След години на възстановяване актрисата Анджелина Джоли започва ново модно начинание и намалява присъствието си в Холивуд, заявявайки: „Днес не бих била актриса“.
Анджелина Джоли е открила своя глас.
Но първо, както сама казва, го е изгубила.
Това се случва по време на часовете подготовка за превъплъщението ѝ в образа на оперната певица Мария Калас в предстоящ филм, в който гласът на Джоли ще се смеси с прочутите изпълнения на оперни арии на дивата.
„Малко се страхувам да го направя“, споделя в интервю за The Wall Street Journal 48-годишната Джоли, която никога не се е смятала за певица. През 2018 г. по време на снимките на филма „Господарката на злото 2“, тя забелязва, че гласът ѝ е променил регистъра си, откакто за първи път изиграва ролята.
„Тялото ми реагира много силно на стрес“, казва тя. „Кръвната ми захар се повишава и понижава. Шест месеца преди развода внезапно получих парализа на част от мускулите на лицето.“
Изминаха седем години, откакто Джоли подаде молба за развод с Брад Пит, бащата на шестте ѝ деца. Изминаха седем години на преговори и съдебни дела по всички въпроси – от попечителството до частичната продажба на имота и винарната им в провансалското Шато Миравал. Седем години, казва тя, в които е била предимно вкъщи, мислила е, избягвала е работата, която я отдалечава от семейството. „Трябваше да се възстановим“, казва тя. „Има неща, от които трябваше да се излекуваме.“
През това време Джоли се снима само в пет филма, което е нищо в сравнение с темпото от няколко премиери годишно, което тя поддържаше почти постоянно, откакто изигра ролята си във филма „Хакери“ от 1995 г. За последен път тя мина по червения килим, за да промотира филма на Marvel от 2021 г. „Вечните“, и оттогава има малко публични изяви.
Най-новото ѝ начинание, което стартира, не е козметична линия за знаменитости с реклами с нейното лице –
това е компания за устойчива мода,
в която имената на шивачите и клиентите могат да се появят на етикетите заедно с тези на марката Atelier Jolie. Следващият ѝ филм е международен филм на високо ниво, а не високобюджетен блокбъстър. И все пак тя остава изключително известна, истинска световна филмова звезда. Тя е незаличима, въпреки опитите ѝ да изчезне.
Джоли не може да бъде видяна в Instagram, където да ни покаже какви добавки приема, какъв крем за лице е разработила или какво използва за косата си, както правят много нейни колеги. Вместо това присъствието ѝ в социалните мрежи включва в голяма степен
нейната хуманитарна дейност
и коментари на актуални събития, като например войната между Израел и Хамас. От време на време може да бъде видяна на големи екрани, като Злодеида, Лара Крофт или Джейн Смит. Когато се появява лично, например по тротоара в Манхатън – мълчалива зад тъмни слънчеви очила и увита в палто като комбинация между Грета Гарбо и Елизабет Тейлър през 21-ви век – тя изглежда, че наистина отива някъде, често с едно от децата си на ръце. Ние просто я зърваме в нейния реален живот. В ежедневието си Джоли признава, че е заета майка, която е по-скоро практична, отколкото забавна.
„Днес не бих била актриса“, казва Джоли.
Може би в театъра, уточнява тя, но не и в Холивуд. „Когато започвах, не се очакваше да бъда толкова публична, да споделям толкова много.“
Тя казва, че не чете нищо за себе си. „Просто съм в бизнеса от толкова дълго време и вече всичко е казано.“
Дъщеря на актьорите Джон Войт и Маршелин Бертран, тя получава първата си работа във филма на баща си Lookin’ to Get Out, чиято премиера се състои, когато е на 7 г. През тийнейджърските си години тя се опитва да работи като модел, изучава метода на актьорското майсторство и се появява в музикални клипове с Meat Loaf и Lemonheads, като често работи, за да допълва доходите на майка си, казва тя.
Родителите ѝ се разделят, когато тя е съвсем малка, и Джоли законно се отказва от името на баща си през 2002 г. Тя е в началото на 20-те си години, когато се снима в Girl, Interrupted. Ролята носи на Джоли
„Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля
през 2000 г., но все още нещо сякаш ѝ липсва.
„Тъй като съм израснала около Холивуд, никога не съм била много впечатлена от него“, казва Джоли. „Никога не съм го възприемала като значим или важен.“
Ранната слава я смазва. Била е в депресия, а на моменти и в мисли за самоубийство, казва тя. Върхът на кариерата ѝ настъпва, докато майка ѝ умира от рак. Именно майка ѝ я е научила да си събира багажа и да си тръгва, казва Джоли, и това се превръща в нейн защитен механизъм. „Исках да избягам“, казва тя.
Джоли посещава бежански лагери в Камбоджа, Танзания, Сиера Леоне и Пакистан. Официално започва работата си с ООН година след като печели „Оскар“.
През 2002 г. тя осиновява най-големия си син, Мадокс,
от сиропиталище в Камбоджа – страна, която посещава за първи път при заснемането на филма „Лара Крофт: Tomb Raider“.
„Има причина хората, които са преминали през трудности, да са много по-честни и по-свързани, а аз да съм по-спокойна с тях“, споделя Джоли. Тя рефлекторно отговаря на неизбежния въпрос: „Защо ми харесва да прекарвам време с хора, които са оцелели и са бежанци? Те са се сблъскали с толкова много неща в живота, че това извежда напред не само силата, но и човечността“.
В същото време в Лос Анджелис „нямам… социален живот“, признава Джоли.
„Осъзнах, че най-близките ми приятели са бежанци“,
казва тя. „Може би четири от всеки шест жени, с които съм близка, са от държави на войни и конфликти.“
Децата ѝ са израснали времето, когато са били обект на интерес от страна на таблоидите – най-голямото е завършило колеж, а най-малкото е в гимназията. Техните мнения са тези, на които тя се доверява. „Те са най-близките хора до мен и живота ми и са мои близки приятели“, споделя тя. „Ние сме седем много различни хора, което е нашата сила.“
След толкова години слава тя се е примирила с някои елементи от фаустовската сделка. Непрекъснатите погледи на папараците означават, че тя не може да придружава децата си по време на пътувания или занимания. „Оттегляш се, когато ти се иска да си там“, казва тя.
Тя казва, че публиката – в нейния случай това е целият външен свят – ѝ е дала възможност да направи кариера. Заедно с това обаче
идват очаквания каква трябва да бъде тя.
„Откакто бях млада, хората харесваха онази част от мен, която е доста силна и може би малко дива“, разказва актрисата. „Не съм тази, за чията болка или тъга искате да чуете. Знаете, това не е забавно.“
Джоли планира в крайна сметка да напусне Лос Анджелис. „Това е част от това, което се случи след развода ми. Загубих възможността да живея и да пътувам толкова свободно.“
„Израснах на доста повърхностно място“, споделя тя. „От всички места по света Холивуд не е здравословно място. Затова търсиш автентичност.“
Междувременно Джоли е на кръстопът в кариерата си. Пластовете под нея се разместват: В професионален план тя някога се колебае между големи филмови франчайзи, които могат да гарантират огромни приходи в боксофиса, и по-малки независими филми. Това е рамка, която вече не е толкова сигурна: „Вечните“ може и да са спечелил 402 млн. долара в световен мащаб, но все още се смятат за разочарование. Джоли може да твърди, че не се интересува от Холивуд, но светът също не се интересува от Холивуд.
Филмовите звезди се превръщат в застрашен вид,
което променя индустрията.
В този нов свят Джоли може да се занимава с по-разнообразни проекти. В момента тя снима „Мария като Калас“ – първата ѝ роля от две години насам. Наскоро тя завърши петия си режисьорски опит – „Без кръв“, филм за военното време с участието на Салма Хайек и Демиан Бичир, на който тя е сценарист, по книгата на Алесандро Барико.
Тя е подписала договор за участие в още няколко филма, включително в
трета част на „Господарката на злото“.
Освен това продуцира шоу на Бродуей – „Аутсайдерите“, което ще се играе през април.
Този месец тя открива първия си самостоятелен моден проект: Atelier Jolie – експериментално начинание за справяне с огромните проблеми на модата, свързани с устойчивостта, производството и труда. Да се каже, че това е устойчива линия дрехи, проектирана отчасти от Джоли и продавана в нейния магазин, е твърде просто.
Джоли разказва, че хората около нея се подсмивали, когато им разказала за новото си начинание: „Ти в модата? Не.“
„Никога през живота си не съм била на модно ревю или на Met Ball“, казва Джоли. Тя често е работила с Версаче за рокли по поръчка за важни моменти на червения килим. Вместо да следва стриктно модните тенденции, тя казва:
„Обичам индивидуалността и свободата.“
Джоли отваря магазин в сърцето на нюйоркския квартал Нохо, в бившето студио и дом на Жан-Мишел Баския. Вътре клиентите ще намерят дрехи, създадени от Джоли, нейни сътрудници и други марки, ориентирани към устойчивото развитие. Има модели за шиене, които могат да се вземат за вкъщи, и шивачи и дизайнери, които могат да персонализират дрехите по поръчка. Клиентите могат да донесат вече притежавани от тях дрехи за корекции или да създадат свои собствени от нулата, като използват ненужни платове.
Ще има и кафене Eat Offbeat, управлявано от готвачи бежанци и имигранти. В кафенето хората ще могат да създават или да си купуват нашивки (на цена от 15 долара), които да пришиват към дрехите си. Джоли планира да организира образователни събития, посветени на техники като копринена щампа, шиене и бродерия. На горния етаж, в помещение, наподобяващо студио, клиентите, които искат да се насладят на по-кутюрно преживяване, могат да се запишат на частни срещи – например за проектиране на сватбена рокля.
Тя казва, че се чувства по-добре от всякога в тялото си. „Сякаш виждам белезите си и се чувствам така, сякаш съм живяла…“
„И аз, и ти знаем, че една жена с пълноценен живот е много секси“.
