На 12 април отбелязваме Международния ден на космонавтиката. Какъв по-добър повод да се върнем назад във времето и да си припомним за българските постижение в сферата? Знаехте ли, че България е едва третата страна след ССР и Щатите, която започва да произвежда космическа храна? Можем да се похвалим и с два полета в Космоса в период от 9 години – на Георги Иванов и на Александър Панайотов.

Първи полет в Космоса

На 1 март 1978 г. първият български космонавт Георги Иванов е избран да участва във втората група от програмата Интеркосмос.  Той преминава щателно обучение в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. Около година по-късно – точно в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“. Командир на полета е Николай Рукавишников. На борба е и българинът Георги Иванов. 

Според предварителните планове корабът им е трябвало да остане в Космоса в продължение на седмица. Тоава обаче така и не се случва. Заради проблем с един от двигателите той така и не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют 6“. Така екипажът се оказва принуден да се върне на земята преждевременно. За времето си в Космоса той успява да направи 31 пълни обиколки около слънцето.

Георги Иванов и Николай Рукашников прекарват в пространството само едно денонощие, 23 часа и една минута. Днес техният спускаем апарат се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

Втори полет в Космоса

България може да се похвали и с още един космонавт. Това е Александър Панайотов, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“. Той получава шанс да пътува в пространството още през 1979 г., когато е посочен за дубльор на Георги Иванов. След принудителното прекъсване на първия полет до Космоса България и СССР подписват допълнително споразумение за изпращането на втори български космонавт. 1988 г. отново се превръща в паметна за българската космонавтика. През юни Александър Александров става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. 

Кой е инж. Димитър Мишев?

Димитър Николов Мишев е български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН. Той изготвя различни разработки в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия в България.

Неговото изобретение спектометър „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията „МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс „Фрегата“ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров.

Космическа храна

През 1979 г. България се превръща в третата държава в света след САЩ и СССР, която произвежда космическа храна. Българското космическо меню, създадено и наложено от акад. Цветан Цветков от Института по криобиология и хранителни технологии, съпътства полетите от проекта „Шипка“ и продължава да се използва в мисии до 1989 г.

Те се произвеждат въз основата на оригиналната 50-годишна технология на Института. Как се случва това?

Продуктът предварително се замразява, след което се изтеглят кристалите под вакуум, благодарение, на което се получават храни с интересна фина структура и консистенция.

„Съдържат около 2 до 5% влага, но имат изцяло съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс, което им позволява да доставят в усвоима форма всички, необходими за организма хранителни и биологично активни вещества. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите запазват своята активност“, пояснява пред БНР проф. д-р Илиана Начева.

По думите ѝ почти всяка храна може да се обработи по този начин. С изключение на тези, които съдържат голямо количество захари и мазнини.

Какво влиза в менюто на космонавтите разказва изпълнителният директор на компанията, възродила бизнеса с космически храни у нас – Нели Симеонова.

„Всякакви ястия от супи до основни курсове, лиофилизирани плодове, кисело мляко, протеинови барчета, функционални и пробиотични напитки, протеинови шейкове. Подготвяме и иновативно производство на таблетирани храни за употреба при супер екстремни ситуации“, коментира тя.