният герой – Филип, ще бъде момче, което е израснало и учило в чужбина. Той трябваше да носи съответната харизма. Вниманието ни се спря върху Владимир Зомбори някак естествено. От друга страна, познавайки темперамента на героинята, за която искаме да разкажем, както и възможностите на Елена Телбис, нещата също се случиха естествено. Не ми се е налагало да правя кастинг за тези роли. Просто им се обадих, представих им идеята и попитах дали биха желали да се включат. Най-ценна беше тяхната отзивчивост. Те се посветиха на историята –

Елена се превърна в сомелиер,

започна да се среща с хора, да посещава изложения. Влезе дълбоко в материята и ролята си. Като добавим харизмата и таланта, които и двамата носят, бях убеден, че ще могат да пресъздадат химията между своите герои на екрана. Резултатите на сериала потвърждават, че сме уцелили вярната рецепта.

– Освен персонажите в сериала, името му също е изключително интересно, тъй като може да бъде интерпретирано по няколко начина. Каква идея се крие зад него?

– Двойното значение на заглавието въвежда в темата на сериала, но и представя точно какъв тип история бихме искали да разкажем. Неслучайно сериалът се опитва да се занимава с чувството за вина на фона на винопроизводството. Същевременно той разглежда и казуси, свързани с миналото и настоящето. Вината като емоционално състояние винаги е свързана с дълъг период от време. Играта на думи в заглавието има функция да подтикне зрителя да помисли и за двете значения. 

– Съвсем скоро предстои да представите пред публика и втория сезон на “Вина”. Какво  можем да очакваме?

– Не сме представяли историята така, че тя да има продължение, заради което ни се наложи много бързо и енергично да вземем решение какво да се случва във втория сезон. Пред него стои много по-тежка задача, отколкото пред първия – хората вече имат очаквания.

В продължение на 12 серии ще представим нови конфликти и герои.

Развръзката на първия сезон се явява като завръзка на тази от втория. Намесваме не само нови персонажи, но и тематика. Тя е свързана с това как влиянието на човека върху околната среда може да заплашва този занаят. 

– Издадохте, че ще има 2 епизода, ситуирани в изминала епоха. Какво послание искате да предадете, връщайки се назад във времето?

– В рамките на тези 2 епизода ще разкажем историята на създаването на тази винарна и съдбата на изчезналите Марко и Катина. Това отваря една много интересна територия и тема, която хармонира чудесно с историята от сезон 1. В края на 20-те и началото на 30-те години, когато се развива действието във въпросните два епизода, се извършва смяна на поколенията в българската икономика. Ако дотогава е преобладавало по-възрастното поколение, което стъпва на определени разбирания що е то икономика, то през този период в страната се връщат младежи, изпратени от родителите си да учат в чужбина. Те пристигат с нови знания и разбирания. Следва сблъсък на поколенията, който води до един от най-хубавите периоди на икономическо развитие в България.

– Ключов аспект във “Вина” са деликатните взаимоотношения между персонажите. Къде е границата между качествената драматична продукция и мелодрамата? 

– Бяхме категорични, че не желаем да правим мелодрама. Тя представлява едно натискане в посока, която може да бъде определена и като наивна. За нас беше важно проблемите на хората да са истински, а интерпретацията им – вярна, за да могат зрителите да повярват на персонажите. Ние се движим по ръба на друг жанр. Вярвам, че една драма е най-силна, когато в нея има и няколко капки усмивка. Без да определям сериала като класическа драматична комедия, смея да твърдя, че се стремим да вложим в него ведрина. През усмивката проблемите се разбират и понасят по-лесно. Няма да скрия, че целият екип работи по проекта с ентусиазъм и вдъхновение. По този начин те

заредиха сериала със собствените си емоции.

Вероятно това е причината той да бъде посрещнат толкова топло от зрителите. 

– В сезон 2 на “Вина” ще се преплитат любов, бизнес и политика. Какво е общото между трите?

– Любовта, бизнесът и политиката са трите неща, които ни заобикалят непрекъснато. “Вина” в никакъв случай няма да се превърне в политически сериал, които да се занимава с евтино злободневие. Нас ни интересуват климатът и начинът на живот в едно малко населено място. Там всеки има отношение към кмета. Интригите и задкулисните игри също са част от ежедневието. В сериала говорим за семейства и различни поколения, заради което изследваме дали съществува наследствена кармична обремененост – дали ако нещо се случило на някого в миналото, наследниците му може да ги сполети същата съдба. Важно е човек да познава миналото. Неслучайно решихме мотото на сезон 2 да бъде мисъл на Спиноза, която гласи, че “ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото”. Настоящето трябва да бъде мост от миналото към бъдещето. 

– Освен сериали, сте режисирали и някои от най-успешните български филми. Върху какви проекти предпочитате да работите?

– Принципите на сериалите и филмите са еднакви. Има лека  разлика в това, че в един филм трябва да разкажеш една история в 2 часа, а в един сериал – в няколко епизода. В определен аспект

сериалите се превърнаха в новото кино,

тъй като има широка аудитория и могат да се разказват интересни истории. Чувствам се комфортно, режисирайки и сериали, и филми.

– Имате ли личен фаворит сред филмите и сериалите, които сте режисирали – продукция, която завинаги ще остане в съзнанието Ви?

– Най-голям сантимент изпитвам към първия си филм – “Възвишение”. Емоционалната ми връзка с него е много силна. През годините имах шанс да работя върху много сериали, но ако не броим “Вина”, съм се задържал само в “Под прикритие”. Направих повече от  ⅔ от епизодите, което е доказателство, че там ми е било интересно. 

– Бихте ли споделили наблюденията си относно кино индустрията у нас. Достатъчно разпознаваеми ли са заглавията ни на международната сцена?

– За да станем разпознаваеми навън, трябва първо да сме разпознаваеми “вкъщи”. Мнението на голяма част от зрителите у нас е, че един филм или е хубав, или е български. Това е сериозен проблем. За да се справим с него, първо трябва да си изясним какво бихме искали да разкажем. Тогава ще стане ясно с какво бихме могли да заинтригуваме външната публика. Ако съдим по моментното състояние, ние сме интересни навън единствено ако разказваме едни

мрачни и черни истории за сърдити хора,

които мислят само за пари и си правят мръсотии. Това не е лошо, но киното е територия с диапазон. В България на годишна база могат да се финансират повече от 20 филма. По времето на социализма излизаха по 20-25, което означава, че сме останали на същото ниво. Необходимо е да имаме професионален мейнстрийм – “гръбнак”, който да държи цялата аудитория. В България никой не може да спечели от киното. Единствената награда е да се покаже на зрителите нещо, което е на ниво. Голямата ми болка е, че индустрията няма професионален гръбнак. Ако имаше такъв, всичко щеше да се случва по-лесно. 

– Заради тази липса на гръбнак ли все по-често ставаме свидетели на продукции, заснети с лични средства или посредством инвестиции?

– Това се получава поради липса на художествена самодейност. Всеки един човек, притежаващ телефон, може да направи филм. Ако зад тази амбиция не стои професионална рефлексия, а само самоизградена претенция на базата на това, че си гледал много филми, не прави продукциите професионални. Не казвам, че по този начин не може да се прави кино, но целта му едни хора да се позабавляват, а не да се създаде стойностна продукция.  

– Смятате ли, че българските продукции страдат в действителност от липса на финансиране?

– Няма липса на финансиране. В България се отделят достатъчно пари за кино, но куците регламенти спъват философията за разпределянето на тези пари. Най-големият проблем според мен е, че парите биват поделяни от самите кинаджии. Това е тежък конфликт на интереси. Българското кино ще се оправи, когато тези хора спрат да правят филми за своите колеги – представителите на гилдията, и започнат да ги създават за обществото.

Има проблем със Закона за филмовата индустрия.

Правилникът за прилагането му дава различна възможност за интерпретация на процедурите. Това също е огромен проблем.

– Говорейки за обтегнатите отношения в гилдията, бих искала да Ви попитам и какво се случва с казуса около “Голата истина за група Жигули”?

– Очакваме насрочване на дело. Безкрайно съжалявам, че се стигна до подобна ситуация, никога не ми се беше случвало такова нещо. Смятам, че взаимоотношенията между продуценти и творци трябва да стъпват на базови принципи. В случая те бяха нарушени, но аз съм решен да ги отстоявам докрай в името на професионалната адекватна среда. В конкретната ситуация

става въпрос за принципи,

а не за пари. 

– Въпреки всички проблеми, 2023 г. може да бъде описана като успешна за българските кинопродукции, които спечелиха десетки международни награди. Има ли отличие или проект, който самият Вие си мечтаете да добавите към професионалното си портфолио?

– Много ми се иска да заснема “Чамкория”. По отношение на наградите – никога не съм имал амбициите да получавам отличия. Тези мои разбирания се зародиха още през студентските ми години. Вярвам, че при определянето на наградите има много субективни фактори. За мен е важно да се опитвам да намирам интересни истории, които да разказвам по максимално добър начин.

– Какви нови проекти можем да очакваме от Вас през 2024 г.?

– Предстоят ми още три месеца работа по “Вина”, докато бъде излъчена и последната серия. Има няколко проекта, чието финансиране все още е под въпрос. Съдбата ще реши какво и как да се случи.